Перу в 15 факта

1. Планинската верига на Андите, която се простира по цялото тихоокеанско крайбрежие на Южна Америка, заема по-голямата част от страната. Не всеки знае обаче че в североизточната част на Перу попадат джунглите на Амазонската низина, наричани селвас (selvas  - в буквален превод от испански и португалски означава „гъста гора“ или „джунгла“)

2. Именно тези гори са едно непознато кътче. В тях живеят над 400 местни индиански племена, които имат свои бит, език и традиции. Джунглите са богати и на много растителни и животински видове, една част от които са слабо познати на учените.

3. Перу е дом и на друг добре познат природен обект – езерото Титикака. Заобиколено от заснежени планински върхове, на границата между Перу и Боливия, то е най-високото разположеното плавателно езеро. Със своите 3812 m надморска височина, то е дом и на редки и застрашени видове като титикакската гигантска жаба и няколко вида миди. Поради тази причина е определено като рамсарско място (влажна зона с международно значение).

4. Перу е бил средището на древната цивилизация на инките. Заедно с ацтеките и маите, инките са управлявали големи територии в Латинска Америка преди завладяването и колонизирането ѝ от Испания. Тяхната цивилизация е оставила множество архитектурни шедьоври по тези земи, един от които е известното Мачу Пикчу. Разположеният в близост до град Куско архитектурен паметник, впечатлява със своята здравина на структурите, но остава и до днес една голяма загадка. В превод от кечуа името означава „стар връх“.

5. Линиите в пустината Наска са друга голяма загадка на територията на Перу. Открити са за първи път през 1927 г. от перуански пилот. Те са под закрилата на ЮНЕСКО и се смята, че са дело на древни местни племена, които са носели същото име като пустинята.

6. Перуанската кухня е една от най-богатите в световен мащаб. Многото племена, които населяват територията на страната, заедно с испанските колонизатори, оставят своя белег върху кухнята. Деликатес в Перу, както и в съседен Еквадор, е морското свинче на скара с печени картофи.

7. Столицата на Перу, Лима, е разположена на тихоокеанското крайбрежие. В центъра на града има много сгради от колониалната епоха, които са обявени за паметник на ЮНЕСКО. Градът е основан от испанския колонизатор Франсиско Писаро, а по време на колониалната епоха, Лима е обявена за столица на Virreinato de Perú (местната автономна област).

8.Перу е родина на световно известния автор Марио Варгас Льоса (Mario Vargas Llosa). Той е нобелов лауреат от 2010 г. и е сред най-големите имена на испаноамериканската литература. Става известен с романа си „Градът и кучетата” (“La ciudad y los perros” – 1962 г.), който му носи световно признание.

9. Страната е богата на много полезни изкопаеми като мед, злато, сребро, диаманти, които се добиват високо в планините. В Перу за първи път е открит и друг скапоценен камък – смарагдът.

10. На територията на Перу се говорят испански, кечуа и аймара, както и над 30 други местни говора. Въпреки това, говоримият испански в Перу е смятан за най-чистият в цяла Латинска Америка.

11. В Перу съществуват близо 90 микроклиматични области, но страната основно се дели на 3 големи климатични региона – крайбрежен, планински и селва.

12. Каньонът Котауаси е считан за един от най-дълбоките на Земята. Всъщност, със своите 3535 m, той е два пъти по-дълбок от Гранд Каньон.

13. Шаманите са много популярни в Перу и затова традиционната медицина е в постоянен конфликт с местнити лечители и врачки. Много хора ходят на шамани, за да ги лекуват или, за да ги изчистят от черни магии.

14. Всички знаем, че картофите са един от продуктите, които са дошли в Европа след епохата на Великите географски открития от Южна Америка. В Перу има 8 вида местни картофи, както и над 2300 разновидности.

15. Големи територии от Перу са почти изцяло незаселени. Въпреки това, градското население на страната е близо 75%, като по-големите градове са разположени по крайбрежието. Разбира се има и големи градове във вътрешността, като например Икитос. Това е най-големият град на Перу в Амазония. Заедно с бразилския Манауш са известни с факта, че до тях се стига само по въздух или по вода. Пътища през селвата няма.

Снимки: Wikimedia Commons

Автор: Димитър Янакиев