Местността Бакаджика е верига от хълмове с вулкански произход, разположени в Югоизточна България. Те отделят Средното поречие на Тунджа от Бургаската котловина. И въпреки че тези хълмове не са известни с големи височини, гледката, която се открива пред очите ви е главозамайваща. Неслучайно името Бакаджик идва от турските бак и ачик и означава височина, от която се вижда надалече. Най-високият връх е Св. Сава (Асан баир) - висок 515 m.
Местността е давала убежище на не един войвода, заедно с последователите си, като най-известният е Индже Войвода.
Пътят за върха не беше особено труден – едно упътване от случаен човек в Ямбол ни беше достатъчно да се понесем с пълна газ нагоре. Пътят е тесничък, но асфалтиран до самия връх, където се намира радио-релейна станция.
Въпреки обилния дъжд, който валеше, проблеми нагоре нямахме. Точно на самия път, от лявата страна, ще видите манастира св. Спас, който е давал убежище на бунтовниците срещу османското владичество. Разбира се, бил е напълно изгорен, но по-късно възстановен.
И така, докато карахме нагоре, при много ниска видимост и проливен дъжд, изведнъж излезнахме от облаците и те останаха сякаш под нас. Небето от сиво стана прекрасно синьо, а слънцето вече се запътваше към залез. 200 m по-нагоре и видяхме вр. Св. Сава.
Бяхме чували, че от вр. Св. Сава се вижда дори Черно море. Е, в случая наистина видяхме море… от облаците под нас. Накъдето и да погледнеш – само бели, пухкави облаци, следите от самолетите, а “брегът” – точно под краката ни. Нямаше спор – щяхме да чакаме залеза, за да видим в какви разцветки природата ще си изпрати слънцето, за да падне нощ.
Ако искате да останете там за повече време, не за няколко часа, съм длъжен да спомена – има много хижи и почивни станции, в непосредствена близост до върха. Още преди 150 години руски учени установяват, че въздухът там е изключително полезен за белодробни заболявания, затова станциите за почивка са доста. Просто се огледайте и резервирайте местенце. А като се замисля – палатката също е удачен вариант, нали?
Е, време е да си ходим. Последна снимка на нощното небе и поемаме обратния път към хотела ни в Ямбол.