Тробриандски острови – малко известен кът от Земния рай

Тробриандските острови (28 на брой) са коралови по произход и са  разположени в Соломоново море. Те са част от държавата Папуа Нова Гвинея. В редица източници като официално име се използва и острови Кириуина (англ. Kiriwina Islands).  Най-големият остров (дължина 43 km, широчина 14 km и площ 290,5 km²)  е Кириуина с население около 23 хил. жит. и тук, в главното селище Лусуя, е правителствената администрация. Отдалечен е на около 400 km от столицата Порт Морсби. Други по-малки острови са Кайлеуна, Вакута и Китава. Общата площ на островите е около 440 km², а населението им е около 30 хил. жит. (в началото на ХХ в. населението е едва около 8 хил. жит.). 

Островите са предимно ниски, на места заблатени и заравнени, заобиколени с коралови рифове. Изключение е о-в Кириуина, където на места брегът е издигнат до 90 m височина и там склоновете са стръмно спускащи се към морето. Климатът е влажен тропичен, като ежемесечните валежи са между 250 - 380 mm, годишните са около 3000 mm,  и макар и рядко има сухи периоди. Няма оформена речна мрежа и езера освен малките солени лагуни по крайбрежията на някои от островите.

За първи път островите са посетени от французите през 1793 г. с кораба Esperance (Надежда) с капитан Жозеф Брюни Д’Антркасто, който кръщава новооткритите територии на своя колега - първи лейтенант Дени де Тробрианд. Впоследствие тук идват по различни поводи англичани, американци, австралийци, германци. През 1888 г. е извършена формална анексия на островите от Британската империя като част от Британска Нова Гвинея. От 1904 г. териториите на Папуа се управляват от Австралия.  Първият представител на австралийската администрация е Райнер Белами. Именно той помага на британския антрополог Чарлс Селигман да организира етнографски изследвания на местното население. 

През периода 1915 - 1918 г. тук пребивава  известният антрополог и етнолог от полски произход Бронислав Малиновски, работил дълги години във Великобритания. Именно неговите проучвания дават най-добра представа за бита и културата на местните хора. Издава книгата “Аргонавти на Западния Пасифик”. Той много подробно изучава социалните отношения между отделните острови като описва т.нар. кръг кула – система, включваща церемониален обмен, при който два предмета – огърлица и гривна, постоянно се разменят между 18-те селища на островите. Малиновски полага усилия да образова децата на местата, които посещава. В селото Омаракана, където е резиденцията на върховния вожд, е поставена паметна плоча на Бронислав Малиновски, на мястото, където се е намирала неговата палатка. 

По време на Втората световна война хиляди американски войници са били разположени на островите. През 1975 г. Тробриандските острови стават  част от независимата държава Папуа Нова Гвинея.

Коренните жители на островите по генетични белези са близки до представителите на народите от източната част на остров Нова Гвинея. Техният език е килиуила, който се отнася към австронезийските езици, като в училищата се преподава на този език. Местното население се отличава с редица особености в сравнение с други народи, населяващи Океания. Тук водещ е матриархатът и ролята на жените е определяща в социалния живот. Селищата (постепенно те са нараснали до около 60) имат обаче мъже вождове, но важна роля играят и шаманите. Понякога има сблъсъци между селищата, обитавани от местни племена. Например през 2022 г. на главния остров избухва конфликт между представители на племената кулумата и кубома по време на спортно състезание, който води до смъртта на 30 души. Подобни конфликти са възниквали и в миналото, но не се е стигало до убийства. 

С този видеоклип ще се докоснете до природата, хората и техните традиции на далечните Тробриандски острови:

Икономиката на островите е свързана с развитието на земеделието и риболова. Сред растителните култури преобладават банани, ямс, захарна тръстика, бетел, кокосови и сагови палми, пандануси, както и донесните тук от заселници ананаси, манго, папая, таро и др. Развитието на земеделието води до намаляване на важните екосистеми на влажните тропични гори. На островите, макар и бавно, се развива туризмът и съответно се активизира производството на местни сувенири. 

Интересни са приоритетите на училищата. Освен мисионерски училища има и държавни, които са построени от правителството на Папуа Нова Гвинея, и се изисква всички деца да ходят на училище. Изучава се английски език, математика, наука и култура. В сряда всички ученици ходят с традиционни носии, което е част от т.нар. правителствен ден на културата. Децата са насърчавани да изучават историята, културата и ценностите на Тробриандските острови. 

Особеност на островите е, че разбирането за време не е линейно и в езика им има само едно време. Имат своя лунна календарна система. Християнските мисионери донасят на островите играта крикет, която обаче е силно променена от местните островитяни. Те увеличават броя на играчите, добавят танци, своеобразен начин на скандиране и подкрепа на играчите, променят топките и бухалките.   

Разнообразието на природата на островите е свързана преди всичко с низинните влажни тропични гори с широколистни видове като Pometia, Alstonia, Canarium, Intsia, Ficus, разпространена е кокосовата палма и др. 

На островите обитават 38 бозайника, предимно прилепи, като 4 вида са ендемични за островите. Разнообразието на птичия свят също е голямо.

Развитието на туризма през последните десетилетия в тази част на света привлича все повече посетители, които са посрещани от дружелюбни хора, успели да запазят в голяма степен своите традиции и своеобразния си начин на живот.

Румен Пенин

Източници:

http://oceandots.com/pacific/png/trobriand.php

http://www.everyculture.com/Oceania/Trobriand-Islands-Orientation.html

https://www.oxfordreference.com/display/10.1093/oi/authority.20110803100...

http://www.galenfrysinger.com/trobriand_kaibola.htm

https://en.wikipedia.org/wiki/Trobriand_Islands

Малиновски, Б. 2004. Научна теория на културата. Изд Изток-Запад, Панорама плюс. 2004.187 с.

 Connelly, А. J. 2007. Counting coconuts : patrol reports from the Trobriand Islands Territory of Papua, 1907-1934  California State University, Sacramento, Calif., 2007

Weiner, A. B. 1988. The Trobrianders of Papua New Guinea. Orlando, Florida: Harcourt Brace Jovanovich. pp. 10 – 11.

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.