Сред белите хълмове на Донското поречие

Сред белите хълмове на Донското поречие

В миналото древните гърци са наричали реката Танаис, а за произхода най-популярното ѝ съвременно име се приема версията, че идва от древната индоиранската дума за река – danu. Река Дон е една от емблематичните реки за руската история. Тя е основна речна артерия сред областта на черноземните степи и лесостепи в Източноевропейската (Руската) равнина или както му казват самите руснаци - Черноземието. Със своите 1870 km дължина Дон се явява петата по дължина река в Европа и дванадесета в Русия. Извира от Средноруското възвишение и се влива в Таганрогския залив на Азовско море. Обширният ѝ водосборен басейн (ок. 422 000 km2) е близо 4 пъти по-голям от територията на България. В по-голямата си част реката е плавателна, което определя знаковата ѝ роля за местното стопанство.

Панорама към р. Дон

Знаех името на реката още от времето на своето детсво. Помня двата големи тома на „Тихия Дон“ на Шолохов в домашната библиотека. Не че го прочетох тогава, но поне проучих какво е това нещо „Дон“ и тогава разбрах, че е голяма река в Русия, а книгата е с исторически сюжет. Имах щастието да посетя Донското поречие през късната пролет на 2018 г.; да плавам по реката и да видя забележителните лесостепни ландшафти.

Поводът за пътуването бе участието ми в юбилейна международна научна конференция, посветена на 100 години от рождението на големия руски географ и изследовател на степните ландшафти Феодор Милков (1918 – 1996). Важно е да се отбележи, че научният път на Милков е свързан с изследването на антропогенизацията на ландшафтите, т.е. на човешкото въздействие върху природата. Лесно може да се досетим, че в зоната на черноземите – едни от най-плодородните почви на Земята, човешкото въздействие е колосално и продължава вече хиляди години.

Самата конференция се проведе във Воронеж, един от големите градове на Европейска Русия. Селището е с население над 1 млн. души и е урбанистична смесица от съветско градоустройство и съвременни опити за благоустрояване. Изграден е около водохранилище на едноименната р. Воронеж. В хода на Втората световна война практически е бил сринат със земята и не са останали почти никакви исторически сгради. Заради героичните боеве той е получил званието Град на войнската слава. Основна гордост на воронежци е историческият факт, че именно оттук започва историята на руския военен флот. Въпреки че градът е на малка за руските стандарти река, именно тук по инициатива на Петър I се поставя началото на руското военно корабостроене през 1696 г. Мястото е било стратегическо с оглед предстоящите военни кампании в Азовско море. Реплика на първия военен кораб гордо стои закотвена на брега при парковата зона на Воронежкото водохранилище.

Стара къща във Воронеж
Макет на първия кораб от времето на Петър I
Воронежкото водохранилище
Остров във Воронежкото водохранилище

Като част от програмата на конференцията бе организирано и пътуване по долината на р. Дон и района на Донското Белгорие – красива местност с хълмове от бяла креда (мек и ронлив варовик), разкриващи се по десния бряг на реката. Това пътешествие освен възможност за посещение на интересни места бе и прекрасен повод за запознанство с чуждестранни колеги.  Пътуването по голямата река бе същинско удоволствие и зрелище от красиви гледки въпреки чудовищните количества комари, които буквално връхлитаха групата ни. Успяхме да посетим и един от известните манастири на този край – Белогорския възкресенски манастир. Той представлява система от подземни килии, храмове и параклиси. По времето на болшевишкия режим е бил направен неуспешен опит да бъде разрушен с поредица от взривове. Все пак е бил затворен като монашеска обител, но през последните години се възражда и отново посреща поклоници. В близост до манастира на самите кредни възвишения има „смотровая площадка“ със забележителен панорамен изглед към цялата долина. На това място меко казано бях във възторг. Невероятно зрелище, а и на високо нямаше комари.

При р. Дон
По течението на р. Дон

Варовиковите брегове на р. Дон

В скалния манастир

Финален и най-идиличен момент от пътешествието бе и разглеждането на местност с типични степни видове. Колегите от Воронежкия държавен университет ни показаха запазен от интензивното земеделие в района участък, където се провеждат научни изследвания и образователни практики. В един такъв ландшафт успях да видя класическа природна гледка, която до този момент ми бе известна само от литературата. Съчетанието от степни цветя и безкрайна шир бе великолепно допълнено от хубав залез.

Сред лесостепите

Божурите са сред растителните символи на лесостепите.

Посещаването на непознато място и запознанството с нови хора винаги е ценно изживяване, което обогатява. Със сигурност ще запазя добри спомени от изживяванията и срещите по Черноземието и поречието на р. Дон. Остава ми само една последна задача след пътуването – да прочета двата тома за „Тихия Дон“.

Автор: Димитър Желев

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Есенната красота на Боянското езеро