Тъжна разходка до село Къкрина
Къкринско ханче
Убиваме ли героите си?
Въпросът звучи популистки? Или пък е опит за привличане на незаслужено внимание чрез боравене с контратеза, целяща да омаскари, за да нагнети още негативизъм, върху белязаната с минуси българска душа?
Всъщност не е нито едно от двете. Просто този въпрос прокънтя в главата ми докато разглеждах стари мои снимки, които съм правила в село Къкрина. Точно онова село, с онова ханче, където турските заптиетата хващат Левски, а после съдът го осъжда на смърт и той увисва на бесилото. Той - героят! Може би единственият ни истински герой, в новата история на България! Всички знаят от учебниците по история, че има село Къкрина. Някои дори знаят, че се намира в Ловешко. Но са го виждали само на картинка, или на овехтяла соц. картичка в чекмеджето на баба. Голямата ми сестра е ходила на училищна екскурзия до там по време на комунизма. Аз отидох там обаче едва преди няколко години. Изминах с мъка разстоянието от 19 км между родния ми град Ловеч и село Къкрина. И ги изминах, защото имах непреодолимото желание да видя историята с очите си. Такова желание рядко обзема нормален човек, забързан и уморен от ежедневието.
Къкринско ханче
Оказа се истински подвиг да стигнеш до иначе знаковото за българската история село. До там пътува само 1 автобус. Изпуснеш ли го - забрави за Къкрина. Ако пък го хванеш и се замотаеш в разходки в селото - не може да се прибереш, защото автобусът за връщане не чака.
Пътят до там е ужасен. Осеян с дупки. Без кой знае какви указателни табели... Но все пак са 19 км - стига се. Ако не си с автобус. Пристигнахме и ние по обед. Тъкмо през центъра минаваше траурна процесия, а около трактора, извозващ ковчега се щураха възрастни жени и подаваха за "Бог да прости". Беше настъпило истинско оживление. В селото имаше събитие, пък било то и смърт. Това караше възрастните обитатели на Къкрина, които съвсем не са много, да се усещат някак по-живи от обикновено.
Къкринско ханче
Автобусът спря точно пред Къкринското ханче. Загърбихме процесията и влязохме направо в двора на ханчето. Беше заключено. Нямаше никой. След малко обаче със ситни крачки и звук на шляпащи овехтели чехли, жена на средна възраст се приближи към нас и подаде чиличените си ръце да се запознае. Оказа се, че именно тя поддържа ханчето, но го държи заключено, защото рядко има за кого да го отвори. А ние бяхме там през уикенда!
Влязохме срещу цели 2 лв! За 200 стотинки видяхме и чухме точно как и къде Левски е спал през нощта. Как е чул заптиите, как е тръгнал да бяга и да прескача стобора. Точно на кое място се е закачил и е паднал. За 2 лв!
Точно на този плет се е закачил Дяконът, бягайки от турците.
Чухме и още важни неща - че дори селото да обезлюдява си има особено място в криминалната хроника, след като на тези една шепа хора се е намерило кой да открадне възпоменателната плоча в Къкринското ханче и как същата шепа хора все още не могат да съберат пари за нова.
Чудесно посрещане имахме, а?
Под лъчите на прежурящото слънце тръгнахме да се щураме по безлюдните улици на селото. Нямаше кой да ни заплюе дори. Нито пък куче да ни залае от някой двор - призрачно село, което преди години си е имало всичко - и поща, и читалище, а днес са останали само сградите им.
Този магазин не работеше.
Катинари ръждясваха и върху ДСК, и върху Пощата...
... и върху Читалището
Отляво и отдясно около нас стени издигаха изоставени къщи и плевни, с пропаднали покриви и стърчаща слама, така и неизползвана за храна на животните. Изоставени чешми, изоставени дворове, каруци без коне в средата на улицата... Тягост на едно красиво българско село.
Некрологът - единственият обитател на иначе голямата къща на два ката.
Почти всички домове в с. Къкрина са изоставени.
Дори сеното не е дадено на животните, живели някога в този двор.
Камбанарията на селската църква все още се крепи, но камбаната рядко бие празнично.
Та да попитам аз - не убиваме ли ние героите си? Вие ходили ли сте в Къкрина? А децата ви водили ли са ги от училище там, за да научат и видят къде е хванат Дякона?
А дали след 20-30 години някой ще се сети, че съществува такова село? Някой ще помни ли къде е?
Снимки и текст,
Иваничка Тодорова
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg