Учени изследват формирането на магмения океан под земната повърхност

Познанията за възникването и развитието на магмените океани на Земята могат да помогнат да се установи кога е започнала тектониката на плочите, която формира повърхността на планетата и е определяща за вулканичните изригвания и земетресенията.
 
 
Предишни анализи предполагат, че Земята има един или повече гигантски океани от магма, състояща се от разтопени скали. Проучването на процеса на кристализиране на магмата може да предостави информация за времето, когато е започнало да се формира магнитното поле на планета. То защитава Земята от смъртоносната слънчева радиация, правейки възможно съществуването на живот. Наред с това кристализацията на магмата е било едно от първите условия за движение на тектонски плочи, отбелязва ръководителят на проекта Кристиан Маас, геофизик от Университета в Мюнстер, Германия.
 
 
Досега ефектът от ротацията на Земята върху еволюцията на тази древна магма не е отчитан. Сега учените са открили, че въртенето може да е повлияло процеса на кристализацията на разтопените скали. Новородената Земя се е въртяла около оста си значително по-бързо от днес. По онова време продължителността на деня е била между 2 и 5 часа, а не 24 часа. Нещо повече, планетата е била по-гореща, а магмата е била по-малко гъста и по-лесно се е завихряла, така както млякото се върти по-бързо в блендер в сравнение с пчелния мед.
 
 
Учените са разработили компютърен модел на младата Земя, за да разберат какъв е бил ефектът на ротацията върху океана от магма. Те са открили, че въртенето е повлияло на начина, по който богатите на силиций скали, познати като силикати, са кристализирали. Силикатите са основният компонент на магмата. 
 
 
Изследователите са установили, че когато моделът не се върти, тежките силикатни кристали потъват по-дълбоко в магмения океан, докато леките кристали се разполагат отгоре. Когато моделът се върти, силата на въртене променя поведението на кристалите в зоната на екватора и полюсите. При полюсите тежките кристали потъват на дъното, но на екватора по-тежките кристали се натрупват на средна дълбочина, а леките потъват на дъното.
 
 
Маас отбелязва, че полюсите и екваторът са моделирани поотделно. Следващата стъпка е да симулираме целия океан от магма, включително полюсите, екватора и региона между полюсите и екватора,” казва Маас. Дори с най-новото компютърно оборудване, симулациите ще отнемат месеци.” Такова проучване би разширило познанията за начина на кристализация на магмения океан и как това е предизвикало тектониката на плочите.
 
 
Източник: ИА Фокус
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Крокодолиска среща в Момбаса, Кения