Участниците в ученическата олимпиада по география през 2022 г. в интервю пред Географ БГ

В първия ден на учебната 2022-2023 г. споделяме едно интервю с едни ученици, които могат да бъдат пример и вдъхновение. След изключително доброто представяне на българския национален отбор по география на последната международна географска олимпиада, част от олмпийците дадоха интервю за Географ БГ. То засяга теми относно впечатленията им от международния форум, подготовката и обучението по география у нас. Гости в рубриката ни за интервюта са Даниел Димитров, Денис Урумов, Михаил Паскалев и Пламен Миланов. Пожелаваме ви приятно четене!

Преди международната олимпиада, която се проведе в онлайн формат, от ляво на дясно: Пламен Миланов, Даниел Димитров, Денис Урумов, Михаил Паскалев

Какво е усещането да участваш в iGeo – ежегодната международна олимпиада по география? Какви емоции ви донесе участието през 2022 г.?

Даниел Димитров: Усещането да представяш родината си на световно ниво е невероятно. То не може да бъде описано с думи и само този, който го е изживявал, може истински да разбере магията на Олимпиадата. Занимавам се състезателно с география от 5 клас и още тогава мечтаех един ден да имам възможността да представям България на най-големия международен форум. След дълги години труд и постоянство, през 2021 г. бях избран за един от четиримата членове на българския национален отбор. Това бе моята първа Международна олимпиада по география и бях изключително развълнуван от това, което предстоеше. Седмиците преди състезанието проведох усилена подготовка, почти денонощно, за да достигна върхова форма. Отборът ни беше изключително задружен и макар, че всеки се състезаваше индивидуално, през целия процес на подготовка си помагахме и вървяхме заедно към успеха. И той не закъсня! Спечелих сребърен медал, а отборът ни се класира на 6-то място в отборното класиране от над 40 държави. Отличие от такъв голям форум е не само признание, но и голяма отговорност. Новият състезателен сезон започна почти веднага. От мен се очакваше да надградя постигнатото и нямаше време за почивка. След дълги етапи на подготовка и подбор, отново се класирах в националния отбор за Международната олимпиада през 2022 г. Докато през 2021 г. любопитството и амбицията за класиране на iGeo бяха водещи, то тази година отговорността беше много по-сериозна. Знаех какво се изисква от мен и вложих всичко, за да се представя на най-високо ниво. И успях! Спечелих втория си сребърен медал (само на 0.7 точки от златото), като записах най-висок резултат (като точки) на български състезател и станах първият българин, спечелил два медала от двете участия, които позволява регламентът на Олимпиадата. Радостта беше неописуема, целта беше постигната! За целия отбор беше голяма гордост и огромно удовлетворение, че успяхме да представим не само себе си, но и България по най-добрия начин, спечелвайки три медала. С това страната ни стъпи трайно на световната състезателна географска карта. Разбира се, за този успех се изискват и сериозни „жертви“ – никакво свободно време, безсънни нощи над учебниците... но смело мога да кажа, че всяка една от тях си е струвала!

Денис Урумов: Участието ми в iGeo донесе много положителни емоции. Успях да се запозная с много млади хора като мен, които се интересуват от географията, както и с мотивирани преподаватели. Разбира се, в дните на самото състезание имаше и немалка доза стрес и безпокойство, но това премина бързо.

Михаил Паскалев: По време на олимпиадата изпитвах различни чувства – от една страна удовлетворение, че си успял да достигнеш до състезанието, но и напрежение, защото представяш националния отбор и защото се изправяш срещу други ученици, които са преминали през подбор в своите страни. Тази година iGeo се проведе онлайн, което със сигурност отне от преживяването, но организацията беше добра и олимпиадата остави много светли спомени и нови запознанства.

Пламен Миланов: Това е чувство, което много малко хора имат възможността да усетят. При това само един или два пъти (по регламент) в живота. Изпитваш гордост, чувство на значимост, но и на отговорност към представянето на страната. В действителност надпреварата беше онлайн и възможностите за контакт с другите участници от останалите държави бяха ограничени. Не можах да разгледам Париж, но опознах София, откъдето нашият отбор участваше. Понеже съм от Велико Търново, все пак опознах ново място.

Коя част от състезателния формат на iGeo ви допада най-много и коя ви се стори най-предизвикателна? Кои са силните страни на българските участници и кои слабите в сравнение с участниците от други държави?

Денис Урумов: Частта Written Response Test ме затрудни най-много, защото времето доста ме притисна и не се бях организирал оптимално, тъй като участвах тази година за първи път. Допадна ми частта с практически задачи, защото те карат да мислиш по творчески начин и изискват доста повече умения от другите две части.

Даниел Димитров: Международната олимпиада по география е разделена на 3 компонента: писмен тест, мултимедиен тест, теренна работа. Моята любима част е писменият тест, тъй като той показва най-всеобхватно познанията на участниците. В него се изисква както много сериозна теоретична подготовка, така и умения за анализиране на фактори, причини, последици, изготвяне на прогнози, графики, предлагане на решения. Тестът дава най-голяма свобода на състезателя да представи своите виждания, като ги подкрепи с научна обосновка. Неслучайно и на двете олимпиади бях в топ 10 в света именно на този компонент. От особена полза ми бяха и добрите познания в други науки, като физика, статистика, финанси, химия, математика. Това, в какво ще е най-добър един участник, зависи изцяло от неговия състезателен характер. Аз обичам свободата да мога сам да представя и обоснова своите виждания. Ако трябва да обобщя за българското представяне, писменият тест е най-добрият ни показател, тъй като нашето образование ни дава добра теоретична основа, върху която да градим. Също така българските ученици имат богата обща култура и комплекс от знания по различни науки, които успяват да вплетат в географската олимпиада. Безспорно, най-слабият конмпонент на българските олимпийци за всички години е теренната работа. Тя е факторът, който спъва много участници и българският отбор няма почти никаква подготовка в това направление. При нея се изисква локален анализ на района, който е домакин на олимпиадата; изготвяне на карти, анализиране на почви, скали, флора, фауна, климат, социално-икономически фактори за развитие, туризъм и др. Това е етапът от състезанието, в който „великите географски сили“, като Русия, САЩ, Китай, Сингапур, Полша, Румъния, натрупват преднина, защото те имат изключително добра подготовка в тази насока.

Михаил Паскалев: Най-много ми хареса мултимедийният тест, защото в него се решават много въпроси от различни области на географията, а не концентрирани в определена тема, както в другите части от състезанието. Писменият тест ми беше най-затрудняващ, защото той съдържа много въпроси с подробен отговор, а времето е ограничено и недостатъчно, ако не се разпределиправилно. Българските участниците имат богата обща култура, което помага цялостно за олимпиадата, но и по-конкретно за мултимедийния тест, където въпросите често засягат актуални събития. По-слаба страна на българските участници е практическата (теренна) работа, защото тя изисква различен подход от другите тестове и не е толкова застъпена в подготовката на участниците.


До каква степен националната олимпиада по география съответства на международната олимпиада като ниво, изискуеми знания и умения? Кой акцент в подготовката за попадане в отбора е най-важен?

Даниел Димитров: Директният отговор би бил: по никакъв. Бих казал, че преди 2 години бе достигната най-близката точка на сходство на националната олимпиада с международната. Действително, нивото на международната олимпиада е много по-високо и това е разбираемо, тъй като там участват най-добрите представители на всяка държава. Но след като Националната олимпиада служи за подбор, следва да се положат усилия тя в максимална степен да съответства на изискванията и формата на Международната олимпиада. Отличен резултат на националния кръг може да се постигне само с теоретични познания и прочитане на няколко учебника, докато iGeo изисква от участниците не просто суха теоретична подготовка, а много по-комплексни умения за анализиране, намиране на причинно-следствени връзки, интерпретиране, предлагане на решения в конкретни ситуации от действителността. В този смисъл, съвсем различни са критериите за постигане на топ резултат в Националната и в Международната олимпиада. Затова и не винаги отличилите се ученици в българската олимпиада съумяват да се справят успешно и на световния форум. От моя опит мога да твърдя, че при настоящия регламент и формат на Националната олимпиада, резултатите от нея не трябва да се вземат предвид при подбора на членовете на националния отбор, тъй като тя не може да отсее учениците, които биха се справили най-добре на iGeo. Най-важен акцент в подбора безспорно трябва да бъде писменият тест. Учениците трябва да могат свободно да отговарят на географски въпроси на английски език и да дават точни, ясни и аргументирани позиции по актуални географски проблеми. Трябва да се надгради значително в посока теренна работа – чрез практика. При запазване нивото на другите два компонента и усъвършенстване на работата на терен, България определено ще се нареди сред най-добрите в тази олимпиада.

