Високо в планината Боздаг
През лятото на 2013 г. бе организирана научна експедиция до планината Боздаг с цел изследване на високопланинските субалпийски ландшафти в района на двата най-високи върха на планината Боздаг – Пророк Илия (2232 m) и Вардина (2194 m). Имах щастието да попадна в планината по този повод и да обходя най-високите й части.
Боздаг е планина в Северна Гърция при границата с България. Малка част от планината попада на българска територия - позната с отделни имена като Свети Тодор планина, Шипка, Бесленски рид или Перица. На турски език името Боздаг може да се преведе като „Сива планина”, а в Гърция е известна с името Фалакро (Плешива планина). На български език е още позната като Мраморица. Тези три балкански имена ясно описват доминиращия ландшафтен облик на високите части на планината – изградена от мрамори и мраморизирани варовици слабо лесиста планина с повърхностни карстови форми. Най-високият връх е Пророк Илия (2232 m), а втори по височина е Вардина (2194 m). Планината е разделена на три части – западна, централна и източна. Тя принадлежи към кристалинния Родопски масив. Доминират мраморите и варовиците, като само в източните части петрографски по-голяма изява имат гнайсите и гранитите. На южния склон в района на Драма се разкриват шисти.
Липсва обстойна информация за климатичните особености на планината. Според гръцките климатични изследвания климатът на планината може да бъде определен като преходен между континентален и средиземноморски. През лятото се наблюдава кратък сух период от около два месеца. Средногодишната температура е 10,6оС, а средните валежи са 758 mm при надморска височина от 750 m. Над 1500 m сухият период е слабо изразен.
Карбонатният характер на скалната основа в западната и централната част лишава планината от постоянно течащи повърхностни води във високите части. В нейните подножия има карстови извори, като водите на някои от тях формират оттока на най-голямата река, извираща от планината – Драматица (Ангиста).
Разпространението на растителността в Боздаг е повлияно от надморската височина, скалната основа и релефа. Ниските части на южния макросклон са заети от псевдомаквиси, доминирани от пърнар (Quercus coccifera) и източен габър (Carpinus orientalis). Над тях е разположен растителният пояс, доминиран от черен бор (Pinus nigra), на височина над 800 m и при карбонатни скали. По северния макросклон, където се появяват ареали с гнайси и гранити, се срещат гори от благун (Quercus frainetto), скален дъб (Querqus petraea) вместо псевдомаквиси. Над тях в условията на повишена влажност се срещат гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и черен бор. Горският пояс за цялата планина между 1200 и 1800 m е доминиран основно от черен бор (южен и западен макросклон) и обикновен бук (северен и източен макросклон). Над горската растителност се разполага поясът на планинско-ливадната и субалпийската растителност. Сред отделните храстови и горски формации се наблюдават различни по размер отделни участъци с тревна растителност, които се отличават с богато фиторазнообразие. Тук съобществата са доминирани от валезийска власатка (Festuca valesiaca) и се отличават по видов състав значително от субалпийските тревни формации. За планината е характерно голямо разнообразие на орхидеи. Растителността е повлияна от човешката дейност в исторически план, като в съвременния етап пасищното животновъдство оказва значително въздействие. Около 45% от планината е покрита с ливади, 35% - с гори и 20% - с храсти и скали на повърхността.
Характерен ландшафтен елемент, свидетелстващ за антропогенното натоварване на планината са множеството мраморни кариери в нея. За опазване на биологичното богатство на планината високите дялове са включени в биологичната мрежа „Натура 2000” под името „Върховете на планината Фалакро”.
До най-високите части на планината се стига сравнително лесно с автомобил от територията на България. Най-удачна начална точка е граничният пункт "Илинден" на границата с Гърция, след което по главния път трябва да се следят указателните табели за ски курорта Фалакро. От самия ски курорт до върха са необходими около 2 часа за изкачване. Планината е безводна и обезлесена в най-високите си части и ако изкачването е през летния сезон, това трябва да се има предвид.
Автор: Димитър Желев*
*Част от текста е оригинално публикуван в колективна научна статия "Ландшафтно-геохимични изследвания в планината Боздаг", включена в научната конференция "География и регионалистика", Пазарджик, 2014
-
03 Окт. 24 -
30 Септ. 24 -
26 Септ. 24
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg