Защо уволниха най-горещото място на Земята?
С публикация от февруари 2013 г. в Бюлетина на Американското метеорологическо дружество (Bulletin of the American Meteorological Society, vol. 94, issue 2, 199–204) се отрича научната обективност на рекорда. Проблеми при измервателните уреди, местоположението и процедурите по наблюдение дават основание на СМО да анулира 90-годишния рекорд за най-висока температура в света.
Станцията в Либия
Либийската пустиня. Снимка: Уикипедия
Ал Азизия е разположен на 158 m н. в. и на ок. 40 km на юг-югозапад от Триполи, столицата на Либия. Районът на историко-географската област Триполитания е под въздействието на фьонов тип вятър, наричан от местните "гибли", свързан с духащите към морето бризи, идващи от вътрешността на Сахара и носещи горещ въздух. При фьоновия ефект горещият въздух се спуска по северните склонове на планините Джабел Нафуса, разположени южно от Ал Азизия. Това явление е довело до регистрирането на екстремната стойност.
Местоположението на града. Карта: Уикипедия
Съмнения в измерването
В статията се обобщават и цитират много източници, които в различни години до сега, са приели температурния максимум в Ал Азизия като най-висока температура в света. Посочват се обаче и учени, и изследвания, които няколко години след отчитането на абсолютния температурен максимум, го оценяват критично. През 1930 г. редактор от Monthly Weather Review отбелязва, че е „поразително такава висока температура да може да се измери относително близо до морето и в район с полупустинен характер”. Въпреки че е било невъзможно да изследва надеждността на температурния рекорд по време на неговото регистриране, Амилкаре Фантоли проверява наличните факти в някои детайли през 50-те години на ХХ в. Той заключава, че въпреки необичайния бурен и постоянен гибли, най-вероятният максимум в Ал Азизия на 13 септември 1922 г. е бил 56 °С, а не 58 °С. Заключението на автора било значително повлияно от липсата на прекомерно високи температури в околните станции.
Комитетът по оценяването на този температурен рекорд от Комисията по климатология към СМО идентифицира 5 главни факта: 1. Потенциален проблем с измервателните уреди; 2. Вероятно нов и без опит наблюдател по време на измерването; 3. Непредставителният микроклимат на наблюдателната площадка; 4. Слабото съответствие на температурния екстремум с останалите температурни измервания; 5. Лошата съпоставимост със следващите температурни стойности, измерени в същата станция.
Първи противоречив факт
За измерване на екстремни стойности в станцията е използван термометър, който е заменил стандартния термометър за наблюдения. Използван е т. нар. термометър на Белани-Сикс. Експерти са информирали Комитета по оценяването, че този тип термометри са били по-често използвани в домакинствата, отколкото като официален инструмент за измервания. Термометърът се състои от U-образна тръбичка с херметически затворен контейнер с алкохол (спирт) и ампула. Ампулите и свързаната с тях част от тръбичката съдържат алкохол, докато в средата на тръбичката има живак. Стоманена игла в алкохола е избутвана от живака и вследствие, тя запазва позиция според положението на двете течности. Долният й край показва минимума и максимума на измерваните температури. Има публикации, в които се описва ненадеждността на такива термометри за сериозни метеорологични наблюдения. Базирайки се на познания и твърдения на изследователи за този инструмент, Комитетът заключава, че лице, което не е запознато с термометъра на Белани-Сикс, вероятно би имало трудности при точното му отчитане. Комитетът смята за правдоподобно, че неточността при определянето кой край на измерващата игла да се използва при отчитането на температурата (по-често се избира горният и по-рядко правилният долен край) създава фактическа грешка при измерването, както и потенциални допълнителни грешки. С консесус Комисията счита, че при наблюдател без опит е възможна крайна грешка от около 7 °С при отчитането на термометър Белани-Сикс.
Термометър Белани Сикс.
Втори противоречив факт
Това е потенциалната липса на опит, засилваща опасенията на Комитета. Той приема, че е възможно нов или без опит наблюдател да е започнал да отчита уредите в Ал Азизия на 11 септември 1922 г. и грешно е отчел термометъра на Белани-Сикс. Оригиналната страница от дневника за наблюдения показва аномалия, която започва на 11 септември 1922 г. и продължава през целия месец. Погрешното нанасяне на данните за максималната и минималната температура в съседните колони (размяна на местата) показва, че наблюдателят не е бил запознат с процеса на отчитане. Според италианските членове на Комитета, наблюдателят би трябвало да е свързан с италианските военни, но липсват име, чин или др. данни. В допълнение, от 11 септември 1922 г. нататък, максималните температури нарастват драстично, докато минималните остават повече или по-малко в рамките на измереното до тогава. Денонощните амплитуди внезапно нарастват. Например, на 24 септември 1922 г. денонощната амплитуда е 34 °С (минимална температура +11 °С, максимална +45 °С). Въпреки че такава амплитуда е възможна, тя показва голямо отклонение от нормите, които са установени преди и след отчитането.
