За хигиената, здравето и градското планиране

Епедимиите (или пандемиите) като всеки едни катаклизъм в човешкото общество отключват серия от процеси, свързани с както реорганизация на социалните взаимоотношения и технологични нововъдения, така и с преосмисляне на връзката между човека и околния свят.

Градовете се превръщат в центрове на икономически растеж и нови демографски динамики като резултат от индустриализация. Тя е причината, в продължение на XIX в. и първите две десетилетия на XX в., Европа да достига своите максимални темпове на градско развитие. Населението в градовете се удвоява като последица на интензивните вътрешни миграции към развиващите се градски центрове, в които царува ясно обособена социална и териториална йерархия.

Нарастващото градско население и гъстота, социалната фрактура – рязка класова разлика между отделните жители на един и същи град, влошаващото се качество на живот и обитаемост се превръщат в подходящи условия за разпространението на болести. Те са често игнорирани в хода на историческото развитие на обществата, поради невъзможността за тяхното обяснение или налагани религиозни тълкования, или резултат от неправедния, изпълнен с грехове живот на хората. Многобройни са също примерите, в които епидемиите стават символ на етническа нетолерантност или расово превъзходство.

XIX в. Европа, в зората на установяване на индустриалното общество, е белязана от редица епидемии от туберкулоза, чума, холера, които „блокират“ градските динамики и поставят два сериозни въпроса пред не малко архитекти, географи и урбанисти: за влошаващите се хигиенно-санитарните условия на живот и необитаемостта на градските пространства. Това е причина за възникването в средата на века на така наречената Хигиенна парадигма или Хигиенна теория в урбанизма и архитектурата. Нейни задачи са намирането на решения за подобряване качеството на живот на градските жители, особено тези, представени от ниските социални прослойки, които живеят в едностайни или двустайни жилища, без тоалетни помещения, слаба вентилация, канализационни проблеми и често обитавани от многодетните семейства на работническата класа. Привържениците на хигиенната парадигма съсредоточат своите усилия в дефинирането на решения и подобряващи аспекти, касаещи не само отделните характеристики на жилищата и тяхната обитаемост, канализация и възможност за достъп на всички граждани до чиста питейна вода, но и в предложения за нова пространствена форма на градовете, посредством увеличаване на обществените пространства чрез изграждането на големи улици, които да улеснят градското „проветряване“. В средата на XIX в., във Великобритания и Франция се приемат първите закони за хигиената и общественото здраве, с които да бъда спряно разпространяването на епидемии, които вече редуцират значително населението на големите им градове. Пионерно за времето си е проучването на връзката между хигиенните условия и градските динамики по време на епидемията от холера в Лондон през 1854 г, направено от Джон Сноу. Това е изследване, което се счита за основополагащо в медицинската география. В Испания сред първите приноси, обясняващи значението на хигиенно-санитарните условия за градското развитие и живот е Теорията на урбанизацията (том 2, Статистическа монография на работническата класа в Барселона), от каталунския инженер и урбанист Илдефонс Серда.

Афиш, уведомяващ за разпространението на холера във Великобритания
​​​​​​

Барселона в началото XIX в. е град, затворен от високите двойно укрепени средновековни стени, които ограничават в продължения на столетия нейната пространствена експанзия. Наричана често „Испанският Манчестър“, Барселона се превръща за кратко време в локомотив на испанското индустриалното развитие. Тя е атрактивен център на възможности за хиляди преселници, които намират реализация в големите текстилни фабрики в и около града, по долината на р. Йобрегат (ост. Льобрегат).

В края на 80-те години на XVIII в., населението на Барселона е около 100 хил. д., докато през 1836 г то е малко повече от 130 хил. д., които живеят град с площ по-малка от 5 km2. Преходът от занаятчийско към индустриално общество и т.нар. градско уплътняване, като резултат на миграционния феномен, създават условия за развитие на редица епидемии (предимно от холера), които засягат многобройна част от населението на каталунската столица. Градът е изправен пред невъзможността да се справи с новите „нечовешки“ хигиенни условия за оцеляване на работническата класа, чиято средна продължителност на живот не превишава 24 г. Високата смъртност, лошата хигиена, липсата на обществени пространства и т.нар. „жилищен въпрос“ в Барселона през 40-те години на XIX в. (и 186 хил. души население през 1847 г.) мотивира проучване, ръководено от инженера Илдефонс Серда. Той налага идеята за необходимостта от интегрално проучване на градската действителност, с изчерпателни данни за пространствената и социално-хигиенна реалност, използвайки познания от различни научни дисциплини като история, топография, география, икономика, статистика и др. Количествено и качествено доказва необитаемостта на редица зони от „стария град“, последица от социалните различия и физически характеристики на средата, като например кубични метри въздух в жилищата, изложение и достъп до слънчева светлина, липса на растителност, липса на естествена вентилация и нееднакъв достъп до жизненоважни ресурси, които градът трябва да осигури за всички жители.

Илдефонс Серда

През 1855 г Серда започва изготвянето на топографски план на барселонската равнина (с точност до 1 m), която покрива територията между реките Бесос на север и Йобрегат на юг. Този план се превръща в основа на предложението за „Разширение“ (Eixample) на Барселона извън старите оградни стени и полага основите на редица урбанистични решения, доказани в теорията за урбанизация. Планът Серда се приема след полемични резултати на организирания от общината конкурс и отхвърляне на идеите за социо-пространствено равенство, развити от урбанисти, силно повлияна от хигиенното движение в Европа и утопичния социализъм. Подкрепата от испанските кралски власти обаче налага неговото влизане в сила през 1861 г.

Макет на плана Серда в Барселона („тъмното петно“ на проекта е старият град на Барселона)

Основните принципи, които Серда залага в плана си, развиват идеите за обитаемия град, с устойчив растеж и мобилност и универсален достъп на всички до основни услуги (вода, газ, транспорт и др.), както и до жилища, които осигуряват естествена проветривост, слънчева светлина и обитаемо пространство по начин, по който всяко жилище може да бъде възприето на един микроград. В своите проектантски представи Серда създава визията за един град-градина. Всеки посетител на Барселона забелязва присъствието на „зеления елемент“.

Барселона е с градска среда, смело планирана преди 160 години.

Малко европейски градове днес могат да се похвалят с урбанистична структура на възраст от 160 години, която е толкова функционална, колкото (и в своите недостатъци и структурни конфликти с архитектурните идеи на Модернизма) е тази на Барселона. Преосмислянето обаче на градската форма и условия на живот днес поставят отново въпросите, които редица привърженици на Хигиенната парадигма са задавали, а именно: Адаптирани ли са днес нашите градове да посрещнат хигиенно-санитарни предизвикателства и епидемии (или пандемии)? Без никакво съмнение, отговорът налага един трансверсален и може би критичен анализ в контекста новите концепции за свобода, движение и глобализационен ефект.

Поглед от високо към урбанистичния пример на Барселона

Автор: д-р Велислава Симеонова

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Велислава Симеонова е преподавател в EUROAULA Escola Universitària и Universitat de Barcelona. Тя е сертифициран екскурзовод и интерпретатор на културно наследство. Член е на Българското географско дружество.

Специализирана обиколка на Барселона с архитекти от различни части на света, участващи в събитието Citymakers Lab Barcelona (2019), провеждана от д-р Симеонова.

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Троговата долина на Мальовишка река – на път към връх Мальовица в Рила