Силвия Лозева: Демографията на Австралия се променя драматично

Географ БГ: Разкажете ни повече за Вашата изследователска дейност и института, в който работите. С какво точно се занимавате там?

Силвия Лозева: Занимавам се с имиграционни политики и изследването на приноса, мотивацията и последствията от дейността на обществено-активните имигранти. Също така съм старши съветник по приобщаването на маргинални групи от населението в Университета на Западна Австралия. В Австралия въпросите за равенството на жените, елиминирането на насилие над жени, осигуряване на еднакви условия за развитие и приобщаване на хора с различна сексуална ориентация, както и студенти от нисък социално-икономически статус, и разбира се, най-вече на аборигени, са от голямо значение за всяка една институция и за политиките на Австралия. Мога да кажа, че в това отношение има още какво да се направи в България, и се надявам да мога да допринеса с опита си това да стане.

Географ БГ: Вашата дисертация е свързана с мигрантите и миграционните процеси в Западна Австралия. Как се решихте да изследвате именно тези процеси?

Силвия Лозева: Интересът ми към приноса на имигрантите към обществено-политическия живот започна още от Нова Зеландия, където живях за пръв път след като пътувах извън родината през 2001 г. След това имах възможността да живея в Русия, Англия, Словакия, Чехия, донякъде в Дубай, но най-вече в Австралия, където се връщах често в периода 2006-2018 г. Навсякъде намерих хора, като мен, които въпреки, че не се вписваха политически в системата, не им пречеше да проявят инициатива в общественото пространство и смелост да изразят възгледите си, дори когато местни жители не проявяваха интерес за активност. Аз лично съм била дори и доброволец на кораба на „Морските пастири“, които застават между харпуните и китовете в Антарктика за да предотвратят незаконното им избиване. За жалост, качествата и талантите на много имигранти често остават в сянката на обществено-политическата сцена, защото не притежават статута и правата на граждани. Тоест те не влизат в групата, към която политиците насочват обръщенията и кампаниите си, тъй като те не могат да гласуват, т.е. не са „клиенти“ на т.н. политическа демокрацията, в която се намират в момента на изборите. И въпреки това, техният (но по-точно нашият принос) като доброволци, като хора, които са преживели последиците на глобалното затопляне, изсичането на горите или замърсяването на въздуха в Китай, или политически подтисничество имат много съществен принос към редица дебати, които се водят в публичното пространство. В този ред на мисли, въведох идеята на глобано (еколочично) гражданство, което се основава на споделени ценности и дейности на групи от населението, без значение на тяхната националност, етнос или място на рождение. В Западна Австралия, имигрантите са ¼ от населението, а всеки втори има поне един родител от друга държава, така че става въпрос за значителна група от демографията на страната.

Темата за обществено активните имигранти за пръв път ме заинтересува още през 2004 г., когато спечелих конкурс за участието в изследователска програма, наречена ПОЛИТИС. Тогава участвах с есе за впечатленията ми от живота в държави от Европейския съюз от гледна точка на България, която е извън Европейския съюз[1]. Явно съм имала много силни впечатления от възможностите за обществено и политическо участие на фона на опита ми в България. В последствие участвах в една от най-запомнящите се академични конференции в Делфи, Гърция, където се събраха участници от всички държави, които тогава още не бяха част от Съюза, с техните гледища за приноса им към цялостния Европейския съюз чрез неформално участие. Това беше част от по-голям изследователски проект, воден от университети в Германия, Гърция и Италия. Тогава и разбрах колко много влияние могат да упражняват мигрантите, и колко е важно да не забравяме приноса им съм социалните промени.

Имах удоволствието да попадна на прекрасна научна преподавателка, професор Дора Маринова, тук в Западна Австралия и след като и споделих интереса си да изследвам обществено-активни имигранти в Западна Австралия, тя не само че не възрази, но и ми помогна с всичко възможно да премина през дългите години на дисертацията. Един от основните фактори за възможността ми да уча, беше спечелването на международна стипендия от Университета. Без нея едва ли бих могла да се справя, тъй-като обучението в Австралия е много скъпо, особено за имигранти.

Географ БГ: Харесвате също азиатската култура. Доколко силно е проникнала тя в Австралия и кое влияние се усеща по-силно днес: азиатското или европейското?

Силвия Лозева: Да, живо се интересувам от най-общо казано Азиатката култура, но най-вече от Далечния Изток – страните Япония и Корея. В момента изучавам корейски и дори дълго време поддържам блог страница за силното присъствие на азиатка култура в Австралия и за моето лично участие. Смятам, че народности с колективна насоченост и с техните семейно-ориентирани ценности имат много по-общо с нашата култура, отколкото страни с англо-саксонската култура.

Може да се каже, че Австралия е част от Азия – икономически, геополитически и социално – тъй като Азия е не само най-близкия континент, но и най-динамично развиващия се във всяка област. Азия е изключително разнородна по култура, затова е трудно да се говори за нея като едно цяло, но преобладава влиянието на Азиатския дракон, Китай, както и на Малайзия, Индонезия и Индия, които са най-многобройни по население.  Преди няколко години, за пръв път в Австралия броят на имигранти от Китай превиши този на хора от английско-говорящи страни, като Обединеното кралство, Нова Зеландия и Република Южна Африка, които до сега бяха най-многобройния контингент. Това е свидетелство за бързоразвиващата им се икономика и нарастващо население.

Доминиращата култура е все още европейска, що се отнася до позиции, заемани управляващи и високо-длъжностни лица, но се усеща силно влиянието на Азия във всяка област на живота, особено в икономическите и бизнес-средите. Например, Западна Австралия е известна с невъзстановимите си минерални залежи, като желязо и въглища, чиито основен ползвател е Китай. И най-малката промяна в цената или в търсенето на пазара в Китай оказва незабавни последствия в живота на хора, които за заети в тази област, които се разпростират и в останалата икономика. Така се поражда и един парадокс – тясното обвързване на Австралия политически със Съединените щати, но силната икономическа зависимост от Китай, което често е въпрос на обществени и политически дискусии и балансирана игра. Така, че Европа не е толкова важен играч в тези отношения, колкото другите големи сили.

На всекидневно ниво, влиянието на азиатската култура е неизменна част от ежедневието, че дори едно обикновено меню за обяд има повече азиатски думи, отколкото английски. Като изключително динамична и млада култура, китайският град e най-популярното място сред хора от всякакъв произход.

Аз съм също така голям почитател на играта Го, която произхожда от Китай преди около 4000 години и се занимавам с нейното разпространяване в сферата на образованието, бизнеса и науката.

Географ БГ: Колко истина има в твърдението, че Пърт е „един от най-изолираните градове в света"? Имат ли подобно усещане местните жители.

Силвия Лозева: За щастие или не, това е истина. Западна Австралия е толкова мащабна, че често се възприема като отделна държава. Въпреки че Пърт, като столица на щата е един средно населен град от около 1,5 млн. души, той е заобиколен от Индийския океан на запад и преобладаващи пустини на изток, което го отдалечава на около 3000 km от най-близкия по същия размер град, Аделаида, в щата Южна Австралия.

Това си има и своите преимущества. Поради големите разстояние, съществува изключително голямо разнообразие на климат, растения и животни. На около 1500 km на север са тропически коралови рифове, а на юг се намира район с едно от най-голямо биоразнообразие в света.

Със съвременен авиационен транспорт, жителите на Пърт са само на 7 часа от Сингапур и на 4 часа от Бали, Индонезия без смяна във времевата зона. За сравнение, полетите до източните щати са около 5 часа и има 2-3 часа времева разлика.

Аз винаги се опитвам да превърна тази изолация в преимущество и да предприема създам неща, които не съществуват, което дава възможност за иновативност и за поемане на инициатива. Толкова е по-силно и желанието да се свържеш с глобални мрежи и структури. Така например, се свързах с други българи от цял свят, с които организирахме изборни секции за местните българи да могат да упражнят правото си на глас дори тук.

Географ БГ: Пърт „типичен" австралийски град ли е? Какво прави градът своеобразен, различен на фона на другите големи градове от източното крайбрежие?

Силвия Лозева: И да, и не.

Пърт е типичен град с смисъл на инфраструктура и население, но много по-различен като манталитет. Изолацията определено се усеща, особено когато човек посети други градове. В сравнение с други градове, като Бризбън, Сидни и Мелбърн, Пърт все още има да се развива културно и да промени манталитета си на глобален град.

Наскоро се върнах от конференция в Бризбън, и ми направи впечатление, че уличните знаци и табелки са на три езика – корейски, китайски, японски – в допълнение на английския. Дори това говори за много по-мултикултурно общество. Аз живея в Пърт вече над 10 години и смятам за нормално да пропускам много от концертите и културните мероприятия, които се случват в Източните щати, но да мога да отида в едни от най-запазените в света коралови рифове през почивните дни, или да плувам с делфини, китове и китови акули.

Географ БГ: Вие сте изследвали и аборигените в Австралия. До каква степен те са интегрирани в съвременното австралийско общество? Чувстват ли се те пълноценни граждани на Австралийския съюз?

Силвия Лозева: Въпреки че в момента работя в Центъра за аборигенски изследвания в Университета на Западна Австралия, не зная до колко съм в състояние да отговоря на този въпрос, тъй като най-добре той да бъде зададен на аборигените директно. Доколкото съм имала привилегията да се запозная с древната им култура на 60 000 години, и да се обогатя от общуването си с тях, намирам, че имаме много сходни черти, и че се създава връзка иначе която е трудно да се осъществи с англо-саксонци.

Думата „интеграция“ е проблематична, тъй като предполага настройването на една група спрямо друга. Бих искала да използвам взаимност или разбирателство, или дори в някои случаи човешки права. Колективно погледнато, като „Западна“ култура (макар че я използвам най-общо) имаме много както да научим за устойчивия начин на живот, който Аборигените в Австралия са живели, преди да дойдат белите колонизатори преди само около 200 години.

Когато са стъпили на брега на залива Ботани в Сидни, аборигените са ги смятали за духове на техни близки, заради бялата им кожа. Дотолкова са били различни вярванията им. За съжаление, те биват подложени на геноцид, а много от оцелелите биват вкарвани в затвори поради дребни престъпления, като открадването на овца (което за едно ловно общество е напълно разбираемо). Нека да не забравяме и че езикът е бил бариера, така че не е било лесно дори да се определят какви са новите закони и правила, с които аборигените трябвало да се съобразяват изведнъж.

Работила съм аборигенски общности в ролята ми на съветник към университета по въпросите за равенство и справедливост. Всяка публична организация има задачата да допринесе за т.н. „приобщаване“, което се нарича ‘Reconciliation’ чрез създаване на условия за развитие, обучение, заетост и най-вече подходяща културна среда, в която аборигените да бъдат съществена част от средата, културата и организацията. Най-често правителствените мерки се измерват в увеличаване на броя на аборигени, заети в организацията, броя на студенти и броя на хора, които са участвали в някакъв вид обучение за културата на аборигените, което е организирано от местен старейшина.

Голяма част от процеса на признаване на ролята и правата на аборигенските общности, са церемонните по приветстване, които се изпълняват като част от ритуала на „добре дошли“ между самите аборигенски общностни, както и към белите хора. Общо взето има само два начина по които новодошли заселници са приемани – чрез церемония по приветстване (Welcoming Ceremony)  или със копие. Днес, такива церемонии са ежедневна част от живота, които се изпълняват на по-големи срещи, мероприятия и събития с по-голяма значимост, като общински срещи или връчване на дипломи. Важна част от церемонията е горенето на евкалиптови листа и одимяването – подобно на къденето в църквите. Разликата е, че тези ритуали винаги се изпълняват навън, на определено място, което има някаква значимост. Докато в Западния свят, често големите сгради, като църкви, катедрали, кули и т.н. се считат за основна културна и историческа ценност, при аборигените определи природни места имат същото голямо културно значение, което хората от Запада трудно биха разпознали. Най-ярък е примера със скалата Улуру, която се намира с сърцето на Австралия, считана за свещена. Но често могат да се видят туристи, които се изкачват по нея – нещо абсолютно недопустимо в аборигенската митология.

