Вулканът на остров Вулкано

Вулканът на остров Вулкано

Вулканът на остров Вулкано

Едва ли някога съм изпитвал подобен възторг от това, че не мога да дишам. Всъщност можех да дишам, но не го правех. Целият въздух бе пропит със серни изпарения и не бе добра идея да изпълваш белия си дроб с въздух.
 
 
Току-що едно завихряне бе променило посоката на вятъра и целият жълтеникав облак сега ни заобикаляше плътно.
Светлината значително отслабна и придоби крайно причудливи оттенъци. Няколко човека държаха кърпи на лицата си, през които да дишат.
 
 
Аз си бях поел дълбоко въздух и се наслаждавах на момента. Бях в пътешественически екстаз. Ходих по ръба на стратовулкан*, и то не кой да е! Радвах се, че споделям момента с добри приятели. Ходих по кратер, трайно вълунавал съзнанието на древните жители на Средиземноморието. Именно те са решили, че там в земните недра, които пушат и клокочат, живее и работи богът-ковач Вулкан**.
 
 
Ето как от антично време малкото островче Вулкано*** е получило името си и оттам на сетне случаите на  лавови изливания по земното кълбо започнали да носят същото име. Всъщност малкото парче земя е част от един вулкански архипелаг, който отново е с божествена етимология – Еолийски острови (още Липарски острови), носещи името на древногръцкия бог на ветровете Еол.
 
 
Доста митология, но няма как иначе. Районът около Сицилия и Южна Италия е със значително наслояване на културни, митологични и етно-религиозни пластове. Споменатият архипелаг е на север от Острова на мафията и също е бил обект на териториални интереси през изминалите столетия. Самата островна група от своя страна е резултат от един колосален сблъсък – намира се точно на мястото, където Африканската и Евразийската тектонска плоча се сблъскват.
 
Активизацията на сулфатарите**** дойде точно на време, за да ми помогне в съчетаването на физическо и емоционално усещане. За миг си помислих, че губя шансове да се измъкна от задушаващия облак. Скоро полъхът промени отново посоката си. Сега погледът ми бързо се стрелкаше ту към дъното на кратера, ту към близките сулфатари, ту към открилата се грандиозна панорама с остналата островна част и другите „събратя” на Вулкано. В далечината успях да различа Стромболи – Фарът на Средиземноморието, както са го наричали в Древността. Светлината от изригващата лава на островите е служила за ориентир на мореплавателите от дълбока древност.
 
 
Последното сериозно изригване на Вулкано е от 1890 г., а самата височина на конуса е 499 m над морското равнище. Изкачването е сравнително лесна задача и става пеша по пътека с множество серпентини, пресичащи косо характерните за всеки кратер ерозионни линейни вдлъбнатини – баранкоси.
 
 
С поглед от върха на кратера лесно се разпознават чертите на стари вулкански части, което свидетелства за дългото и сложно развитие на острова. Самият остров е с малка площ – едва 21 km2, където живеят около 500 постоянни жители. До него се стига с корабчета от сицилианския бряг или останалите острови. Целият архипелаг е част от списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Неслучайно е предпочитана дестинация за мнозина любители на природната красота.
 
Туризмът е комплексно развит – освен главния „пушещ” атракцион, островът разполага с хубави плажове, кални бани, усамотени вили, възможности за екстремни спортове. Определено е място, което човек си струва да види лично. Вулкано е място, за което знам, че ще го посетя отново някой ден и ще бъда прелюбопитен, ако той е малко по-активен.
 
 
*Стратовулканите са преобладаващият тип вулкани, при които лавоизливането става през едно централно вулканско гърло. Те се срещат на местата, където контактуват тектонски плочи. На местата, където се раздалечават тектонски плочи се образува другият тип вулкани – пукнатинни, характерни за Исландия, например.
**Вулкан в гръцката митология е познат като бог Хермес. 
***Името на острова не трябва да се бърка с тихоокеанския архипелаг Волкано, част от територията на Япония.
****Сулфатари – части от вулкански апарат, през които се изхвърлят газове с висока температура с голямо съдържание на сяра. Проявяват се най-често продължително във времето преди или след същинско лавово изливане.
 
Текст и снимки: Димитър Желев
 
 

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Отражение във водите на р. Панега