Защо Мартиника обнови своето знаме?

На 16-ти януари тази година Мартиника обяви официалната смяна на своя флаг. Това се случи след публично гласуване, което бе възложено от местния съвет. Преди 2023 г. реално малкият остров официално не разполагаше със собствени флаг и химн, което бе причина през 2018 г. да се направи конкурс за избирането на суверенните символи. 2 години по-късно обаче съдебната администрация на отвъдокеанската френска територия анулира избора на победителите, считайки конкурсът за нелегитимен. Така се стига да 2022 г. когато се избира да се подходи с публичен вот на местните жители. Въпреки изключително ниската избирателна активност – около 6% гласували за знаме и 3% за нов химн, миналата седмица бяха обявени и резултатите за новите символи. 

Новото знаме на малкото френско островно владение е разделено на две основни части – червена отляво и черна отдясно, а между тях има зелен диагонален кант. По средата е разположено и едно колибри. Червеното символизира свободата, зеленото природата, а черното е за тези, чиито права са били пренебрегнати през годините. Колибрито пък е символ на страната заради изключително голямото ѝ биоразнообразие. За всички жители тези цветове са от огромно значение, тъй като те са пряко свързани с историята на острова и неговото колониално минало. През втората половина на миналия век по сходен начин е изглеждало и знамето на сепаратисткото движение в Мартиника. Това е и причината да изпъкват черното и червеното, които в комбинация символизират революционните идеологии – като пример българската организация ВМРО. Същото това знаме е предложено и за публичния вот през 2022 г. и дори стига до финала, но остава на второ място. С оглед на все още активното движение за независимост на острова, то едва ли е било от сериозно значение кое от двете сходни знамена ще спечели финала на гласуването. 

Трябва да споменем, че все пак Мартиника е имала свои флагове през историята, макар и неофициални. Най-известният от тях е така нареченият „Змийски флаг“, който представлява син фон с 4 бели пепелянки, които са ендемит за острова. През 2018 г. той обаче е забранен от френския президент Еманюел Макрон, тъй като историята около флага е много противоречива. Той е бил създаден през 1766 г. и е бил използван предимно от кораби, които пренасяли роби. Така от 2018 г. насам бе търсено решение как да изглежда новия флаг на острова. 

Предоставяме ви и възможност да се насладите на новоизбрания химн на Мартиника:

Ето и малко думи относно Мартиника и нейното движение за независимост:

Мартиника е остров в източната част на Карибско море, един от най-големите острови от архипелага Малки Антили. Островът е със статут на отвъдморски департамент на Република Франция, един от 26-те региона на Франция и интегрална част от републиката. Главният град е Форт де Франс. По този начин островът се явява настояща част от територията на Европейския съюз. Официалният език е френски, но се говори антилски креолски. Площта му е 1128 км2, населението е 385 000 души, гъстотата на населението е 342 д/км2. Гражданите на Мартиника са с равни права и имат своите представители в сената и парламента на републиката. Островът се самоуправлява полуавтономно чрез генерален съвет от 45 човека, избирани чрез избори на всеки 6 години. Съветът се ръководи от председател. 

Ситуацията в Мартиника е изключително интересна. Тя е пълноправна и равнопоставена част от френската република, а същевременно в нея скорост набират сепаратиските тенденции. Сред местното население, независимо от расовия състав, се срещат все повече привърженици на идеята за независим остров Мартиника. Тя е удачният пример за това как продължава процесът по придобиване на независимост в региона на Латинска Америка и в наши дни. В този случай се сблъскваме с друг колониален модел и подход, който е по-скоро близък до английския, но отличаващ се със своята специфика. Франция е на този е етап от влиянието си в региона е изгубила единствено Хаити, още през ХІХ век. Тя е запазила другите си владения, както и още такива в Африка и района на Тихия океан, което я прави една от съвременните държави с най-много отвъдморски територии. 

Обективно погледнато Франция допринася с колониален тип поведение, изцяло подчинен на френските цивилизационни схващания. Нейните владения стават преди всичко обект на културна асимилация и много скоро те не се отличават като част от метрополията. В това се крие причината Франция да запази до ХХІ своите територии в региона. Въпреки всичко това обаче на остров Мартиника сепаратиските движения съществуват. И ако преди век или два, те биха се окачествили като „борби за независимост“, то днес се използва натовареното семантично с презрителност „сепаратистки“.

Към настоящия момент на острова се оформят 5 основни политически групировки, проповядващи идеята за независима Мартиника – Движение за независима Мартиника, Движение на демократите и еколозите за независима Мартиника, Национален фронт за освобождение на Мартиника, Работническа партия на Мартиника и Национален сбор на народните комитети. Всяка от тези партии е с различни схващания за бъдещето на острова като независима територия – от крайно леви до националистически. С най-значимо политическо влияние и представителство дори в сената и парламента на Франция е Движението за независима Мартиника. Тя е с лява политическа ориентация и доминиращ политически фактор на острова. Основано е на 1 юли 1978 от Алфред Мари-Жан с цел „деколонизация и независимост на Мартиника“. На последните избори през 2004 партията печели мнозинство в местния генерален съвет. Значима част от местните власти и кметовете са от партията. Нейната тенденция на изборите отразява непрекъснато покачване на подкрепата. 

Движенията за независимост на острова не са известни с кървави атентати и въоръжена съпротива. Обикновено изразяват позицията си на избори и протестни шествия – изцяло в духа на френската цивилизационна традиция на силни граждански права и зачитане на мнението на отделните личности.