Статии

34 образователни събития и инициативи в страната и чужбина, организирани и подпомогнати от Географ БГ.

През изминалата седмица беше публикуван окончателния доклад на Румънската национална агенция ANPCDEFP за оценка на проекта TRIPLEX CONFINIUM. Геолого-географският факултет бе партньор във всяка една от дейностите по проекта в продължение на три години. Окончателният доклад, подаден на 3 октомври 2022 г. получи 90 точки от общо 100 възможни. Това е най-високият резултат от всички проекти по програмата Еразъм +, оценени през 2022 г. и поради тази причина получи значка „Good practice”, която стои под проекта в платформата на The European Projects Result.

България е една от страните в света, която може да се похвали с голямо релефно разнообразие. Безспорно един от най-характерните природни ландшафти в нашата красива страна е високопланинският. Той е моделиран многократно от различни вътрешни и външни процеси, но съвременният облик на нашите най-високи планини е следствие предимно от няколкократното заледяване в България. След отдръпването и на последния ледник у нас в Рила и Пирин възниква голямо разнообразие от ледникови релефни форми. Едни от тях са циркусите, чиито дъна са запълнени с красиви езера.

Какво по-хубаво събитие за пролетта на 2023 от един истински, жив и вълнуващ географски фестивал!

Представяме ви списък с географските факти за последните два месеца от новата рубрика на Географ БГ: 1. Столицата на Туркменистан – Ашхабад, влиза в книгата за рекорди на Гинес през 2013 г. като града с най-голямата концентрация на сгради от бял мрамор. По интересен начин са проектирани и сградите на обществени институции, като например министерството на външните работи е увенчано със син глобус, това на образованието прилича на полуотворена книга, а институтът по стоматология е във формата на зъб.

Солифлукцията (от лат. solum – почва и fluctio - изтичане, течение) е придвижване на почвена маса по склона (почвотечение). Наименованието е предложено от шведския геолог и археолог Йохан Гунар Андерсон през 1906 г. Според някои учени в нея се включват процеси, които не са свързани само с почвата, и я приемат като събирателно наименование на процеси, при които масата от разнородни частици се движи надолу по склона под влияние на замръзването и размръзването през сезоните.

Скъпи приятели на географията, с радост съобщаваме, че тази година отново ще се проведе традиционния географски куиз за суденти на Софийския университет. За повече информация прикачваме поста на ФСС на ГГФ: Уважаеми колеги, с огромна радост Ви съобщаваме, че ФСС на ГГФ организира Коледен куиз Vol. 5. След успешните  4 издания, тази година куизът се завръща в присъствена форма! Куизът ще се проведе: -На 16.12.2022 г.; -От 18:30 ч.; -В аудитория 252 на ГГФ (етаж 2, Северно крило, Ректорат).

На 16 ноември 2022 г. най-старото научно списание на географска тематика в България – „Известия на Българското географско дружество“ (Journal of the Bulgarian Geographical Society), беше прието за индексиране в световната директория на списанията с отворен достъп – Directory of Open Access Journals (DOAJ)!

Геолого-географският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с празничен календар от събития през 2023 г.

Доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител на Катедра „Картография и географски информационни системи“ на Геолого-географския факултет и директор на Национален университетски център „Геопространствени изследвания и технологии“, е новият председател на Българското географско дружество.

На 15 ноември бе съобщена новината, че светът най-после видя своето 8-милиардно бебе. Това бе потвърдено от различни източници, сред които и Комисията на ООН по населението и развитието. Разбира се, бе заявено, че е изключително трудно да се направи точна справка на това колко е моментната бройка на световното население, но според данните, линията от 8 млрд. е премината именно на 15.11.2022 г. през ранните часове. 

Открит и описан е нов вид растение за науката. Това обявиха от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през изминалите седмици.

В изпълнение на проект SEARCH (Science +

„Цинги де Бемараха“ е строго охраняван природен резерват с почти недокосната от хората природа в Мадагаскар. Площта му е около 152 km², като обхваща територии от 150 до 700 m надм. вис. Част е от националния парк „Бемараха“ (с площ 2320 km²), създаден още през 1927 г. по западното крайбрежие на острова с цел да се запазят уникалните карстови ландшафти, както и съпътстващите ги представители на специфичния растителен и животински свят. През 1990 г. е внесен в Списъка със световното наследство на ЮНЕСКО, а от 1998 г. в резервата е позволен достъпът на посетители. 

От 11 до 13 ноември 2022 г. ще се проведе Варненският фестивал на науката.