Защо на Екватора има пингвини, но на Северния полюс нe?

Замисляли ли сте се някога защо няма пингвини на Северния полюс? Отговорът на въпроса реално не е сложен. От крехка възраст децата започват да се интересуват от същността на тези причудливи създания и вероятно повечето знаят какви условия са необходими за комфортното им развитие. Като изключим хората, които бъркат посоките и полюсите, почти всеки е запознат, че основният ареал на пингвините е съсредоточен в крайбрежните зони на Антарктида. Оттук до Северния полюс има само някакви си 17-18 хиляди km. Пингвините са известни с това, че те не могат да летят, което значително ограничава миграционните им възможности поради простия факт, че до останалите континенти има значително разстояние. Те обаче са прочути като добри плувци и пътуването им до Северния полюс нямаше да представлява такъв проблем ако по средата на приключението не се бяха сблъскали с топлите тропически води на Атлантическия и Тихия океан. И въпреки това на Екватора се срещат пингвини. Но как е възможно? 

Температура на водната повърхност в Световния океан, източник: Европейската космическа агенция

Освен в и около Антарктида пингвини се срещат и по-южните крайбрежия на Австралия, Нова Зеландия, Тасмания, Африка и Южна Америка. Това е разбираемо поради факта, че тези територии се намират между 35° и 55° южна ширина, където водите все още са подходящи за пингвините. Да, но тези добри плувци успешно обитават и почти цялото западно крайбрежие на Южна Америка, а също така се срещат и  на части от архипелага Галапагос. Според последни данни техния ареал разполага с тясна ивица, която достига до 5° ю.ш. по перуанското крайбрежие на Тихия океан. От друга страна, самите острови Галапагос се намират от двете страни на Екватора, което означава, че пингвините дори достигат части от Северното полукълбо. Това обаче наистина е в противовес на по-гореизложените твърдения. 

Ареалът на всички видове пингвини

Разбира се и за това има логично и лесно за схващане обяснение. Пингвините приемат западното крайбрежие на Южна Америка и Галапагос като сравнително благоприятно за тяхното съществуване поради наличието на студените океански течения в тази част на земното кълбо. Вероятно едно от най-известните и големи течения в света е Перуанското, известно още и като Хумболтово, което пренася студени водни маси от Южния океан към Екватора. Неговата траектория съвпада абсолютно точно и с ареала на пингвините в Южна Америка. Около островите Галапагос пък се намира студеното течение Кромуел, което е причина чудатите птици да обитават и водите около архипелага. Именно заради теченията и климатът на островите е далеч по-суров от останалите места около Екватора, а температурата на водата често спада до 20°. Последното може да се провери и на картата с температурите в Световния океан по-горе.

Схеми на двете студени течения по крайбрежието на Южна Америка

На Галапагос се среща само един вид пингвини и това е Галапагоският пингвин (Spheniscus mendiculus). Това е единственият вид от тези животни, който живее и в Северното полукълбо. Любопитно е, че той е най-малкият представител на рода очилати пингвини (Spheniscus). Размерите му достигат средно до 50 cm, а теглото му е средно около 2200 g. Той се храни предимно с дребни риби като кефали и сардини, като обикновено уловът му се осъществява в плитчините на островите, където преминават студените течения богати на плячка. 

Галапагоски пингвин, източник: NG Wild

Основен проблем за неговото размножаване обаче е силното влияние на Ел Ниньо, който се формира именно в тази част на света. По време на неговото въздействие пингвините отлагат своите размножителни процеси, тъй като тогава има дефицит на храна, а това води до неблагоприятни последствия при развитието на новото поколение. Това е и причината в началото на 80-те години на миналия век, под влиянието на мощен Ел Ниньо да се наблюдава спад на популацията на Галапагоския пингвин с цели 77%. През 1997-1998 г. отново се формира силен Ел Ниньо, който този път води до спад с 65%. В следващите десетилетия броят на индивидите от вида трудно се стабилизира и днес видът е застрашен. 

Влиянието на Ел Ниньо над Галапагос и перуанското крайбрежие

В началото на новия век пингвините ги сполетява и тежката за птиците Болест на Марек, която предизвиква смъртта на над 800 индивида. В днешни дни популацията на Галапагоския пингвин е едва около 1800 броя възрастни птици. Тяхното бъдеще обаче е силно застрашено, като основна причина за това са климатичните промени. Глобалното затопляне и увеличаването на силата на Ел Ниньо оказват все по-голямо влияние и според учените този вид пингвини има приблизително 80% шанс да изчезне в следващите десетилетия. Бъдещето на тези птици е наистина под въпрос, което налага инвестирането в иновативни и устойчиви начини за опазването на Галапагоския пингвин и неговия естествен хабитат. 

Източник: WWF
Източник: Bird Buddy Tales

Това ни дава повод за всякакви размишления относно островната фауна, съдбата на пингвините в Южна Америка, развитието на Ел Ниньо, последствията от него и т.н. Едно е ясно обаче със сигурност - пингвините едва ли някога ще стигнат до Северния полюс. А дори и да успеят, те няма да се задържат дълго там…Да не забравяме, че те гнездят на земята, а каква по-хубава закуска биха имали местните хищници като белите мечки, полярните вълци и лисици. 

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Поглед над град Щип

ггф