Влак, който минава през пазар? Да, има такова място!

Железопътната линия преминава директно през един от най-големите пазари за прясна морска храна в Тайланд. В последните години гледката на влак, преминаващ през пазар, е съпътствана и от сериозни тълпи туристи, чакащи в засада, въоръжени с каква ли не фототeхника.

Пътуването бе изненада за мен по случай моя юбилей и не бях така подготвена с информация за местата, които посетихме, както обикновено (разбрах 48 часа преди полета), но за този влак бях чувала и преди. Всъщност това не е единственото място в света, където влак преминава през пазар - има подобни случаи и в Индия например. Но това е най-известният от този тип нетрадиционни ЖП обекти и ежедневно се посещава от много туристи.

Линията Маеклонг е дълга почти 67 km. Когато местните власти решили да я прокарат през пазара, той трябвало да бъде преместен, но местните отказали. Останали там, на същото място, и до ден днешен продължават да продават своята продукция върху и около ЖП линията.

Самата ЖП гара е малка и симпатична, а около нея е пълно с туристи и сергии, привличащи окото с шарени сувенири.

Около гарата има поставени транспаранти с информация за ЖП линията, както и исторически снимки на мястото. 

Малко преди самата гара се намира и известният пазар, в който може да се намери (почти) всичко - жива риба, морски дликатси, яйца, подправки, зеленчуци.

Разгледахме гарата и решихме да се впуснем в опознаването на самия пазар. След като се "гмурнахме" в морето от сергии, освен цялата шарения и лепкавата настилка на земята, състояща се от много слоеве храни и течности, се сблъскахме и с невероятна композиция от аромати, повечето от които ... как да кажа - странни :) Все пак огромно количество риба, месо и яйца стояха ей така до нас, на 30-градусовата жега... Мария не успя да издържи и след като направи няколко крачки по ЖП релсите, се отказа и се върна назад. Е, аз, Петър и Иво се прборихме с това и се разпръснахме из пазара. Очите ми бяха максимално отворени, снимах без да спирам, без да мисля. Продавачите обгрижваха стоката си, поливаха зеленчуците, слагаха лед върху месото, а аз се опитвах да ги заснема тайно, без да смущавам деня им.

Часът на пристигане на влака наближи и решихме да заемем позиция в засада. Туристи като нас имаше във всяко възможно ъгълче около релсите. Недоумявах как е възможно всички тези кофи с продукция да се преместят така мигновено, но това се случи. Продавачката пред мен развасоваше жива риба, а тази зад мен продаваше яйца (някои от които бяха розови, така и не разбрахме защо). В един момент дочухме свирене на влак, след което пазарът просто се сви...

Влакът мина на сантиметри от нас, НАД зеленчуци, месо, яйца... В него се возеха доста туристи, които бяха решили да опитат преживяването от другата страна - качени на влака. Самият той се движеше бавно, разбира се, а аз не можех да повярвам какво ми се случва, въпреки всичко, което бях чела за това събитие.

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10 секунди и пазарът изглеждаше така, все едно нищо не се е случило.

Ето и видео от преминаването на влака през пазара, което заснехме:

За пореден път се радвам, че съм учила География - наясно съм, че света е разнообразен, шарен, че всеки народ има своите особености. Само чрез пътешествия и опознаване можем да се опитаме поне малко да разберем останалите. 

Текст и снимки: Евгения Сарафова