Бих могла да говоря още много за аборигенските митологии, но едва ли ще ми стигне времето. Ще кажа само, че те се наричат ‘Dreamings’ и свързани със истории по създаването на света и хората. Също така трябва и да добавя, че има огромно разнообразие на различни езикови групи - над 250 в Австралия - с различни протоколи, ритуали и начин на живот. Всъщност разликата е огромна и от гледна точка на географията на континента - от тропически климат до пустинен, и не бива да се приемат за хомогенна общност. Една от най-интересните местности за мен лично е Кимбърли, в Северозападната част на Австралия, където се намират рисунки по пещери от над 40 000 години от племенната група на Уанджини (Wandjini).

http://www.indigenousinstyle.com.au/wp-content/uploads/2012/09/aus_map_covered_text_lined.jpg

Карта на различните Аборигенски групи в Австралия (над 250)

Пещерни рисунки от района на Кимбърли в Северозападната част на Астралия

Географ БГ: Какви са предизвикателствата пред аборигенските общности през XXI век?

Силвия Лозева: Има огромната привилегия да се потопя в света на аборигените с местни старейшини от групата на Нунга (още произнасяно като Нюнга)  в рамките за една седмица в отдалечено място, наречено Ноуанъп, близо до Албани, Западна Австралия. Това е уникално място разположено на  754 ha, част от Гондуана Линк, стопанисвано от местен старейшина Юджин Лийдс, който един от малкото останали лидери от общността Нунга. Ноуанъп е едно много специално място, оформящо част от екологичната връзка в района, наречен Гондуана, но също така служи като място за връзка с природата, културата и езика за много деца, ученици и студенти. Ноуанъп е място за възстановяването на връзката със Земята (Буджа). Разпознаване на знаците, звуците, миризмите, усещането за Земята (Буджа Не) е съществена част от живота и идентичността на аборигентските общности. Това е и ключа за създаването на следващите поколения лидери, за връщане към корените на много млади и възрастни Нунга, които са загубили културата си след бруталното колонизиране на страната. Превъзмогване на травмата, предизвикана от ‚откраднатото поколение‘, когато деца със смесен произход биват насилствено иззети от семействата им и отглеждани в домове за възпитание в Западни порядки. Юджин вярва, че децата трябва да се заведат и докоснат до природата (on -country),  и че старейшините имат отговорността да ги оформят да бъдат силни и да се издигнат до следващото ниво… на място като Ноуанъп.  Големи предизвикателства са преодоляването на травмите от колонизацията, от откраднатото поколение и от изземването на земята им, от която те зависят не само физически, но и духовно.

От впечатленията ми мога да обобщя основните проблеми като:

  • Подписване на мирен договор – на практика все още няма подписан договор, както е в Нов Зеландия с белите заселници, което е признак на нежеланието да се работи за общи цели. Дори наскоро правителството отказа да зачете Улуру декларация от сърце“ представена на държавниците от Аборигенски Нунга старейшини от цялата страна.
  • Затваряне на различията между тях и на останалите хора с оглед на образование, работа, здраве, настаняване и т.н.  Има огромна разлика в здравето, в очакванията на живот, образованието и редица други фактори.
  • Създаване на поколение, което да бъде за пример на следващото – липсва този модел – тъй като е нов. Такъв е примерът с програма, с която се занимавам в момента за създаването на 100 Аборигени-инженери, които да бъдат първата вълна от ролеви модели за бъдещите поколения.

Географ БГ: Какво е отношението на местното население към имигрантските общности? Променя ли се „географията“ на страните, от които пристигат новите заселници на Австралия?

Силвия Лозева: Да, определено се променя отношението, макар че историята е изпълнена с геноцид над аборигените и с „бяла имиграционна политика“, подобна на Южна Африка. Демографията на континента се променя драматично, но Западна Австралия отговаря малко по-бавно на глобалните тенденции от Източните щати. Въпреки това, се усеща силно присъствие на нови заселници.

Географията е много по-разнообразна, и повече хора имигрират от по-голям диапазон на държави. Поради близостта си с Азия, има най-вече хора от Индонезия, Нова Зеландия, Китай, Индия, Малайзия, но честно казано няма държава от която да няма хора в Австралия.

Географ БГ изказва благодарността си към ас. Калоян Цветков от катедра „Социално-икономическа география“ на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ за съдействието при осъществяването на това интервю.

 

[1] България не беше член на Европейския съюз тогава – едва три години по-късно.

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

На брега на Индийския океан, Мириса, Шри Ланка