Важната роля на Рамсарските места в България и ползите им за биоразнообразието и хората

България е една от първите страни, които се присъедининяват към Рамсарската конвенция за влажните зони (приета на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран). Това е първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие. Целта му е да се опазва и разумно да се използват влажните зони като местообитание на водолюбиви птици, отчитайки ги като международен ресурс. Днес тя е разширена към опазването на влажните зони във всички аспекти, като в нея се регламентират основните насоки за национални дейности и международно сътрудничество за опазване и разумно ползване на влажните зони и техните ресурси.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони са: блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра. В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49912,43 ha или 0,45 % от територията на страната. Това са Атанасовското езеро, комплекс Беленски острови, Дуранкулашкото езеро, остров Ибиша, Шабленското езеро, местността Пода, Поморийското езеро, комплекс Ропотамо, езерото Сребърна, езерото Вая и карстов комплекс Драгоманско блато.

Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм. Те имат следните благоприятни функции: поддържане на воден режим и превенция на наводнения, поддържане и подхранване на подземни води, стабилизиране на брега, задържане на седименти и биогенни вещества, пречистване на водите, поддържане на високо биологично разнообразие, ограничаване и адаптация към климатичните промени.

Източници: Рамсарските места в България (МОСВ), Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България 2013 – 2022