Удивителната природа на Прикаспийската низина – планината Голям Богдо и езерото Баскунчак

На юг в Източноевропейската (Руската) равнина се разполага обширната Прикаспийска низина, отличаваща се със своеобразна природа. На север са степните райони, а на юг – типичните полупустини и пустини. Площта ѝ е над 200 000 km², а надморската височина е от -28 m – нивото на Каспийско море, до най-високата точка на планината Голям Богдо (149,6 m н.в.). Низината се пресича от по-големите реки Волга, Урал, Емба, Кума, Терек и др. Малките реки пресъхват през лятото. Многобройни са солените езера – Баскунчак, Елтон, Индер, Боткул и др.

Климатът е рязко континентален с януарски температури от -8°C, -14°C, юлски от 22°C до 24°C и големи годишни температурни амплитуди. Низината е едно от най-сухите места на Европа – особено в югоизточните части, където валежите са едва 150 – 200 mm/год. Сред най-забележителните природни обекти са планините Голям и Малък Богдо, езерото Баскунчак и едноименният резерват за защита на природата.

Планината Голям Богдо е най-високата част на Прикаспийската низина. Отличава се със специфични ландшафти. Подножието на планината е под морското равнище. В нея се наблюдават както повърхностни, така и подземни карстови форми. Открити са над 30 пещери, като най-дългата е Баскунчакската пещера с галерии около 1,5 km. Името на невисоката планина идва от монголски (а също и калмикски) език и означава „свят“, „свята“. Тя е обект на поклонение от страна на будистите от съседна Калмикия.

До началото на ХХ в. на върха на планината имало будистко култово място със статуя на Белия старец (символ на пазителя на живота и дълголетието в будизма). На около 40 km североизточно се намира още по-ниската планина Малък Богдо (37,5 m н.в.).

В геоложко и палеонтоложко отношение Голям Богдо е известна с находищата на триаските разкрития на седиментната скална основа на повърхността (едно от малкото в Европа) и наличието на много долнотриаски фосили (вкаменелости). Тук е „рай за палеонтолозите“, изучаващи мезозойската ера, като особен интерес представляват останките от земноводни и вкаменелости от цератити – амонитни главоноги, с възраст 200 – 250 млн.г.

През кватернера за определен период от време Голям Богдо е била остров в т.нар. Арало-Каспийско море.

За планината е характерни еологенните процеси. Те, както денудацията и ерозията, са причина за наличието на много скални отвори, ниши, вдлъбнатини, подобни на пчелни пити, стълбове, корнизи и др. Те са причина при проявата на честите ветрове, които духат в района на планината, да се чуват странни звуци. Затова и югозападният склон е известен като „пеещите скали“. Интересен феномен е промяната на цветовете на планината, които се менят не само през сезоните, но и в рамките на едно денонощие при смяна на времето.

Соленото езеро Баскунчак (от тюрк. ез. – „слънчево“, „славно“) е сред най-солените езера в света, а според някои източници е най-соленото в Европа – 300‰. То е разположено буквално на върха на планина от сол, чиито корени са хиляди метри надолу. Площта му е около 106 km². Намира се на -21,3 m под морското равнище. Дебелината на кората от сол на повърхността достига до 18 m и от нея се е добивала сол още от VIII в., която е била ценна стока по Пътя на коприната.

 И в наши дни тук се добиват до няколко милиона тона сол годишно, което е около 4/5 от добива суровината в Русия. За извозването на огромните количества сол през 1884 г. е построена жп линия от езерото до пристанището Владимировка на р. Волга с дължина 76 km. 

Интересна са растителният и животинският свят в района на Голям Богдо и езерото Баскунчак. Тук през 1997 г. е обявен Богдинско-Баскунчакският резерват с площ около 185 km². Към него се включва и голяма буферна зона. 

Растителността е относително бедна, като преобладават халофитните (сололюбивите) видове. Широко разпространени са степните видове пелин и коило, както и редица ефемерни видове (обикновено тревисти едногодишни растения с много кратък вегетационен период, понякога няколко седмици). Тук се срещат дивите лалета на Шренк и Биберщайн, рядък изчезващ вид метличина (Centaurea taliewíi), защитеният вид плюскавиче на Хелман (Siléne hellmánnii) и др.

 

От животинския свят характерни са различни влечуги (12 вида), като в Голям Богдо е единственото местообитание в Русия на скърцащия гекон (Alsophylax pipiens). Птиците тук са над 215 вида (от тях 30 вида в Червената книга на Русия), сред които са степен орел (Aquila nipalensis), момин жерав (Anthropoides virgo), кокилобегачи, а оттук преминава и важен път на прелетните птици, които спират за почивка в един оазисен участък, наречен „Зелената градина“. В района на резервата се среща и степната антилопа сайга (Saiga tatarica), която в миналото е имала голяма популация и сезонният ѝ миграционен път е минавал именно през резервата.

Този забележителен природен район от Прикаспийската низина е обект на туризъм и до там се организират специализирани екскурзии от Астрахан и Актобе (Актюбинск). 

Публикацията е подготвена въз основа на използвани източници: https://water-rf.ru; https://vetert.ru/;  https://bogdozap.ru/;  https://www.lowvolga.ru/;   https://project.orenlib.ru