Уникалният глобус, който няма цена

Уникалният глобус, който няма цена

Историята на създаването на този уникален глобус започва през 1869 г., когато шахът на Иран - Насер ал-Дин Шах Каджар (1831-1896), нарежда на няколко видни ювелири, начело с известния майстор Ибрахим Масихи, да създадат глобус от злато и най-различни скъпоценни камъни, с които разполагала държавната хазна. Известно е, че този шах се увличал по географията, поезията и рисуването и се опитвал да покаже в Иран европейския начин на живот и култура. Той е един от най-дълго управлявалите владетели в историята на Иран, заемал престола 47 години.

Насер ал-Дин Шах Каджар до глобуса, изработен от злато и скъпоценни камъни; Сн. https://fa.wikipedia.org/
Сн. https://fa.wikipedia.org/

Според легендата съкровището му от скъпоценни камъни включвало ценни трофеи от индийския поход на известният шах Надер, владетел около 100 г. преди шах Насер ал-Дин. Той решил да събере скъпоценните камъни на едно място, като за целта поискал да се изработи необикновения скъпоценен глобус.

Сн. https://fa.wikipedia.org/

Общата височина на глобуса, заедно с поставката, достига 110 сm, диаметърът му е 66 cm. За изработването му са употребени над 34 kg злато. Броят на скъпоценните камъни, покриващи глобуса, е 51 366, като общото им тегло е над 3,6 kg. Водните обекти са изобразени с изумруди, а континентите - с помощта на рубини и скъпоценния камък благороден шпинел (MgAl2O4), както и сапфири и диаманти. Стойката и поставката на глобуса са изработенни от дърво, което е покрито с тънки златни листове (варак), обсипани със скъпоценни камъни.

Сн. https://fa.wikipedia.org/

От гледна точка на географията изобразените обекти не са точни, по-скоро са символични и носят малко информация. Глобусът е пресечен от две линии (едната вероятно е с идея да се обозначи Екваторът), изобразени с диаманти и рубини.

Сн. https://fa.wikipedia.org/

Могат да се различат, макар и неточно очертани, само няколко страни и региони. Виждат се очертанията на Иран, Франция, Великобритания и части от Югоизточна Азия, изобразени с диаманти, докато Индия е с розови рубини, а Централна и Южна Африка - със сапфири. Най-високата планина в Иран - Алборз с вулкана Дамавенд (5671 m), е изобразена с голям сапфир, а Техеран е обозначен с известния диамант с името “Аурангзеб”. На глобуса с диаманти са изписани всички титли на шаха.

Сн. https://faradeed.ir/

В наши дни този странен безценен глобус се съхранява в Музея на националните съкровища на Иран, който се разполага в Централната банка на Иран. В музея са съхранени и редица други ценни експонати като най-големия известен розов диамант в света “Даря йе Нур” (182 карата), “Слънчевият трон”, “Пауновият трон”, “Корона Кияни”, “Диадемата с 449 диаманта”, “Самарският шпинел” (500 карата) - най-голям в света, и много други.

Диамантът “Даря йе Нур” и “Короната Кияни”; Сн. https://en.wikipedia.org/
“Слънчевият трон” и “Самарският шпинел”; Сн. https://surfiran.com/ 
Националната съкровищница на Иран в Техеран; Сн. https://surfiran.com/

Румен Пенин

Източници:

https://www.iranchamber.com/history/afsharids/afsharids.php

https://utravs.com/umag/Iran-Attractions/Treasury-of-National-Jewels

https://safarmarket.com/blog/attractions/iran/treasury-of-national-jewel...

https://fa.wikipedia.org/wiki/

https://faradeed.ir/

https://surfiran.com/

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Над меандрите на Велека

ггф