Украйна: Една държава, две нации
“Американска провокация”, “руски сценарий”, “неонацистки бригади”, “анархически прояви” са част от фразите, които се опитват да обяснят случващото се в столицата на втората по големина държава в Европа. Дали е близък краят на конфронтацията в бившата съветска република? Едва ли! Украйна е една държава, в която успоредно съществуват две нации. Ето защо въпросът за териториалната цялост на Украйна е толкова горещ тези дни, когато страната е във фактическа гражданска война.
Географски профил на Украйна
Страната е с площ от 603 700 km2. Граничи с Русия, Молдова, Румъния, Унгария, Беларус, Полша и Словакия. Столица е Киев, а най-голямо пристанище - Одеса, на Черно море. Други градове с население над 1 млн души са Харков, Днепропетровск и Донецк. Населението е 46 млн души. Независима държава е от 24 август 1991 г. Понастоящем е президентска република.
Най-високата точка на републиката е вр. Ховерла (2061 m) в Карпатите, а брегът на Черно море е най-ниската точка. Друго море, на което има излаз, е Азовско море. Страната е основно разположена (над 90%) в Източноевропейската равнина, а останалата част е заета от Карпатите и Кримските планини. Изключително богата е на полезни изкопаеми: черни въглища, желязна руда, уран и др.
Карта на релефа в Украйна. Преобладава Източноевропейската равнина.
Климатът е умереноконтинентален, с планински вариант в Карпатите. Южните склонове на Кримските планини са със субтропичен климат на черноморското крайбрежие. През страната протичат едни от големите европейски реки: Дунав, Днепър, Днестър, Донец, Прут, Южен Буг и др. Почвено-климатичните ресурси правят Украйна един от основните производители на зърнени култури в целия свят. Заради това в миналото е наричана “Житницата на СССР/Руската империя".
Историческата съдба на украинската нация
От Средновековието до наши дни Украйна е между чука и наковалнята, между Полша и Русия, между Европа и Азия, между Запада и Изтока. Огромната Източноевропейска равнина не е дала възможност със своя открит и равен релеф на украинците да извоюват трайна независимост - териториална и политическа. Земите на днешна Украйна са били част от Полско-литовския съюз Жеч Посполита, по-късно стават част от огромната Руска империя, а в последствие - от СССР. След края на Първата световна война украинските земи са отново поделени между съседните държави СССР и Полша.
Тази полярност на етнокултурно и политическо влияние е проектирана и в настоящото обществено разделение на Украйна. Западната и централната част са проевропейски и националистически настроени, докато Южна и Източна Украйна са антиевропейски и проруски настроени. В резултат на историческите си съдбини дори в наши дни е трудно да се говори за единна украинска нация. Южните и източните региони са населени с хора, чийто майчин език е преобладаващо руският. В крайния запад живеят полскоговорящи и русини. Не са малко и унгарците. Официално българите в Украйна са над 150 000 души. Доста разнородна маса от хора, в която “истинските” украинци не са доминиращо мнозинство, което да се налага електорално. Това стана ясно и на последните президентски избори, когато за президент бе избран проруският политик Виктор Янукович.
Украинците в СССР
Историческата съдба на украинците по времето на Съветския съюз не е лека. Техните националистически пориви и антикомунистически действия са жестоко наказвани. Печален е примерът на Голодоморът от 30-те години на ХХ век, когато централната комунистическа власт реквизира хранителните запаси на Украйна и обрича местното население на гладна смърт. Около 7 млн души загиват от целенасочената антихуманна политика на централната власт. Сталиновият терор има и други измерения - масови избивания, депортация на цели общности и т. н. Все неща, които не са направили украинците много щастливи в рамките на Съюза. Навярно в това се корени и причината, че когато немските войски навлизат в Украйна през лятото на 1941 г., в повечето населени места хората ги приветстват като освободители. Вермахтът се радва на добро съдействие от страна на местните, а в редица случаи са образувани доброволчески отряди, които се присъединяват към немските войски в антисъветския им поход. По време на войната около 7 млн украинци загиват в следствие на бойните действия и военни престъпления.
