Вижте приказно красивия зимен изгрев в района на х. „Мазалат”

Стара Планина е мястото, където съм ходил най-малко и познавам най-слабо. Може би поради тази причина не се поколебах да се включа към вече организиралата се фотографска група и изготвения от Бисер маршрут.
 
 
Оказа се, че достъпът до Мазалат никак не е лесен или по-правилно казано ние избрахме доста труден такъв. От Севлиево продължихме към с. Стоките и местността Лъгът. От там започва коларски път, който стига до самата хижа. Карахме, до където беше възможно и след това продължихме пеша. Изходната ни точка бе едва на 600 метра надморска височина, а хижата бе на 1520 м. Оказа се, че ходенето по този коларски път, който криволичеше безкрайно, бе едно от най-неприятните преживявания.  Тръгнахме в 11.00 ч. и уж бе 3 часа по карта, а ние едвам в 16.00 ч. бяхме на хижата.
 
 
 
 
За малко да изпуснем залеза, а какво оставаше да изпълним първоначалния си план – да спим на заслона на Голям Кадемлия, намиращ се на още 3 часа от самата хижа.
 
 
 
 
 
Хижа Мазалат ни изненада много приятно – топла, уютна, с баня и вкусна храна. Да се чуди човек на всичко, което бяхме помъкнали за 3 дена в планината, оказа се, че половината от тежкия ни багаж е бил излишен, ако знаехме предварително колко добре е оборудвана хижата. Имат си даже и соларни панели за ток.
 
 
 
Нощта бе много ясна, но се падна на новолуние – пълен мрак, но пък звездите бяха обсипали небето.
 
 
 
 
Това, което ни очакваше на изгрев си заслужаваше мъчителното ходене предния ден. Само аз и Бисер станахме на време да посрещнем първите лъчи.
 
 
 
 
Снимките са почти идентични, но с тях искам да покажа как се разви изгревът пред мен.
 
 
 
 
Точно 3 минути е разликата във времето между първата и последната снимка.
 
 
 
 
 
 
И за това кратко време природата разкри една палитра от цветове като мина през сиво, синьо, огнено червено и след това отново всички багри изчезнаха в гъстите облаци.
 
 
 
 
Няма и 15 минути след този изгрев и времето се влоши драстично – заваля сняг, падна мъгла и задуха ураганен вятър. Изборът беше само един – обратно към София.
 
 
 
 
Автор: Витан Витанов
 
 
 
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Поглед от вр. Атон към полуостров Света гора в Гърция