Враг пред портата: Ailanthus altissima!

Айлант или див орех

Враг пред портата: Ailanthus altissima!

Поредното доказателство, че човешкото величие намира най-голямо превъплъщение в невежеството. И така – нека се запознаем!
 
Айлант (Ailanthus altissima), известно на запад още като райско или небесно дърво (tree of heaven), у нас като айлантус, китайски орех, див орех, е едно от най-разпространените дървета в света. За разлика от другите представители на рода си, този вид може да живее и при температури, различни от тези на тропиците. Обикновено дърветата достигат до 15 m височина и рядко могат да живеят повече от 50 години. Естествено видът се среща в повечето провинции на Китай, а подвидове има в северната част на полуостров Корея и остров Тайван.
 
Растението се среща както в дивата природа, така и в урбанизираните зони.
 
 
Айлантът е айлант, когато е навсякъде...
 
Айлантът е пренесен за пръв път от Китай в Европа около 1740 г., а в САЩ - през 1784 г. Това е едно от първите дървета, пренесени на запад по време на така наречения период шинуазри1 в Европа. Тогава всичко, свързано с Китай, се е счита за модно - включително оформянето на градините с растителност от Далечния изток. Обаче ентусиазмът около дървото секнал, когато то започва своята биологична офанзива. Въпреки това айлантът продължава да бъде масово засаждан по улиците на градовете и пред ХІХ век. Извън Европа и САЩ дървото е разпространено в много други региони, далеч от естественото му местообитание. Започва да се проявява и способността му бързо да колонизира територии с нарушения на природната среда. Освен това видът налага силен натиск над другите видове, отделяйки алелопатични вещества – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове.
 
И така се разпространява почти повсеместно в умерените и тропичните ширини. Опитите за отстраняването му рядко завършват с успех. Той си намира място за живот и на най-чудатите места, дори в градовете. Очертава се като класически инвазивен вид, т. е. биологичен вид, който лесно се приспособява към нови условия и измества местните видове.
 
 
 
Дали има някаква полза от този него ли? В Китай той има дълга и богата история. Източниците сочат, че се прилага в традиционната китайска медицина. Като се замисли човек, едва ли има нещо, което не се прилага в нея. Смята се, че е намирал приложение в някои от способите за обработка на коприна. И разбира се – част е от традиционните китайски градини. Последното е и причината за световното му разпространение.
 
 
Радостта в живота на айланта или при какви условия живее.
 
Дървото предпочита влажни и глинести почви, но е лесно приспособимо към широк диапазон от почвени характеристики – различен механичен състав, ниво на pH, съдържание на химични елементи и т.н. Доказано е само, че при преовлажненост и плътна сянка не се развива добре. В родината си Китай то е характерно за богати на карбонати участъци - т.е. карстови ландшафти. По отношение на климата границите също са относително понятие. В Щатите се среща от аридните зони на Прериите и влажните места по Южните Апалачи, до мразовитите места в Скалистите планини.
 
 
 
Бъди модерен! Посади айлант!
 
В исторически план първите опити за интродуциране на айланта извън естествената му среда са насочени към Корея и Япония. Има мнение, че дървото се среща естествено по тези земи, но съвременните учени са обединяват около виждането, че това е пример за пренасяне на видове от ранни исторически времена. Смята се също, че и различни територии на Китай са били обект на интродуциране. 
 
От 1784 г. видът е разпространен във Филаделфия и скоро става част от типичната гледка по улиците на градовете по Източното крайбрежие на Щатите, а дори и в Европа. Дървото е пренесено отделно и в Калифорния около 1890 г. от китайци участници в Калифорнийската златна треска. Навсякъде, където видът е поставен като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност.
 
Най-тревожно се очертава положението в САЩ. Айлантът се среща навсякъде – в цяла Европа, по Средиземноморието, Южна и Северна Америка, Авсралия, Нова Зеландия, Близкия Изток, Южна Азия...
 
 
 
Е, и?
 
Някой ще каже - какво лошо има да се среща навсякъде някакво си дърво? За Земята може да се говори като за единна система, изградена от взаимовръзки и взаимнообусловили се различия, съчетани в планетарното единство. Тя сама е достигнала някакво ниво на равновесие и еволюция. Изведнъж се явява нов момент – дейността на човека.
 
Примерът с този дървесен вид няма все още мащабни последствия за природата на планетата ни, но сами разбирате, че той показва как в стремежа си човек да “надхитри” природата, я обърква. А обърквайки нея, обърква и средата, в която живее. Последиците се задействат по веригата. 
 
Всеки е виждал как "симпатичният" дървесен вид израства из основи на здания, около запустели постройки, дори по покриви на сгради. Размножаването му със семена чрез вятъра го прави изключително пробивен навсякъде. Биологичният му комфорт е ненарушим до този момент. Навярно такъв ще бъде занапред. Доста трудно би било естествено да се редуцира по някакъв начин броя и разпространението на айланта.
 
 
 
 
1 Шинуазри – е период в европейската история и култура, когато в изкуството, архитектурата и поведението на хората се подражава на Китай.          
                       
 
Текст и снимки: Димитър Желев
 
Статията е базирана върху оригинална статия, публикувана в сайта на Екоцентър - Стара Загора.

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Изглед към португалския крайбрежен град Кашкайш