Непознатите български села - село Бойновци
„Где чуки Маркови извиват и
Моровешките стени.
Где извори води изливат
Из под скалисти стръмнини.
Где Синкьовица начало взема,
къщурки там са наредени,
посред градинки и лъчки,
вековни буки са сменени
с дръвчета плодни и тлъчки.
Пръв дядо Бойно се посели,
посред вековните гори.
Три века веч потомци смели,
от ранни трудят се зори...“
Карта на област Габрово, гр. Габрово, с. Бойновци
Тръгнете ли по река Синкевица от центъра на Габрово, през габровските квартали Велчевци, Гачевци и Трънето, само на 10 km югозападно от града ще откриете село Бойновци.
Стръмни планински ридове, дълбоки долини и гъсти гори са го приютили и запазили в онези далечни размирни времена.
Бай Христо Пенчев, най-добрият местен краевед разказваше, че селото е основано преди 350 години. Първият заселник идва от село Паничарка. Наричал се Бейкьо. И до днес мястото, където е била къщата му се нарича Бейков полугар. След разправа с двама турци-бегликчии, които искали да го убият и ограбят стоката му, натоварва той бедната покъщнина на магаренцето си, подкарва стадото и тръгва да търси спасение. Досига до три сини извора, които нарича Синкьовицита – по сините им бистри води. Харесва му хубавата долината и се заселва именно тук като променя името си от Бейкьо на Бойно. Така основава новото село – Бойновци, а по-късно неговите синове основават: Генко (Геновци), Пъртеню (Пъртевци), а това на Бойно – Бойновци.
Природата тук е сурова, балканска. Нали е разположено на повече от 700 m н. в., и изведнъж започват стръмнините. Малко и бедна е обработваемата земя. Най-голямото богатство са буйните чисто води и тежките прохладни гори.
Eдна от многобройните чешми в селото
Бай Христо изброяваше над четиредесет изворчета, бликали в района: Стубела, Чучурчето, Димов конак, Сладкия дол, Мечата поляна... На най-сладката вода и студена вода направили на чешмата в средата на селото.
Река Синкевица в района на селото
Трудни били условията за живот, но нали казват, че Балканът създава предприемчиви хора. Не конфортът, а борбата създава големи личности. Търсили местните как най-рационално да използват природните дадености, за да изхранват многолюдните си семейства. Без да са учили сложните закони на природата и обществото, те развивали своята стопанска дейност и организация на живот.
Пет водиници – Караджейки, работели, а горите давали не само дърва за отопление, а изнасяли и материал за строителството в града. Развито било коларството (ръбаджийството). Прочути колари изработвали дървени коли, не само за себе си, а и за съседните села и градове.
Малко жито давали слабо плодородните земи, но за това хората засадили сливи, ябълки, круши... От сливите, от местния сорт „Марджаркини“, приготвяли мармалади, балкански пестил (габровски шоколад), варели прочутата балканска сливова ракия, а в почти във всяка къща имало сушило.
Планинските пасища, осигурявали храна за многобрайните стада. От вълната и кожите, изработвали дрехи, а млякото и месото, осигуравяли прехраната.
Недостигал хлябът, за това, както и други габровски села, приключили полската работа по Димитровден, тръгвали за „полето“ – кервани от коли, натоварени с ябълки, сухи сливи, пестил, ракия, които разменяли за жито и царевица.
За да припечелят пари, още рано на пролет – по Георгьовден, напускали своите домове, мъжете – строители (дюлгери). През лятото момите ходели да жънат по полето на „Романя“. Щом има препитание, ще има и хора. Селото се разраствало, населението се увеличавало – 1890 г.: 243 души, 1926 г.: 132 души. Усещали будните трудолюбиви балканджии нуждата от знания, затова през 1917 / 1918 г. си построяват училище. През 1920 г. основават читалище, на което дават името „Никола Войновски“. През 1922 г. се основава и овощарска кооперация „Плод“.
