Удивителната природа на Прикаспийската низина – планината Голям Богдо и езерото Баскунчак

На юг в Източноевропейската (Руската) равнина се разполага обширната Прикаспийска низина, отличаваща се със своеобразна природа. На север са степните райони, а на юг – типичните полупустини и пустини. Площта ѝ е над 200 000 km², а надморската височина е от -28 m – нивото на Каспийско море, до най-високата точка на планината Голям Богдо (149,6 m н.в.). Низината се пресича от по-големите реки Волга, Урал, Емба, Кума, Терек и др. Малките реки пресъхват през лятото. Многобройни са солените езера – Баскунчак, Елтон, Индер, Боткул и др.

Ландшафти в степната част на Прикаспийската низина

Климатът е рязко континентален с януарски температури от -8°C, -14°C, юлски от 22°C до 24°C и големи годишни температурни амплитуди. Низината е едно от най-сухите места на Европа – особено в югоизточните части, където валежите са едва 150 – 200 mm/год. Сред най-забележителните природни обекти са планините Голям и Малък Богдо, езерото Баскунчак и едноименният резерват за защита на природата.

На хоризонта планината Голям Богдо, чиито ниски части са под морското равнище, а високите - над него.
Изглед от планината Голям Богдо към езерото Баскунчак

Планината Голям Богдо е най-високата част на Прикаспийската низина. Отличава се със специфични ландшафти. Подножието на планината е под морското равнище. В нея се наблюдават както повърхностни, така и подземни карстови форми. Открити са над 30 пещери, като най-дългата е Баскунчакската пещера с галерии около 1,5 km. Името на невисоката планина идва от монголски (а също и калмикски) език и означава „свят“, „свята“. Тя е обект на поклонение от страна на будистите от съседна Калмикия.

До началото на ХХ в. на върха на планината имало будистко култово място със статуя на Белия старец (символ на пазителя на живота и дълголетието в будизма). На около 40 km североизточно се намира още по-ниската планина Малък Богдо (37,5 m н.в.).

 Статуя на Белия старец в селцето Нижни Баскунчак до планината Голям Богдо

В геоложко и палеонтоложко отношение Голям Богдо е известна с находищата на триаските разкрития на седиментната скална основа на повърхността (едно от малкото в Европа) и наличието на много долнотриаски фосили (вкаменелости). Тук е рай за палеонтолозите“, изучаващи мезозойската ера, като особен интерес представляват останките от земноводни и вкаменелости от цератити – амонитни главоноги, с възраст 200 – 250 млн.г.

През кватернера за определен период от време Голям Богдо е била остров в т.нар. Арало-Каспийско море.

Голям Богдо – поглед откъм ез. Баскунчак

За планината е характерни еологенните процеси. Те, както денудацията и ерозията, са причина за наличието на много скални отвори, ниши, вдлъбнатини, подобни на пчелни пити, стълбове, корнизи и др. Те са причина при проявата на честите ветрове, които духат в района на планината, да се чуват странни звуци. Затова и югозападният склон е известен като „пеещите скали“. Интересен феномен е промяната на цветовете на планината, които се менят не само през сезоните, но и в рамките на едно денонощие при смяна на времето.

Част от склона на планината с “Пеещите скали”

Соленото езеро Баскунчак (от тюрк. ез. – „слънчево“, „славно“) е сред най-солените езера в света, а според някои източници е най-соленото в Европа – 300. То е разположено буквално на върха на планина от сол, чиито корени са хиляди метри надолу. Площта му е около 106 km². Намира се на -21,3 m под морското равнище. Дебелината на кората от сол на повърхността достига до 18 m и от нея се е добивала сол още от VIII в., която е била ценна стока по Пътя на коприната.

Изглед от “соленото” крайбрежие на езерото Баскунчак
Подобни малки солени извори изобилстват около езерото.
Причудливи солни образувания по крайбрежието на Баскунчак

 И в наши дни тук се добиват до няколко милиона тона сол годишно, което е около 4/5 от добива суровината в Русия. За извозването на огромните количества сол през 1884 г. е построена жп линия от езерото до пристанището Владимировка на р. Волга с дължина 76 km

Добив на сол в езерото Баскунчак

При езерото Баскунчак има изграден санаториум за лечение със сол и лечебна кал (луга).

Интересна са растителният и животинският свят в района на Голям Богдо и езерото Баскунчак. Тук през 1997 г. е обявен Богдинско-Баскунчакският резерват с площ около 185 km². Към него се включва и голяма буферна зона. 

Растителността е относително бедна, като преобладават халофитните (сололюбивите) видове. Широко разпространени са степните видове пелин и коило, както и редица ефемерни видове (обикновено тревисти едногодишни растения с много кратък вегетационен период, понякога няколко седмици). Тук се срещат дивите лалета на Шренк и Биберщайн, рядък изчезващ вид метличина (Centaurea taliewíi), защитеният вид плюскавиче на Хелман (Siléne hellmánnii) и др.

Полета от диви лалета са характерни за Прикаспийската низина.

 

Лале на Шренк
Халофитната растителност е характерна за района на езерото Баскунчак.

От животинския свят характерни са различни влечуги (12 вида), като в Голям Богдо е единственото местообитание в Русия на скърцащия гекон (Alsophylax pipiens). Птиците тук са над 215 вида (от тях 30 вида в Червената книга на Русия), сред които са степен орел (Aquila nipalensis), момин жерав (Anthropoides virgo), кокилобегачи, а оттук преминава и важен път на прелетните птици, които спират за почивка в един оазисен участък, наречен „Зелената градина“. В района на резервата се среща и степната антилопа сайга (Saiga tatarica), която в миналото е имала голяма популация и сезонният ѝ миграционен път е минавал именно през резервата.

Степен орел
Момин жерав
Сайгата все още се среща в Богдинско-Баскунчакския резерват.

Този забележителен природен район от Прикаспийската низина е обект на туризъм и до там се организират специализирани екскурзии от Астрахан и Актобе (Актюбинск). 

Публикацията е подготвена въз основа на използвани източници: https://water-rf.ru; https://vetert.ru/https://bogdozap.ru/https://www.lowvolga.ru/;   https://project.orenlib.ru

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Есен в парковете на Берлин

ггф