Пътуването е продължило пет и половина месеца. Сивите китове никога не се хранят по време на миграция и все пак това е забележително постижение на празен стомах.
Миграцията на Варвара е описана в изследване, публикувано в журнала Biology Letters, от биолога от Орегонския щатски университет Брус Мейт, председател на Института за морски бозайници. Мейт и колегите му са прекарали години в проследяване на миграцията на вид сиви китове, живеещи до бреговете на Русия, които са застрашени от изчезване. Последните открития на изследователите са изненадващи.
Те са станали свидетели на впечатляващо презокеанско пътуване, счупило всички предишни рекорди. Продължителността и трудността на пътуването е поставила под въпрос познанията за миграцията на сивите китове. Смяташе се, че исполинските бозайници остават близо до брега, където живеят и следват пътя си, наблюдавайки го. Те научават миграционния маршрут от майките си през първата година от живота си. Варвара обаче се е ориентирала без такава помощ. Тя е достигнала от Русия до Аляска, преминавайки през Берингово море - регион с дълбоки води и малко знаци, които биха могли да служат като ориентир. При обратното пътуване Варвара не е използвала същия маршрут, а е плувала покрай бреговете на Аляска. Това е показател за неподозирани навигационни способности.
Разпространение на сивия кит
Източник: ИА Фокус