Солифлукцията и многообразието на нейните прояви

Солифлукцията (от лат. solum – почва и fluctio - изтичане, течение) е придвижване на почвена маса по склона (почвотечение). Наименованието е предложено от шведския геолог и археолог Йохан Гунар Андерсон през 1906 г. Според някои учени в нея се включват процеси, които не са свързани само с почвата, и я приемат като събирателно наименование на процеси, при които масата от разнородни частици се движи надолу по склона под влияние на замръзването и размръзването през сезоните. За подобни процеси, водещи до образуване на сходни форми на релефа, се използват и други термини: криогенен крийп, желифлукция, конжелифлукция.  

Солифлукционни тераси (листове) близо до Eagle Summit, Централна Аляска
(Сн. https://wblog.wikibgSolifluction)

Солифлукцията е характерна за местата с многогодишна или сезонна замръзналост (известна и като пермафрост). Площта на районите с вечна замръзналост е почти 1/4 от сушата на Северното полукълбо. Протичането на процеса е свързано с размръзването на повърхностните слоеве на почвата, преовлажняването ѝ поради топене на сняг, обилни валежи, затопляне на времето и размръзване на горната ѝ част. Водата не може да проникне надолу в замръзналите почвени хоризонти и почвотечението се осъществява над замръзналия в дълбочина грунт, който не е засегнат от размръзването и е втвърден от присъстващия в него лед. 

Солифлукционно образувание с езикообразна форма във високопланински район на Китай (Сн. https://www.sohu.com)

Най-важният фактор за активизиране на процеса е силата на тежестта, както и  комплекс от специфични условия – форми на релефа, особености на климата, растителността, почвите. Човешката дейност в някои случаи също е причина за активизиране на солифлукцията. Проявява се дори при наклони от 2 - 3°, като придвижването обикновено е от няколко cm до няколко m годишно. При по-големи наклони (от 7 - 8° до 15 - 16° и повече) е възможно образуване на почвен поток с повишена скорост и по-дълго  разстояние на придвижване, в някои случаи с катастрофични последствия.

Солифлукцията е разпространена в природните зони на тундрата и лесотундрата (северните части на Сибир – в планински райони, северните части на Урал, на п-в Чукотка, п-в Аляска, архипелага Шпицберген, северните части на Канада, Гренландия и др.), както и в някои високопланински райони, като Алтай, Памир, Тяншан, Кунлун, Тибетската планинска земя, Кордилерите, Андите и др. 

Солифлукционни процеси в планината Дайсетсу на о-в Хокайдо, Япония
(Сн. https://commons.wikimedia.org/)

Понякога при благоприятни за проявата ѝ условия солифлукцията може да предизвика бързоподвижни потоци, които отлагат почвената маса в заравнени участъци по склона или в неговото подножие. Скоростта на потоците може да е от няколко десетки до няколкостотин метра в час. 

(Сн. https://news.sina )

Такъв е случаят с наблюдаваното природно явление в Тибетския автономен регион на Китай през 2017 г.:

Проява на солифлукционни процеси в района Стадур, северозападна Исландия
(Сн. https://www.flickr.com)

В резултат на солифлукцията се образуват специфични форми на релефа, като потоци, валове и тераси с езикоподобна форма. Могат да се различат области на зараждане на процеса, на транспортиране на почвата и на отлагане на почвения материал. В тази крайна част обикновено се образуват тераси, които могат да са многослойни и стъпаловидни в резултат на многогодишните прояви на солифлукцията. 

Солифлукционни процеси в района Кончукос в Перуанските Анди
(Сн. https://www.flickr.com)
Солифлукционна тераса, образувала се за дълъг период от време от преноса и натрупването на материал надолу по склона, плажът Розали, Уелс
(Сн. https://www.wikipedia.org )

На места, където тя се проявява в гористи местности, е възможно да се образува т.нар. пияна гора (дърветата са наклонени в различни посоки), подобно на тези, които се образуват при свлачища. У нас учените също са установили наличието на солифлукционни процеси във високите части на някои от планините (Стоянова, Кренчев, Кендерова, 2021; и др.). Процесите на солифлукцията са важен релефообразуващ фактор в местата ѝ на проявление. Редица стопански дейности се съобразяват с проявата на интензивни солифлукционни процеси - строителство на пътища и сгради, разполагане на летни пасища и др. Глобалното затопляне определено ще доведе до активизиране на солифлукционните процеси в редица райони на сушата. Доброто им познаване и прогнозиране е важна част от работата на учените геоморфолози.

Румен Пенин

Източници:

Леонтиев, О., Г. Рычагов. 1988. Общая геоморфология. М., Высшая школа. 318 с.

Стоянова, С., Д. Кренчев, Р. Кендерова. 2021. Крийп и/или солифлукция в Пирин планина. – ГСУ, ГГФ, т. 113, кн. 2 – География.

Bertran, P., Texier, JP.1999. "Facies and microfacies of slope deposits". - Catena. 35 (2–4): 99 – 121.

"Solifluction (geology)". Encyclopædia Britannica Online. n.d. Web. 10 Oct. 2013.

https://en.wikipedia.org/wiki/Solifluction

https://wiki.web.ru/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BB%D1%8E%D0%B...

https://hmn.wiki/ru/Solifluction_lobe

https://www.britannica.com/science/permafrost

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Залез над Източен (5621 m) и Западен Елбрус (5642 m), в Кавказ

ггф