Възприемческа география и преподаване на „география на образите“

Бразилският географ Милтон Сантуш в творбата си „Природата на пространството. Техники и време. Смисъл и емоция“, 1996 г., пише, че географското пространство трябва да се разглежда като системи от обекти и системи от действия. Това пространство е абстрактно, неутрално и обективно и в него е разположено т.нар. частично, конкретно и субективно пространство. Това е и смисълът, в концептуализацията на географското пространство да бъдат взети предвид емоциите, сетивата и дори чувствата.

През втората половина на XX в., в англосаксонската литература се появяват нови тенденции в социалните изследвания, които включват и географската наука. Под крилото на Хуманитарната география започва изучаването и разпространението на нови и иновативни за времето си подходи на изследване, сред които „наблюдение на участниците“ (Participant Observation). Този разпространен в социалните науки качествен метод на изследване позволява изучаването на връзките между хората и заобикалящата ги среда, както и тяхното поведение в тази среда. Тези нови подходи в изследването на географското пространство позволяват преосмислянето, че пространството не е обусловено единствено от социално-икономически фактори и дава началото на Поведенческата и възприемческа география (или География на възприятията). За неин баща се смята американският урбанист Кевин Лънч, който през 1960 г. публикува книгата си „Образът на града“ (The Image of the City). Година по-късно се публикува и работата на американския географ и историк Дейвид Лоуентал „География, опит и въображение: към географска епистемология“. 

Ролята на възприятието в географската наука има за цел да спомогне разбирането на човешките действия и реакции спрямо тяхната среда, като резултат от субективната представа за пространството. Още през 70-те години на миналия век англосаксонски автори посочват необходимостта от този тип изследвания в обучението по География.

Възприятията, които всички ние развиваме и имаме за заобикалящия ни свят, за една конкретна територия (без значение от нейния мащаб) е различна и вероятна различаваща се съществено от тази на останалите. В този ред на мисли, всеки един от нас притежава своя собствена „ментална карта“ за дадено пространство. Менталните карти (или когнитивни схеми) се конструират от нашите емоциите, чувствата и усещанията като индивиди. Поради това, те са важен инструмент в целта ни да разберем, да научим повече за това как хората възприемат географското пространство.

В контекста на географското образование, тези ментални карти могат да предоставят съществена информация за това, което учениците или студентите разбират и „виждат“ за дадено пространство или географски феномен. Много често обаче когнитивните представи на студентите могат да бъдат силно повлияни от географските карти, особено когато става дума за площ, физически разстояния, измерения на обекти и процеси и т.н. 

В основата на Възприемческата география е идеята, че хората акумулират серия от образи в съзнанието си, които могат обаче да бъдат изследвани, количествено и качествено определени. Благодарение на разнообразието от методи, може да бъде събрана информация, която да спомогне да разберем какви ментални карти студенти или ученици по География (или други дисциплини) са развили, с цел подобряване на преподавателни методологии на обучение. Една от тези количествени техники е анкетата. 

През 2017 г. след продължително пътуване в Латинска Америка (Куба, Перу, Колумбия), както и преподавателския опит с латиноамерикански студенти (много от тях географи), създаде различни впечатления за това как те възприемат Европа като пространствена единица, в това число Източна и Югоизточна Европа и по-специално Балканите и България.

В контекста на многобройни дискусии се роди идеята да разберем как български студенти по География разбират и възприемат Латиноамериканския регион. За целта се получи съдействие от различни преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“ и по-специално от гл. ас. д-р Димитър Желев, съосновател на Географ БГ, който успя да разпространи анкетата сред студенти и спомогна за анализа на различни общи и специализирани дисциплини при интерпретиране на резултатите.

Териториален обхват на региона Латинска Америка

Резултатите от анализа бяха представени на първата конференция за Латиноамерикански проучвания в Барселона през лятото на 2018 г. - Imágenes Territoriales de América Latina en la Educación de Geografía en Bulgaria.

