И все пак американски и афганистански изследователи вече намират хиляди древни места в страната, които никога преди това не са били каталогизирани и които за повече от хилядолетие служат като ключов кръстопът, свързващ Изтока и Запада. Изследванията обещават да разширят вижданията на учените за отдавна изчезналите империи, като същевременно дават на наранената нация отчаяно необходима възможност да защити своето културно наследство.
В сътрудничество, обезпечено от Държавния департамент на САЩ, археолозите анализират както търговските сателитни данни, така и изображенията от шпионски сателит от САЩ и военни изображения от дрон, които предлагат подробен поглед на отдалечени обекти, които са твърде опасни за посетителите. На среща, която се провежда през ноември в Американските училища по ориенталски изследвания, членовете на екипа заявяват, че са увеличили повече от три пъти броя на публикуваните археологически характеристики в Афганистан до повече от 4500. Откритията варират от каравана, огромни комплекси, предназначени за настаняване на пътници и построени от ранните векове пр. Хр. до ХIX век до мрежи от древни канали, невидими от земята. В същото време осемдесетгодишни археолози взимат отпуск от пенсионерския си живот, за да добавят информация от теренна работа от преди десетилетия към описа на мястото.
„Възможността да се изследва сравнително малко известен регион ефективно и безопасно е наистина вълнуващо“, казва Дейвид Томас, археолог в университета „Ла Троб“ в Мелбърн, Австралия, който е извършвал дистанционно наблюдение в Афганистан, но не е член на картографиращия екип, „Бих очаквал да бъдат открити десетки хиляди археологически обекти. Само когато тези места са записани, те могат да бъдат изучавани и защитени.“
Партньорството за картографиране на афганистанското наследство е плод на идеята на археолога Гил Стейн от Университета в Чикаго в Илинойс. През 2014 г. той и други експерти в областта на културното наследство се срещат с афганистанския президент Мохамед Ашраф Гани, който получава докторска степен за антропология от Колумбийския университет и служи като водещ антрополог на Световната банка. „Гани каза, че културното наследство е ключ към икономическото развитие и в една така разделена държава е от решаващо значение за силната национална идентичност“, спомня си Стейн.
На следващата година Държавният департамент отпуска субсидия от 2 млн. щатски долара на екипа на Стейн и му дава достъп до изображения на правителството на САЩ, които са по-точни от публично достъпните изображения.
Сред последните открития на екипа са 119 каравани от края на XVI и началото на XVII век, разположени приблизително на всеки 20 km – пътешествие за ден с голям караван в неприветливите южни пустини в Афганистан. Огромните сгради от кални тухли типично удължени по дължината на едно футболно игрище в САЩ от всяка страна и помещават стотици хора и хиляди камили. Те очертават маршрути, свързващи столицата на силната Персийска империя, Исфахан, който е днешен Иран, с Империята на моголите, която доминира тогава в Индийския субконтинент.
Караваните носели огромни количества коприна, скъпоценни камъни, подправки и дървесина от Индия, както и порцелан от Китай и по-малко екзотични товари като сушена риба, казва Емили Боак, анализатор на историческото наследство от Университета в Чикаго. „Правилната кервансарай конструкция предлага амбициозно усилие за осигуряване на сигурен и постоянен поток от стоки“, отбелязва тя. Това противоречи на предишните идеи, че Сефевидската (Персийската) империя, която се простира от Турция до Пакистан и превърнала шиитския ислям в официална религия от XVII век, е била в упадък в този период.
„Има дългогодишна представа, че след като Португалия влиза в Индийския океан“ - отваряне на морски пътища към Европа през XVI век – „никой не се притеснявал да пресече Централна Азия“, казва ръководителят на проекта Кетрин Франклин, също от Чикагския университет – но това показва огромна инфраструктурна инвестиция на Сефевидите век по-късно.
Сателитна снимка на оградения град Сар-о-тар, построен в началото на Новата ера, който сега се възстановява; DIGITALGLOBE, INC.
На север около околността на Балх Оазис, която граничи с Узбекистан, Анчони Лаурицела и Емили Хамер от Университета в Пенсилвания изследват сателитни и въздушни изображения с изключително висока разделителна способност, които могат да установят незначителни промени в топографията с размери до 10 cm в диаметър и 50 cm високи. Изображенията, получени от инженерния корпус на САЩ, разкриха стотици населени места, построени преди повече от хилядолетие, докато река Балкаб променя течението си от ранните векове пр. Хр. до Средновековието и хората следват водата в този иначе сух ландшафт. Преди няколко десетилетия съветски археолози забелязали 77 големи населени места, но групата от Чикагския университет преброила повече от 1000 древни села, градове, което предполага, че районът е бил много по-гъсто населен за по-дълъг период, отколкото се смята. Данните ще помогнат на археолозите да проследят централната траектория на Пътя на коприната, свързващ Европа и Китай. Чрез съвпадането на няколко датирани места с течението на реката във времето, те дори могат да започнат да датират селищата.
Старата, непубликувана теренната работа се добавя като награда. През 70-те години на ХХ век американскo-афганистански екип, ръководен от антрополог Уилям Троусдейл от Смитсонов институт във Вашингтон, изследвал 40 000 km2 от регионите Систан и Хелманд. Но съветската инвазия от 1979 г. спира тяхната работа. Като се има предвид напредналата възраст на изследователя, Троусдал, сега на 87 г., контролира усилията си да анализира и публикува 15 000 снимки и десетки теренни тетрадки, съхранявани десетилетия в гаража му. „Опитваме се да завършим проект, започнат преди половин живот“, казва членът на екипа Мичъл Алън от „Смитсън“.
Картографиране на археологическите богатства на Афганистан
За каталогизиране на древните места археолозите събират данни от дистанционни наблюдения, например от околностите на град Балх, и информация от десетилетия стари полета в районите Систан и Хелманд; V. ALTOUNIAN/SCIENCE
Повечето от 200-те обекта, които са очертани, са били построени по време на Партянската империя, която процъфтява в същото време като Рим, в ранните векове преди и след Христа. В една долина екипът намира редица религиозни сгради, включително будистки ступи, зороастрийски огнени храмове и елинистични светилища с гръцки и арамейски знаци, написани върху каменни плочи. Находките показват, че предимно зороастрийските партици са толерирали редица традиции.
За да предотврати или поне да ограничи разрушаването на такива обекти, Стейн ръководи изграждането на географска информационна система за Афганистанския археологически институт в Кабул и Политехническия университет в Кабул, която би могла да ръководи бъдещото развитие и да служи като модел за други централноазиатски държави. „Тази технология за управление на културното наследство е много важна“, заяви Ноур Ага Ноори, директор на института.
Талибаните в миналото засягат културното наследство на Афганистан, например, като разбиват големите буди в Бамиян през 2001 г. и унищожават артефакти в Националния музей в Кабул. Една от изненадите на усилията на Чикагския университет е, че днес разрушаването на древните места е по-лошо извън контролираната от талибаните територия. Новата заплаха е развитието, от мините до пътищата, както и старомодните грабежи. Ноори се надява, че проектът за картографиране ще даде на археолозите роля в опазването на миналото в Афганистан, тъй като се бори да създаде по-мирно и проспериращо бъдеще.
Copyright © 2022 - Geograf.bg