Пламен Миланов: Забелязал съм, че веднъж националната олимпиада е доста лесна, друг път много трудна, но се набляга напоследък значително на функционалната грамотност (четене с разбиране и осмисляне на дадени източници на информация). Това е особеност и на международната надпревара по география. Най-важната стъпка към това участие е да започнете подготовката си отрано (поне половин – една година преди iGeo), не едва след като са приключили всички етапи на българската олимпиада.

Михаил Паскалев: Националната олимпиада по география изисква база знания, която е добра основа за международната олимпиада, но смятам, че тя не е достатъчна за добро представяне и е нужна допълнителна подготовка за достигане до националния отбор. В тази подготовката е важно не толкова да се научат всички факти и информация, която може да се прочете, колкото да се разбере същността на процесите в природата, икономията, демографията и влиянието им един на друг. По този начин може да се стигне до отговора на въпросите, дори и да не си чел за същия казус преди това.

Денис Урумов: Има доста разлики между двете състезания особено в материала и типа задачи, които се дават. В националния кръг на олимпиадата за 11-12 клас бих казал, че единствено вторият модул съответства до известна степен на задачите от международната олимпиада. За да попаднеш в отбора е важно все пак да си постигнал много висок резултат на националната олимпиада, както и да владееш английски език на добро ниво.

Какви препоръки можете да дадете към всеки ученик, който има желанието да попадне в националния отбор на България за участие в iGeo?

Михаил Паскалев: Преди достигането до националния отбор е нужно добро представяне на националната олимпиадата, затова всеки, който иска да участва в iGeo, трябва добре да владее училищния материал. Следващата важна стъпка е четенето на материали на английски език, защото международната олимпиада е на английски. Има много учебници по география, от които да се чете за подготовка. Също така може да се четат и онлайн ресурси. Решаването на тестове от миналите международни олимпиади също ще помогне, за да се свикне с формата и нивото на олимпиадата и решаването на задачи на английски.

Даниел Димитров: На първо място, трябва да знае, че желанието, колкото и силно да е то, не е достатъчно. Ключът към успеха е упоритата, постоянна работа, за която ученикът трябва да е готов да жертва свободното си време, срещите с приятели, съня си. Трябва да превърне географията от обикновен учебен предмет - в хоби, което да заема основна част от ежедневието му. Да чете много, най-вече материали на английски език, за да успее по максимален начин да се адаптира към западната географска култура, тъй като България се намира в една “преходна“ зона между съветски и западноевропесйки модел на изучаване на географията. На следващо място, трябва да усъвършенства познанията си по английски език, тъй като Мерждународната олимпиада се провежда само и единствено на английски език, без превод на задачите. Времето е малко, а въпросите много, затова се изисква отлично познаване на географските термини на английски език (например: скали, релефообрзуващи процеси; климатични пояси, фактори, елементи, влияние; икономически концепции, демографски модели, транспорт, развитие на градовете и т.н.).

Денис Урумов:  Упражнявайте англиийския си език и набавяйте знания не само от учебници и книги, но и от интернет, където има голям обем информация. Също така не е необходимо да се наизустяват всички термини и статистики. Много по-важно умение е да можете сами да си обяснявате процесите и явленията, като по този начин ще успеете дори да откривате правилния отговор без да сте го учили преди това.

Пламен Миланов: Първо – уроците в училище трябва да се знаят перфектно (но не да се заучават, а да се разбират и осмислят) – това ще даде възможност да се представите отлично на всеки от кръговете на българската олимпиада, да попаднете в разширения национален отбор. За окончателното влизане в държавния отбор ще са нужни добри знания по английски език и допълнителна подготовка по формата на задачите в iGeo.