Най-скъпият син на с. Бойновци е военният командир на Ботевата чета, Никола Дончов Войновски (1849-1876). Завършил Одеското юнкерско военно пехотинско училище с чин поручик. Голяма е неговата заслуга за овладяването на кораба „Радецки“ и ръководеното на сраженията срещу турците. След гибелта на Христо Ботев, Войновски е избран за войвода и под негово ръководство са водени последните боеве в района на с. Лютиброд. С 15 души, Войновски се добира до Троянския балкан. На 13 юни 1876 г. в района на с. Шипково, четата е разбита окончателно. За лобното място на големия революционер спорят селата: с. Шипково, с. Черни Вит и с. Чифлик. (Според турски документи Никола Войновски е зиганал на 14 юни 1876 г. в гарата Градец, в землището на с. Чифлик).
Паметник на големия революционер Никола Войновски, издигнат в центъра на селото
Селото се свръзва и с двуседмичното укриване на ранения войвода Цанко Дюстабанов, когато се е окривал тук и получавал храна и медицинска помощ.
Причината да се влюбя в това селце е първото ми посещение и срещата с големия цигулар и певец дядо Стефан Бойновски. Някога още в първата ми година като учител, в един снежен зимен ден, проведох зимен излет с моите петокласници до старото училище на с. Бойновци.
Стефан Бойновски с изработените от него гъдулки
Нашата покана уважи 82 годишния дядо Стефан и дълго ни свири, пя и разкавза за своя труден, но така интересен живот. Големият гъдулар и певец Стефан Пенечев Бойновски (1892-1980 г.) прослава не само родното си село, но и България, далеч на запад зад граница.
Стефан Бойновски свири на една от своите гъдулки
Той е първият българин записан на грамофонна плоча. През 1929 г. в София са записани песните му „Рано ранила Грозданка“ и „Кирчо на чардак седеше“. През 1932 г. в Париж записват на грамофонна плочи 24 негови песни.
Грамофонна плоча с песни на Стефан Бойновски
Французите се чудели и не можели да повярват, как може един неук човек, облечен в прости шаячни дрехи, по професия колар-дърводелец, който пасе овцете в Балкана, така хубаво да свири и пее и дори сам да прави гъдулките си. Дядо Стефан е изработил повече от 50 гъдулки от различни видове дърво. И сега неговите потомци са запазили автентична къщата и много плочи, снимки и вещи, свързани с големия певец и гъдулар.
Стефан Бойновски на габровския карнавал на хумора и сатирата
За голямото трудолюбие, любов към родния край и скромността, говори и друг случай. Дона Ненова Стефанова, жената на дядо Стефан Бойновски, работи като училищен слуга при Бойновското начално училище от 1924-1925 г. до края на 1928-1929 г. и все нямало пари да й платят заплата. Когато накрая й определят 12 750 лв. възнаграждение за положения петгодишен труд, тя ги дарява на настоятелството като заявява: „Не искам пари, стига ми радостта сред децата.“
Стефан Бойновски и Донка с дъщерите си Минка (отляво) и Мария (отдясно) 1936 г.
Дали чистият въздух и бистрите студени води, дали заради голямото трудолюбие, в малкото селце хората живеят дълго. Костадин Стоян Каменаров (1859-1973 г.), живял 114 г., Мария Иванова Колева (1836-1943 ) – 107 г.
- Цвятко Пенчев: 96 г.
- Неда Пенчева: 86 г.
- Христо Пенчев: 88 г.
Среща с Христо Пенчев, от ляво на дясно: Христо Даков, Христо Пенчев, Христо Кичиков
И днес ако посети малкото селце, местните хора винаги намират време да ви посрещнат като скъп гост, да ви разкажат истории, да ви нагостят с най-хубавия чист пчелен мед и пивка балканска сливова ракия. Незабравими за мен са срещите и разказите на големия местен краевед бай Христо Пенчев, събрал много спомени, описал народни и църковни празници и обичаии, съставил родослоното дърво на Бойновския род. Незабравими срещи с потомците на дядо Стефан.
Останки от последната воденица Караджейка в центъра на селото
Малки са габровските балкански селца. Вече много са безпостоянно население. Казват, че изчезват безвъзвратно в днешното забързано ежедневие. Но тези родни кътчета от нашата страна трябва да съхраним, така както са се съхранили във времето. Те са ни необходими със своята природа, с мъдростта на живота.
Автор: Христо Кичиков, учител по география и габровски краевед
Дизайн и изработка: Велизар Гутов
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg