Защо Исландия каза „Не” на ЕС?

Знамето на Исландия

Защо Исландия каза „Не” на ЕС?

Правителството на островната нация също така реши да отмени националния референдум по въпроса за евро членството на страната. През 2009 г. Исландия подаде официална молба за членство в ЕС, а сега през 2014 г. страната се отказва от това си намерение. Всъщност решението на властите в Рейкявик не е голяма изненада за международната общност. Преговорите между страната и Брюксел бяха практически прекратени преди година. Това стана след като дясноцентристкото правителство, избрано през април 2013 г., се обяви против идеята за присъединяване към европейската общност, идея, която бе лансирана от предходното социалистическо правителство. 
 
През септември 2013 г. външният министър на Исландия разпусна десетте преговарящи групи и националния съвет, които през последните 4 години са работили по въпросите на бъдещото членство. През февруари местният институт за икономически проучвания предаде доклад на правителството в 800 страници, в който са анализирани последствията от евентуалното членство на страната. Според анализаторите в настоящия етап членството на страната в Съюза не е печеливш геополитически ход и би създал редица трудности на местната икономика, особено на рибарството и животновъдството.
 
Физическа карта на Исландия.
 
Така наречената „Скумриена война”* е с важна роля в изострянето на отношенията между Рейкявик и Брюксел. Заради климатичните промени през последните години е доказано, че пасажите от риба мигрират в северна посока към бреговете на Исландия и Фарьорските острови**. Това е доста икономически изгодно на местните рибари, които увеличават печалбата си ежегодно. Брюксел наложи икономически санкции на Фарьорските острови като им забрани да внасят херинга на територията на ЕС. В момента същите мерки се предвиждат и за Исландия, а рибарството е около 30% от исландския икономически продукт. 
 
Това противопоставяне на риболовния фронт намира изражение и в обществените нагласи. Според социологическите проучвания 60% от 320-хилядното население на острова са против интеграцията в ЕС, докато останалите 40% вярват, че присъединяването към Съюза и смяната на исландската крона с евро ще помогне за стабилизирането на местната икономика. А стабилността на местната икономика също е болезнена тема.
 
Исландските финансови проблеми започват през 2008 г., когато трите главни банки на Исландия банкрутират и оставят необезпечени задължения за над 3,5 млрд евро. Правителството на страната първоначално се съгласява да следва условията на Международния валутен фонд и да изплати банковите задължения, но след това се отказва от намерението си под силата на общественото недоволство. Следва замразяване от страна МВФ на кредитната програма по отношение на Исландия, а ЕС заплашва да наложи санкции на „инатото” исландско правителство, което остава непоклатимо. 
 
Традиционно рибарско селище в Исландия. Снимка: Уикипедия
 
В крайна сметка правителството предпочита да не се съгласява с изискванията на МВФ, а да прилага собствени методи за борба с финансовата криза. Това довежда до обезценяване на националната валута спрямо еврото, което в крайна сметка повишава конкурентоспособността на исландското стопанство и подобрява търговския баланс на страната. 
 
След края на финансовата криза в исландското общество се оформя мнение, че като малка островна нация Исландия има нужда от участие в голям и стабилен съюз. Това е моментът, когато настроенията за евро членство са най-големи. Мнозина смятат, че кризата е нямало да се случи, ако са били членове на ЕС. Със започването на преговорите за присъединяване обществените настроения се променят значимо. Става ясно, че ЕС е организация, която изисква много в замяна на правото да бъдеш член на голямото семейство. Ето защо Исландия отново проявява инат и предпочита да остане остров, геополитически остров насред обединяваща се Европа.  
 
Малките крайбрежни селища в Исландия разчитат на риболова за основна стопанска дейност. Снимка: Уикипедия
 
*Скумриена война (на англ: the Mackerel war) е израз за противопоставянето на Исландия и Брюксел по въпросите за риболовни квоти в ЕС. Терминът е смислово обвързан с т. нар. „Риболовна война” (на англ.: the Cod war – Войната за треска /вид риба/) от 80-те години на ХХ век, когато Исладния и Обединеното кралство са в жесток политически конфликт за риболовни акватории в Северния Атлантически океан.  
 
**Фарьорските острови са автономен регион в рамките на Кралство Дания. Намират се в Северния Атлантически океан и столица им е град Торнхавн. Въпреки че са част от Дания, те не са част от Европейския съюз. Подобна е ситуацията с датското владение Гренландия в Северна Америка. Въпреки че е под властта на датската корона, най-големият остров не е част от ЕС. 
 
Статията подготви: Димитър Желев

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Водна прелест в Родопите – яз. „Голям Беглик“