Над 1,7 млн. квадратни километра - от Източното Средиземноморие до днешен Сибир, са били покрити. Изригването от вулканичната област Кампо Флегрей до залива на Неапол е формирало вулканичен кратер с широчина 6,4 km и е създало възвишенията, където сега се издига манастирът Камалдоли. Дългосрочният ефект от събитието е бил толкова интензивен, че е забавил миграцията на запад на човекоподобните обитатели на Европа.
Антонио Коста от Националния институт по геофизика и вулканология на Италия и колегите му са описали откритията си в журнала Scientific Reports. Те са анализирали над 100 геоложки залежи от района на разпространение на отломките, като са открили проби с две различни структури – по-еднозърнеста и по-фина. Това означава, че е имало две различни фази на изригването, посочва Коста. По думите му предишни изследвания погрешно са характеризирали изригването като еднофазово събитие.
Компютърни модели, създадени в сътрудничество с Центъра за суперкомпютинг в Барселона са реконструирали ужасяващия сценарий в детайли. Точно като изригването на намиращия се наблизо Везувий, който през 79 г. пр. Хр. затрупва Помпей, изригването на скрития и все още активен супервулкан на Флегрейските полета е започнало с експлозивна фаза. В тази фаза облак с формата на гъба се е издигнал на 40 km в небето, изхвърляйки вулканичен газ и прах в стратосферата. След това колона от фина пепел се е издигнала на височина 37 km. Реки от свръхнагорещени скали, пепел и газ се потекли, достигайки на 70 km от мястото на изригването. По време на втората фаза са били разпръснати приблизително 60 кубични километра фини частици.
Общо суперизригването е покрило площ от над 1,7млн. km². Най-големите и най-дебели натрупвания от пепел са били в днешна България, Македония и Румъния. Събитието е довело до настъпването на „вулканична зима“, като температурите в Източна Европа и Северна Азия са се понижили с 9ºC. Изследователите са изчислили, че са били необходими около десет години за възстановяването на екосистемите.
Източник: ИА Фокус