Защо Предбалканът е пълен с (не)предвидими наводнения?

С промените в климата през последните десетилетия все по-често наблюдаваме редица неблагоприятни явления по нашите земи. През миналата година се случиха наводненията в Карловските села, а сега една година по-късно лятото започва отново с подобни новини. Този път големите потърпевши, обаче, се оказаха населените места от другата страна на Балкана. 

От край време се знае, че Предбалканът е едно от най-валежните места в границите на днешна България. Причините за това също са ясни. При преноса си, влажните въздушните маси, които нахлуват от северозапад и север, достигат до високото било на Стара планина, след което се изливат поройни дъждове в северните подножия на планината. Това се дължи на факта, че високото било на Балкана представлява преграда за въздушните маси и те постепенно започват да се изкачат във височина. Колкото по-високо става, толкова по-малко става и налягането, при което въздухът се разширява и охлажда. Това води до кондензация на въздуха по наветрения склон на планината. 

Поради това различни места по границата между Стара планина и ридовете на Предбалкана като Берковско, Ботевградско, Троянско, Габровско и други са сред най-валежните в страната. Разбира се, у нас има климатични станции, които измерват далеч по-големи стойности, но в повечето случаи при тях надморската височина също е по-голяма. 

По долината на река Дългоделска Огоста в Северозападна България дори е измерена абсолютната стойност за най-голямо количество паднали валежи в рамките на една година – цели 2293 мм. Тук фактор оказва още голямата надморска височина, а също така и фактът, че районът е разположен в най-западните части на страната. А както всички знаем, количеството на валежите у нас намалява от запад на изток поради отдалечаването от Атлантическия океан и влиянието на континенталния климат. 

Редица са доказателствата в миналото за обилните валежи в Предбалкана, като сред тях можем да наредим големите наводнения в Габрово 1991 г. (Янтра), Търговище 1906 г. (Врана), Севлиево 1939 г. (Росица), Враца 1966 г. (Лева река) и други. През последните години също станахме свидетели на множество наводнения, които обхванаха тези земи. Такива бяха тези през 2005 и 2014 г., които останаха в историята като едни от най-валежните години у нас. Тогава засегнати бяха долините на реките Скът, Искър, Осъм, Видима и други. 

Това лято също започна с мрачни новини, като това се дължи на обилните валежи през последната седмица. Отново най-големи последствия имаше в Северозападна България, а този път най-засегнати се оказаха в Берковско и Ботевградско. 

През миналата седмица множество къщи в Ботевградската котловина осъмват с наводнени дворове, мазета и други помещения. Най-засегнато там се оказва село Гурково, където има паднали мостове, унищожени градини, а на някои места дори е имало и отнесени животни, които стопаните не са могли да спасят. Иронично или не, реката в тази част на Гурково се нарича Сухия дол. В същото време съседните села Новачене и Липница също претърпяват водния ужас, а няколко часа по-късно Новаченския проход, през който преминава участък от международния път Е-79, бива затворен. По-късно наводненията обхващат и самия град Ботевград, както и други от съседните села. 

Бедствено се оказва и положението в Берковица. В рамките на едва няколко часа там се изливат над 70 литра на кв. м., което е причина и кметът Димитринка Каменова да сформира кризисен щаб в града. Само за една вечер са подадени над 100 сигнала за отводняване на мазета и приземни етажи. Според очевидци на места приливната вълна дори достигала 2 метра. Щетите по инфраструктурата са изключително големи, а за определен период градът остава и без ток. Припомняме, че миналата година отново по същото време имаше подобни ситуации в района на Берковица и Вършец, а проходът Петрохан бе затворен. Това се е случвало и предишни години, но досега не и в този си мащаб.

Последните 48 часа се оказват ужасяващи и за района на град Етрополе. Действията се развиват в долината на Малки Искър, която напуска своето корито отново поради обилните валежи. Наводнени дворове, къщи, улици, срутени мостове и т.н. С това може най-малко може да се опише трагедията в малкия балкански град. 

За съжаление тези събития сякаш са неизбежни за този район на България, но това не означава, че човек няма какво да направи за ограничаването на тези опустошителни бедствия. Да, навярно няма как те да бъдат предотвратени, но е факт, че поне могат да бъдат намалени последствията. Сред тези дейности са изграждането на баражи по течението на реката, регулярното почистване на дерета, канавки и шахти, залесяването на склоновете, изграждането на допълнителна отводнително-канализационна система и други.

С оглед на прогнозите се очертават изключително тежки дни и през уикенда. Специалистите предупреждават с код червено за продължителни дъжове отново в Западна България, като се очаква най-засегнати да бъдат отново селищата в Западния Предбалкан. Големият проблем, който се очертава е, че нивото на подпочвените води сега е изключително високо, съответно почвите са преовлажнени и трудно могат да задържат какъвто и да е отток. Шахтите и деретата вече са задръстени, а тепърва предстоят още и още продължителни валежи. Пазете се!

Пожелаваме на засегнатите хора бързо възстановяване от нанесените щети. Бъдете здрави!