Италиански войници в Либия в началото на века, когато Либия е била част от италианските колонии в Африка. Снимка: Уикипедия
Трети противоречив факт
Микроклиматът на територията на измерване не е типичен в няколко аспекта. Наблюдателна площадка е покритият с бетон плац в малък военен форт върху хълм. Бетонът е насмолен и би могъл да привлича по-голямо повърхностно нагряване, извън нормите за естествена пустинна околна среда. След като клетката с инструментариума в Ал Азизия е преместена през 1927 г., само 2 пъти са отчитани температури над 50 °С (в следващия 48-годишен период на наблюдения). Освен това, последователното намаляване на средните максимални температури при наблюденията след 1927 г. не може да бъде обяснено с преместването на станцията, тъй като промените в надморската височина и експозицията са незначителни.
Четвърти противоречив факт
Температурният рекорд не се съгласува с останалите температурни анализи и измервания в същия район. Максималните температури в Ал Азизия рязко се отличават от тези на околните станции на 12 септември 1922 г., един ден след отчитането и грешката в попълването на наблюдателния дневник, и остават по-високи от останалите до края на месеца. Обратното, съвременното съответствие между Ал Азизия и околните станции е високо.
Пети противоречив факт
Температурният екстремум от 1922 г. е непредставителен за общото изменение на температурите на това място. В периода 1920-1926 г. девет различни месеца регистрират температури над 50 °С, включително август 1923 г. с 56 °С. След като през 1927 г. станцията е преместена, само 2 пъти се регистрират стойности над 50 °С (за следващия 48-годишен период на отчитане): 51,9 °С през юни 1928 г. и 50 °С през август 1941 г. Нещо повече, през месец септември не са отчитани температури по-високи от 45,9 °С. Вариациите на максималните температури през този месец 1922 г. не са съвместими с вариациите на минималните температури и като следствие денонощните температурни амплитуди са аномални. Стойностите на средните дневни температури на 2 m височина, изчислени по проект Twentieth Century Reanalysis (20CR) за най-близката до Ал Азизия точка от грида, потвърждават непредставителността на отчетените температури през септември 1922 г. Двата дни с най-високи стойности на температурата за тази точка от грида не са през 1922 г., а през юни 1995, когато в Ал Азизия температурите не достигат 50 °С.
Залез над Либийската пустиня. Снимка: Уикипедия
Заключението
Комитетът по оценяването на температурния рекорд от 1922 г. към СМО заключава, че най-вероятният сценарий за събитието е: нов и без опит наблюдател, необучен за работа, с неподходящ за измерването уред, термометърът на Белани-Сикс, който може да бъде грешно отчетен, прави неадекватно измерване като използва грешния край на отчитащата игла и затова отчетената температура е грешна с около 7 °С. Подобен сценарий е логичен и съвместим с внезапното отклонение на максималните температури в Ал Азизия в сравнение с тези от съседни станции и последвалото лошо съпоставяне с измерените по-рано и след това данни в станцията.
Поради липса на убедителни доказателства, освен страниците от наблюдателния дневник, на по-късен етап не може да бъде направено точно определяне на температурния максимум. Групата от експерти на СМО се обединява около мнението, че посочените пет групи факти са достатъчни температурният максимум от Ал Азизия да бъде обявен за невалиден като официален световен температурен рекорд. В резултат, според данните на Световния архив за времето и климатичните екстремуми на СМО, за нова официална най-висока температура на Земята е обявена измерената на 13 юли 1913 г. в Greenland Ranch, Долината на смъртта, Калифорния, температура от 56,7 °С. Новата най-висока абсолютна максимална температура в Африка е 55,0 °С, измерена на 7 юли 1931 г. в Кебили, Тунис, според данните на Метеорологичната служба в страната.
Пясъчни дюни в Долината на смъртта, САЩ. Снимка: Уикипедия
Изследвания от този тип са фундаментални и целят създаване и развитие на надеждна висококачествена база данни, която да може да бъде използвана при изучаването на климатичните промени.
Оригиналната статия можете да намерите тук.
Благодарим на ас. Зорница Чолакова, преподавател по география в Софийския университет, че ни сигнализира за отменения температурен рекорд. Статията е преведена и адаптирана от нея за любознателните читатели на www.geograf.bg.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg