Траянови врата - един от символите на българската история
В летните дни е нормално да търсим нови интересни места за посещение, особено през почивните дни. Отдавна се канех да посетя и да видя как е възстановена крепостта при прохода Траянови врата, още повече, че тя се намира в родния ми край и не бях ходил там от детските си години. В онези времена често се организираха екскурзии за учениците, а класната ни обичаше да ни води до какви ли не интересни обекти край града и из страната. И един ден целият клас тръгнахме именно към останките на тази крепост.
Към входа на крепостта
Възпоменателен надпис за битката между българи и византийци
С автобус стигнахме до тогавашното село Ветрен, днес вече град, и оттам извървяхме 4–5 км пеша до Траянови врата. Спомням си как обядвахме до някакъв язовир и после отидохме до самата крепост, от която бяха останали руини, стърчащи от земята, и как учителката ни разказа за битката между българи и византийци. Освен това си спомням, че според някои историци именно Траянови врата е входът към Ориента, и следователно моят град Септември е първият ориенталски град в Тракийската низина. Дали това е точно така е спорно, но тези детски спомени от пребиваването ми там са останали и досега в съзнанието ми.
Исках да опресня паметта си и съвсем наскоро посетих крепостта, която вече има друг вид благодарение на проект за възстановяването на този исторически обект с помощта на европейски средства. До него може лесно да се достигне от всички, които пътуват между София и Пловдив по старото шосе (Цариградския път) или пък по магистралата между двата града. След село Мирово по посока към Костенец има отбивка с указателна табела и относително добър асфалтов път, който води към крепостта, и само след 6 километра човек попада сред природата и историята на Средна гора.
На места са запазени автентичните зидове
Два питоса - съдове за съхранение на хранителни продукти
Пред входа е направен специален паркинг, издигната е и административна сграда, и посещението на крепостта за момента е безплатно – поне за нас бе така след 17 ч в една неделна привечер. Разходката в крепостта на залез слънце е повече от романтична и приятна. Обикаляхме останките и новите издигнати стени и докосването до това свято за българите място остави в нас незабравими впечатления. На много места личат автентичните зидове от различни времена, но вече е възстановена и истинската височина на стените на големи участъци. В двора могат да се видят два големи питоса – огромни съдове, вкопани в земята за съхранение на различни продукти – зърно, мед, вино, сушено месо и пр.
Макет на крепостта
На входа преди десетина години е поставен надпис, съобщаващ за важното събитие от историята ни, разиграло се тук – битката между войската на император Василий II и българската войска, предвождана от бъдещия цар Самуил, състояла се на 17 август 986 г. и завършила с разгрома на византийската армия. Тази битка е отразена в т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав, както и от средновековни летописци. Тя изиграва важна роля за укрепването на държавата и издигането на Самуил за български цар.
Историята на крепостта (известна още и като Щипон, а също и Стенос) е дълга и започва много преди споменатата битка. Проходът по време на траките е бил известен с името „Суки” и по него са преминавали войски по време на военни походи. В крепостта разположена на един от най-важните римски пътища – Виа Милитарис, при седловината Паланката (710 м н.в.), има останки от градежи от различни епохи Този път е известен също така с имената Виа Диагоналис, Виа Сингидунум, Цариградски друм, голям диагонален път или Виа де Рагуси. Той е свързвал териториите в северозападната част на Балканския полуостров и въобще Западна Европа с тогавашния Константинопол. Счита се, че основната част от пътя е построена по времето на император Нерон през I век, но е завършен при император Траян. От римския град Сингидунум, съществувал при днешния Белград, до Константинопол разстоянието било около 900 км. И крепостта била сред най-важните и стратегически по този участък от пътя. Предполага се, че именно там се е намирала римската пътна станция Понс Укаси, спомената в надписи и летописи.
По-късно този път е използван от кръстоносците при походите им към Палестина. След идването на османските турци в Константинопол пътят е наречен „Големия военен път” и по него се строят паланки, а по-късно е използван при придвижването на войските на Османската империя на запад към Австрия. След 1600 г. пътят е известен като Виа Траяна. Естествено е крепостта по този важен път да е играла съществена роля и да е била стратегическа цел на много завоеватели.
Постепенно обаче тя губи значението си през вековете и от нея остават руини, които са изследвани обстойно от нашите археолози и историци. До XIX век е била запазена голямата римска порта с височина 18 m. Днес този обект привлича все повече туристи, особено след неговата реставрация и реконструкцията на пътя, водещ до него.
Отивайки към крепостта може да се отбиете и да посетите възстановения манастир „Св. Спас”. Наблизо е хижа „Надежда”, от която лесно може да се достигне и до най-високия връх на средногорския рид Еледжик – Бенковски (1186 m).
До прохода и крепостта Траянови врата може да се достигне и от град Момин проход, откъдето започва екопътека, водеща до крепостта.
Този историко-географски обект все още не е популяризиран достатъчно добре и в това отношение има какво да се желае. Още повече, че вече съществува лесен достъп и до него може да се стигне с всякакъв вид велосипеди, мотоциклети, автомобили и автобуси. Вярвам, че все повече хора ще проявяват интерес и желание да посещават крепостта и да се докосват до страниците от нашата история, написани именно при Траянови врата.
Автор: проф. Румен Пенин
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
4 Коментара - Траянови врата - един от символите на българската история
Никола Танев (непроверено) February 08, 2017
Отговорииван иванов (непроверено) February 08, 2017
ОтговориРП (непроверено) February 08, 2017
Отговориstaridedo (непроверено) February 08, 2017
Отговори