Как оценявате обучението по география в училище в светлината на уменията, които се изискват на международни състезания? Имате ли препоръки за подобряване на обучението по география в училище?

Денис Урумов: Според мен качеството на обучението зависи до голяма степен от преподавателя, както и от средата, в която ученикът се намира. Все пак смятам, че в България средното ниво на знания по география е доста високо в сравнение с други страни. Забелязвам позитивни промени в някои от учебниците, където са добавени интересни уроци и теми, както и проекти и задачи, в които се набляга на практическите умения. Препоръките ми са да се намали значението и обемът на сухата теория и да се предостави възможност на учениците да разучат и използват ГИС софтуер. Ще е супер, ако има как да се провеждат открити уроци сред природата, защото така най-добре ще се усвояват знанията.

Пламен Миланов: Обучението в българското училище не е насочено към покриване на набора от знания и умения, изисквани на Международната олимпиада по география, въпреки че с новата учебна програма бяха направени такива стъпки. Но едновременно с това поне 30% от учебното съдържание по предмета за 11-12. клас стана излишно или ненужно раздуто и често е неясно написано в учебниците. Освен това знанията, които са нужни за международни състезания са на много високо ниво, а основната цел на българското образование е да обучи всички ученици, не да подготви само неколцина на много високо ниво.

Колкото до обучението по природна и обществена география в училище, то трябва да заложи повече на практическото онагледяване на учебния материал (използване на предмети-образци, модели, карти, статистика, други интернет услуги и ресурси, провеждане на екскурзии и посещения в научни и други учреждения). Географията трябва да заеме своето заслужено място редом до предмети като БЕЛ, математика, чуждите езици, защото тя е навсякъде около нас – аз я възприемам като „наука за разширената обща култура“.

Даниел Димитров: Не може да бъде дадена еднозначна оценка на нивото на подготовка в българските училища. На първо място следва да е много високо нивото на учителите и те да имат ентусиазъм и желание да преподават географията по иновативен и интересен начин за учениците, а не да се „зубрят“ уроците. Благодарен съм, че моите преподаватели в Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" – гр. Варна: г-жа Димитрина Докимова, г-жа Десислава Темелкова и г-н Иван Велев са изключително подготвени и отворени към новите технологии. Те успяват максимално да доближат българската система до тази на развитите държави. В обучението по география в нашето училище (както в часовете, така и в школата) се използват модерни географски технологии, дигитални карти, разискват се актуални проблеми и се набляга на практическата подготовка. Това много ни помага в подготовката за Международната олимпиада и резултатите са налице – през последните няколко години гимназията ни неизменно има по двама представители в националния отбор. Считам, че е необходима промяна в учебния материал, учебните програми и начина на преподаване в българските училища. Отлична идея би била изявените ученици да помагат при изготвянето на учебните помагала, защото биха били много полезни в практическата подготовка.


Каква е вашата несбъдната географска мечта?

Даниел Димитров: Мечтата ми е географията да бъде призната като равноправна на останалите природни науки, които в България упорито се разграничават от нея. Географите решават едни от най-важните проблеми на човечеството – глобално затопляне, продоволствен проблем, градоустройство, климатични промени, замърсяване, устойчиво развитие и др. Географията отдавна не е просто „държави, столици, знамена“, а е изключително важна наука за съвременния свят. Надявам се и да направя 20-те посетени от мен страни – 200.

Пламен Миланов:  За съжаление не винаги до мен имаше учител, който да прояви интерес към географската ми подготовка и участието ми в географските олимпиади. Също досега не съм участвал в Българския географски фестивал, но се надявам да поправя този пропуск през новата учебна година. В бъдеще, всъщност след няколко години, се надявам да стана чудесен учител по география в средното образование, защото смятам, че мога да предам своите знания на идните поколения по увлекателен начин, а и това е служба в името на развитието на българското общество.

Денис Урумов:  Да пътувам извън Европа и да успея да премина пешеходния маршрут Ком-Емине.

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Утринен поглед към Рокамадур, Окситания, Франция

ггф