Паметниците на Ленин са още често срещана гледка в Украйна. Снимка: Радослав Дечков
След края на Втората световна война Украйна, този път в пълната си териториална цялост, е в рамките на СССР. Територията й силно се индустриализира и напълно се възстановяват щетите от войната. По времето, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, се извършва една административна промяна с географско измерение, което в наши дни също е част от проблемите на Украйна. На 19 февруари 1954 г. Кримска област от Русия е прехвърлена към Украйна. По този начин една територия, доминирана от руския етнос става част от съвременна Украйна. По времето на Съветския съюз етническата принадлежност не е от значение, но ето че днес е повод за конфронтация. Малцина знаят, че след независимостта на Украйна от СССР, се обявява и съществуването на Кримска автономна република със столица град Симферопол, където руският е официален език. Друг интересен момент е, че руският черноморски флот е със седалище в град Севастопол, Украйна, което само засвидетелства руските интереси в региона.
Замъкът "Лястовичето гнездо" на Кримския полуостров, територия, отстъпена от Русия на Украйна по времето на СССР. Снимка: Уикипедия
След разпада на Съветския съюз
След отделянето ѝ в Украйна нещата протичат по геополитически сценарий, проектиран от Москва. Както в останалите бивши съветски републики и тук е “избрана” от народа демократична власт, която по същество води проруска политика. Украйна става съучредител на Организацията на независимите държави - икономическа организация на държави, гравитиращи около Русия.
След 2000 г. политическите настроения в страната все повече се изразяват в проевропейска и антируска ориентация. Историческото етнокултурно поделение на държавата се проектира явно на отделните избори: проруски Изток и Юг, проевропейски Център и Запад. Това довежда и до няколко политически превратности и смени. Особено популярна е т. нар. “Оранжева революция” от зимата на 2005 г., когато на власт идва проевропейска управляваща коалиция, а страната напуска ОНД. Само след няколко години тази политическа групировка загубва властта след масово недоволство от народа в резултат на непопулярни икономически реформи и корупция.
Настоящата криза
Поводът за настоящата криза е едно правителствено решение. В края на 2013 г. украинското правителство отказа да подпише договор за асоцииране с Европейския съюз. Това предизвика остра международна реакция и провокира вътрешнонационални протести. Официалната позиция на правителството е, че условията на ЕС обричат страната на безработица, икономически крах и по същество противоречат на националните интереси.
Протестиращите в Киев буквално окупираха централния градски площад. Снимка: Радослав Дечков
Отказът на правителството да ратифицира споразумението с ЕС де факто е геополитическа победа на Русия, която няма интерес от приобщаването на Украйна към европейското икономическо влияние. След загубата на позиции в прибалтийските републики и Грузия, Москва е изключително внимателна към останалите членове на голямото постсъветско “семейство”. В крайна сметка нито правителството преоцени решението си за отказ за споразумение с ЕС, нито антиправителствените и проевропейски сили склониха да се примирят със ситуацията. И така се започна кървавата конфронтация в Киев и другите градове на страната...
На барикадите в Киев. Снимка: Радослав Дечков
Сценарий за бъдещето
Географското бъдеще на Украйна е застрашено. Политическата, лингвистичната и електоралната нееднородност на Украйна поставят под съмнение възможността й да оцелее като нация, защото нацията е общност, в която хората имат общи ценности и национален идеал, който да следват. Това в Украйна очевидно отсъства. В допълнение нито ЕС, нито Русия са склонни да отстъпят от позицията си в геополитическата игра, в която жертва са обикновените хора на Украйна.
По този начин бъдещето на единна Украйна изглежда застрашено и непредсказуемо. Ще минат доста години преди украинците в разговор с чужденци да нямат нужда да се обясняват, че не са руснаци или поляци.
Статията подготви: Димитър Желев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg