За ден по Русенски Лом - 6 места, които да посетиш

Тук ще поговорим за една по-малка река и по-неизвестна като туристически обект, а именно Русенски Лом и нейните основни притоци.

Каньонът на река Русенски Лом

Самото речно течение може да доведе до разочарование - изключително мътен воден поток с ширина десетина метра и без ясно отчетлив речен режим. Но милионите години, през които реката е ерозирала скалите, са сътворили нещо впечатляващо, огромен каньон, на места надвишаващ 120 m дълбочина, безкрайна пещерна система, учудващо запазена природа сред обработваемата земеделска земя наоколо. И всичко това е съчетано с невероятно богата история. Посещаването на този район лесно може да уплътни два пълни дни, затова нека опишем един потенциален туристически маршрут.

Басарбовски скален манастир

Първата спирка е едва на 10 km от центъра на Русе, издълбан във варовиците на десния бряг на р. Русенски Лом при с. Басарбово, се намира единственият функциониращ скален манастир в България. Историята му започва в края на Второто българско царство през XIV в. до наши дни. Обителта носи името на Свети преподобни Димитър Басарбовски, който е бил обикновен селянин, който живял просто и богоугодно през XVII в. Той се е отнасял със специална любов към всички животни и растения. След смъртта си, заради правдивия му живот, Бог дарил мощите му с чудотворна лечебна сила. Поне това е описанието, което знаем от "История славянобългарска". По късно мощите му са пренесени в земите на съседна Румъния през 1774 г. по време на поредната Руско-турска война. Самият светец е смятан за покровител на Букурещ и е почитан в цяла Румъния.

Ивановски скални манастири

Системата от средновековни скални манастири продължава по целия каньон на р. Русенски Лом, включва Лудогорието и достига до Аладжа манастир във Варненско. Най-яркият представител от тях, обект на културното наследство на ЮНЕСКО, е "Св. Архангел Михаил", по-известен като Ивановските скални църкви. Намира се на 20 km южно от Русе, на левия бряг на реката. Основан в началото на XIII в. от монаха Йоаким, по-късно станал и български патриарх, манастирът е в тесни връзки със тогавашната столица Търново, като сред ктиторите му са били Йоан Асен II и Иван Александър. До падането на царството под чужда власт, манастирът е основен книжовен и духовен център, именно тук се създава Висарионовия патерик - сборник от разкази от ранния монашески период. Стенописите в църквите, особено в църквата "Св. Богородица", носят на манастира световна известност и са белязани като връх на българското и балканско средновековно изкуство.

Средновековен град Червен

Освен духовно, долината на реката е и административно средище на Втората българска държава. На десетина километра от общинския център Иваново, вече на р. Черни Лом, се намира малкото селце Червен. Срещу него, на един от острите меандри на реката, се открояват относително добре запазените руини на средновековна крепост с напълно съхранена бойна кула. Това е средновековният град Червен, основен книжовен, духовен, административен, икономически и стратегически център за цяла България през XII-XIV в. Определен е за център на Червенската митрополия в началото на XIII в., с което важността му само нараства. При падането на страната под османска власт градът е изоставен. Днес находки от крепостта и подстъпите ѝ има в Националния исторически музей, Националния археологически музей и Регионалния исторически музей - Русе. Любопитен факт е, че запазената кула е послужила за прототип на възстановената Балдуинова кула на крепостта Царевец във Велико Търново.

Пещерата Орлова чука

По цялото протежение на каньона има множество малки пещери и ниши. На десетина километра от Червен между селата Табачка и Пепелина се намира втората най-дълга пещера в цяла България с установе досега дължина от поне 13,5 km. Облагородената част на пещерата е около 3 km и включва Концертната зала, Големият сталактон (3,5 m на 0,5 m), Малката пропаст, най-голямата зала, наречена Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата, както и малкото езерце, наречено „Изворчето“. Пещерата е с относително постоянна годишна температура от 14оC, което вероятно е сред причините да бъде обитавана в праисторическо време, както от хора, така и от пещерни мечки. В съвремието е дом на 14 вида прилепи, три от които са в Световната червена книга.

Природен парк "Русенски Лом"

С цел опазване на уникалната природа, която рязко се откроява от заобикалящите я силно повлияни от човека пространства, през 1970 година е обявен природен парк "Русенски Лом". Основната цел на парка е опазване на широколистните екосистеми, но заедно с това на защита се радват и степните екосистеми, които почти изцяло са унищожени от човека на територията на България. Срещат се 6 ендемични представители на флората, както и единствените местообитания на някои растения в цяла България. Разнообразието във фауната не отстъпва - тук се срещат 70 от всички 90 вида бозайници в България, огромно разнообразие на пеперуди и истински птичи рай. Наличните екопътеки из парка позволяват човек да се потопи в това уникално място.

С този кратък списък със сигурност не се изчерпват интересните обекти по поречието на река Русенски Лом, но това е добър старт за опознаване на този досега далечен и непознат край.