Съвсем законно е Българската армия да охранява и българските държавни граници

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) „отбраната на Република България е система от политически, икономически, военни, социални и други дейности за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата“. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, „отбраната осигурява създаване, поддържане и използване на необходимите ресурси на страната за формиране и поддържане на стабилна среда за сигурност“, която дейност според ал. 2, т. 7 от същата разпоредба се осъществява и чрез „охрана на държавната граница“. 
 
 
Сред допълнителните задачи, които чл. 57, т.т. 1 и 2 от ЗОВСРБ вменяват на Българската армия за изпълнение в мирно време, са „1. оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;“ и „2. участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура (...), както и в операции за пресичане на терористични действия“. В §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби към ЗОВСРБ е дадено легално определение на „Критична инфраструктура“, която се определя като „система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление“. Макар да не е посочена изрично, държавната граница и всички свързани с нея съоръжения, средства и системи за предотвратяване на незаконната миграция, трафика на хора, контрабандата, трансграничната престъпност и международния тероризъм, е част от критичната инфраструктура на страната, неразривно свързана с гарантирането и обезпечаването на нашата национална сигурност. 
 
 
На фона на казаното, въпреки изричното определение по чл. 130, ал. 2 от ЗОВСРБ „охраната на държавната граница на Република България [да] се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР)“, няма никаква законова пречка в случай на необходимост страната ни да гарантира и обезпечава своята сигурност, като възложи на Българската армия да изпълнява и задачи, свързани с непосредствена охрана на границите. Последните не само, че са част от критичната инфраструктура (чието застрашаване поставя под въпрос ефективното функциониране на държавното управление), но също така са част от външната граница на Европейския съюз (ЕС) и по дефиниция се явяват преграда срещу незаконната миграция, трафика на хора, контрабандата, трансграничната престъпност и международния тероризъм (в т.ч. – срещу „внасянето“ в ЕС на такива явления отвън). В тази връзка – изявленията на наши висши държавници, че използването на Българската армия за защита на българските държавни граници би било „дипломатически скандал“, е национално безотговорно; още повече в ситуация, при която необходимостта от подобно използване на въоръжените сили е продиктувана от очевидната невъзможност на граничеща с България страна да контролира незаконния поток от чужди граждани, погрешно представяни пред нашата общественост като „бежанци“*. Обезпечаването на собствената сигурност чрез изцяло дефанзивни средства (които не включват каквато и да било агресия към трети страни или каквото и да било нарушаване на миграционни, бежански или хуманитарни стандарти) не може да се окачествява като „дипломатически скандал“ – освен ако някой е поел ангажименти към трети страни, включващи отказ от сигурността и суверенитета на собствената държава. 
 
 
Още по-нататък – чл. 122, ал. 1 във вр. с ал.ал. 2 и 4 от ЗОВСРБ позволява Народното събрание (НС) или Президента да обявят извънредно положение „при възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт (...)“. Чл. 123, т.т. 4 и 8 от ЗОВСРБ изрично позволява в случай на обявено извънредно положение „държавните органи и въоръжените сили [да] контролират или забраняват преминаването през държавната граница на Република България [и да] контролират обектите от критичната инфраструктура на страната“. Известна светлина в тази връзка за изясняване на понятието „извънредно положение“ хвърля и легалното определение от §1, т. 20 от ЗОВСРБ, според което „Криза“ е нестабилност в политическата и обществената сфера, предизвикваща рязка промяна на установеното състояние на икономиката и обществения живот“. Едва ли трябва да навеждаме факти и аргументи за обосноваване на твърдението, че протичащите в Близкия Изток процеси и предизвиканите от това миграционни вълни имат ясно изразен кризисен характер. 
 
____________
*бежанцисъгласно чл. 4, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), до голяма степен възпроизвеждащ принципите на Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 28.07.1951 г., като „бежанец“ може да се определи чужденец, който макар да е преминал незаконно държавната граница, пристига „направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му“ и е изпълнил задължението си веднага след своето пристигане да се представи на компетентните органи и да посочи уважителни причини за своето незаконно влизане в страната. И тъй като Република Турция не застрашава по никакъв начин живота и/ли здравето на т.нар. „сирийски бежанци“, незаконното пресичане на българската сухопътна граница от такива лица (дори и наистина да са бежанци от кризата в Сирия) не може да се разглежда като бежански въпрос и такива лица не може да се толерират като „бежанци“ в България съгласно утвърдените международни стандарти. Именно обратното, а не друго, би представлявало „дипломатически скандал“, тъй като би съставлявало косвено намекване, че животът и здравето на тези лица са застрашени по някакъв начин от непосредствено съседстващата със страната ни турска държава.
 
Източник: www.advocati.org

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Изглед към изгрева над вулкана Бромо в Индонезия