В околностите на Джокджа: Боробудур и Мерапи

Джокякарта или Джокджа, както я наричат всички е академичният център на Индонезия. В четиримилионната метрополия са изградени множество училища и университети. Макар и да преобладават яванците, то тук се срещат представители на всички етноси в Индонезия – от Суматра до Папуа и от Калимантан до Малките Зондски острови. Градът е център на една от 34-те провинции в страната, но има специален статут, защото се управлява от султан в иначе републиканската Индонезия.

В едно пътешествие из Индонезия в края на нашето лято на 2019 г. успях да посетя този интересен град. Казвам краят на нашето лято, за живеещите в умерените ширини на Северното полукълбо, защото разликата в средните дневни температури през годината в Джокджа е само 0,9oC – 26,2oC през юни и 27,1oC през април. Сигурно за много българи това е мечтаното време, но за немалка част от местните е „уморително“ да няма разнообразие. Всеки ден е жега. Всъщност има малко разнообразие. От средата на октомври до към април-май е дъждовният сезон, а в останалото време количествата на валежите са малки. През август падат само около 16 mm дъжд, докато през януари почти 400 mm, което количество е сравнимо с около 3/4 от годишния валеж в Добруджа. Джокджа е много комуникативен град, всъщност човек, където и да иска да отиде на остров Ява е лесно в сравнение с останалите острови. Свързан е с международно летище, магистрали и влакове, които се движат по-бързо от автобусите, за разлика от някои части на Европа. С полет от Соронг в провинция Западна Папуа пристигнах на летището в Джокджа. Както в цяла Индонезия, така и тук тротоарите, ако въобще има такова нещо, са заети с малки сергии, където се пече традиционното сате, наподобяващо шишче, най-често с пилешко месо, поднесени с варен или пържен наси (ориз). Месото, което се консумира в страната най-често е риба или пилешко, по-рядко патешко и телешко, а в християнска Папуа и свинско. В Индонезия работният ден на тези хора, а и на всички по пазарите и магазините, започва по изграв и приключва късно вечерта. В 22 ч. е нормално да си напазаруваш каквото пожелаеш.

Различни видове сате
Дворецът на султана на Джокякарта, част от него е музей.
Водният дворец на султана в града.

Това, което ме впечатли най-силно в Индонезия са хората. Изключително приятелски настроени, усмихнати и готови да помогнат преди да си поискал помощ. Това беше и първото ми място, където изпитах истински шок. Имаше хора, които изпитваха голямо неудобство, че имат по-тъмна кожа. Изключително смущаващо, защото хората са си хора навсякъде. Цветът на кожата, косата, очите, дали са по-високи или ниски, слаби или пълни няма абсолютно никакво значение.

Копие на праисторическа рисунка на лодки от пещерата Кабори на остров Сулавеси. Тук народите са свързани силно с морето и за тях важи следното описание: „Морето е техният живот. Това е мястото, където те живеят, работят, играят, откриват и търгуват. Земята е мястото, където те просто си почиват. Морето е техният свят.“

Приятелското отношение в Индонезия е спасение за соловите пътешественици, защото винаги се запознаваш с нови хора, с които да споделиш своето пътешествие. Така в Джогджа се запознах с Ерсан, студент по компютърни науки в града. С негова помощ достигнах до част от най-знаковите места за посещение в региона. А Джокджа е точното място за хора интересуващи се от география, култура, история и кулинария. Храната е изключително евтина, дори и в традиционните явански рестуранти, където се срещат туристи превити на няколко ката, защото няма столове, а само ниска масичка и се седи на пода. Такива са традициите.

С помощта на Ерсан успях да посетя някои от най-известните обекти край Джокджа.

Първата спирка е величественият Боробудур – най-големият будистки храм в света. Построен през IX в., когато по тези земи е бил разпространен будизма или времето преди арабските търговци да разпространят исляма. Намира се на около 40 km северозападно от Джокджа. Най-удобният транспорт е автомобил за споделено пътуване, който да ви изчака 3–4 часа пред входа, докато разглеждате храма. Цената за чужденците е в пъти по-висока, отколкото за местните. Имайте шапка или чадър, слънчеви очила и задължително вода, защото е горещо. Всъщност в цената на билета се полага и половин литър вода, а в самия комплекс ще ви срещнат много хора, които предлагат чадъри. Започва изкачването и обикалянето на храма общо осем пъти, колкото е броят на платформите, докато не достигаме най-горната, където 72 статуи на Буда са поставени в ступи. Дали е най-големият или не, не е толкова важно, поне за мен. Това, което го прави изключителен този храм са релефните сцени изсечени в блоковете андезит. Общият им брой е над 2600 и всяка със своята история, а малко над 500 са статуите на Буда из Боробудур.

Човек с колкото и време да разполага, все не успява да види всичко. Така например индуският храм Прамбанан остана невидян от мен. Вероятно това ще стане някой друг път.

В Индонезия има 127 активни вулкана, но най-често изригващият е Мерапи – стратовулкан на остров Ява (нужно е пояснението, защото има и вулкан със същото има на остров Суматра). Издига се на 2930 m, малко над балканския първенец Мусала (2925 m), с разликата, че при всяко изригване надморската му височина се променя. Последното голямо изригване е от края на 2010 г., когато надморската му височина се увеличи с 20 m. Тогава над 350 души загинаха, а хиляди останаха без дом. През септември 2019 г. този вулкан едва забележимо бълваше газове. Тази му активност е причина да бъде денонощно наблюдаван чрез сензори и камери. Обиколката с джип ни показа трагедията от последното голямо изригване – разрушените сгради и покъщнина, евакуационните пътища, бункер за спасение и т.н. Ако разполагате с повече време и Мерапи позволява има възможност за изкачване на вулкана.

Изглед към вулкана Мерапи

Джиповете, с които се обикаля из района
Запрашеността на въздуха, особено с открити джипове по пътища покрити с вулканична пепел, е голяма. За това се ходи с маски.
Обиколката започва с поднасянето на цвят от рози върху гроба на Мариджан – духовният пазител на Мерапи, който е една от жертвите на изригванията през 2010 г.
Щетите след изригванията през 2010 г.

Ученическа екскурзия до вулкана Мерапи
В този бункер загиват двама души в опит да се спасят от изригването на Мерапи.
Обиколката завършва в родната къща на Мариджан.

Вижте също: Джокджа и как Интернет възкреси производството на традиционния батик

Автор: Спасимир Пилев

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Висок около 60 m, Селяландсфос определено е един от най-красивите водопади не само в южната част, но и в цяла Исландия