За целта бяха реализирани 173 анкети в периода април-май 2018 г. Въпросникът се изготви с 23 отворени, затворени въпроси, включвайки възможност за индикирането на различни възможно отговори. 20 от тях имаха задължителен характер. Въведени бяха различни елементи за оценка на възприятията на студентите за Латинска Америка, след които, териториални символи, социални, икономически, политическо и екологични атрибути, аргументиране посредством географски обекти, политически субекти и т.н. 

В проучването участваха студенти от всички възможни курсове, с преобладаващо присъствие на студенти от четвърти курс специалност „География“ (56%) и преобладаваща възрастова група от 21 до 22 години (42%).

Сред първите зададени въпроси беше как студентите възприемат понятието Латинска Америка: като регион, континент, съюз от страни, политическа структура или пространство без граници.

Направи впечатление, че много от студентите бяха запознати с територията още от основна степен на тяхното образование.

Резултатите от въпросите с какви географски обекти и с какви проблематики асоциират латиноамериканското пространство постави дискусията на известни пропуски в дидактическите методологии, както и ролята на социалните мрежи, интернет, медиите и популярната култура за формирането на представи сред студентите. Ясно преобладават природните географски обекти и феномени, спрямо културните, археологически и градски (селищна система).

За разлика от този въпрос, при селекция на проблематики, които идентифицират региона се посочиха социални (свързани с човешки права, гладуващо и бедно население, демографски проблеми и т.н.) (34 отговора), както икономически (ниво на икономическо развитие, регионални диспропорции и др) (25 отговора).

Въпреки факта, че студентите познават много по-добре природни географски обекти и явления на територията на региона, те го асоциират с проблематики, които нямат екологичен или природен характер. Това заключение отвори сериозни въпроси относно възможността от преосмисляне на учебните планове по редица дисциплини, които биха имали ефект във възприятията и за други макрорегиони.  

На въпроса кои три страни най-добре представят в съзнанието им Латиноамериканския регион, бяха посочени преобладаващо Бразилия, Аржентина и Мексико - трите най-големи по площ държави в региона. Това ни напомни за неизменната роля на географката политическа карта, чиято обучителна функция още от 5. клас в училище е фундаментална в изграждането на ментални карти, особено в установяването на идеите за разстояние, мащаб и размер.  

Попитано беше и това дали студентите чувстват достатъчна информацията, която им се предоставя по различните общи и специализирани предмети.  

Повече от 40% от допитаните отговориха „Не“.

Като преподаватели изследването на представите на студентите по География за даден регион има особено голям принос за това колко ефективни могат да бъдат нашите опити в процеса на обучение, но и качеството на информация за изграждане на един по-интегриран и по-малко субективен географски образ.  

Въпреки че извадката и много от резултатите могат да бъдат критикувани, опитът показва, че този тип проучвания имат дискурсен характер и отварят друго имагинарно пространство: това на нашата преподавателска и образователна дискусия и самокритика. 

Велислава Симеонова в старинния квартал Гетсемани - историческа зона, където се ражда независимостта на Картахена от испанското иго. Атрактивен, цветен и пълен с изкуство. Това е по настоящем една от бързо променящата се територия на града под натиска на туризма, в която като по учебник се наблюдава т.нар. "туристическа джентрификация".

Автор: д-р Велислава Симеонова


Велислава Симеонова е преподавател в EUROAULA Escola Universitària и Universitat de Barcelona. Тя е сертифициран екскурзовод и интерпретатор на културно наследство. Член е на Българското географско дружество. Автор и редактор е на изданието Латинска Америка. Пространство, общество, икономика, както и на публикацията За хигиената, здравето и градското планиране. Към 2020 г. е посетила Колумбия, Перу, Доминиканска република, Куба, Панама, Коста Рика, Хондурас и Мексико.

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Лятно спокойствие в Швейцарските Алпи до селището Гринделвалд

ггф