Шопски ритми на френска сцена
За да почувствате по-добре атмосферата на фотописа, можете да си пуснете тази песен :)
Интересът и любовта ми към народните танци ме отведоха във Франция на „турне“ на два пъти, но както винаги първият път е най-емоционален и оставя трайни спомени.
Благодарениe на Надето от Франция, група географи и приятели, „покорихме“ сцената на малкото градче в северозападна Франция, наречено Кан (изписва се на френски Caen). Това не е онзи световно известен Кан, който познавате от филмовия фестивал на Френската ривиера, това е централният град на Долна Нормандия, на около час път с влакът-стрела (TGV) от Париж.
Разбира се, преди „голямата сцена“, трябваше да научим повече за публиката и нейния начин на живот и затова се отправихме на разходка из града на влюбените с първа среща на площад Конкорд (Place de la Concorde) в Париж.
Разположен по крайбрежието на река Сена, площадът се намира в центъра на града. Освен, че е широко популярно място за срещи, градът е известен и със своята история, за която бяхме подготвени с подробности предварително. Отдалече се забелязва Египетският обелиск, а отблизо се виждат златистите детайли на фонтаните, построени от Луи Филип. Единият фонтан е посветен на реките Рона и Рейн, а другият символизира части от Атлантическия океан и Средиземно море.
След като чухме удивителната история на града, нямаше какво да ни спре, за да започнем своята обиколка и да се позабавляваме по френски с български мотиви. От площад Конкорд започва булевардът, възпят от Жо Десéн, чието име няма как да не запеете веднага щом го видите - Aux Champs-Elysées, ааaux Champs-Elysées... и ние се отправихме към него, пеейки.
Булевардът ни отведе до Триумфалната арка (Arc de Triomphe) на площад Шарл дьо Гол.
Разхождах се по булеварда
със сърце, отворено за непознати.
Имах желание да кажа "добър ден"
на когото и да е.
Когото и да е се оказа ти.
Казах ти каквото и да е,
достатъчно бе да те заговоря,
за да те направя моя.
На Шан-з-елизе,на Шан-з-елизе
на слънцето или под дъжда,
на обед или в полунощ
има всичко ,каквото искате
на Шан-з-елизе
................
От Триумфалната арка с метрото бързо стигнахме до базиликата „Свято сърце“ (Basilique du Sacré Cœur) на хълма Монмантър – най-високото място в Париж.
Монмартър е често наричан "Кварталът на художниците", тъй като много известни художници са живели и творили там.
Времето не беше с нас, но ние бяхме в него – зловещи и плашещи пред Нотърдам дьо Пари (Notre-Dame de Paris). Ако си имахме Наполеон в групата, щяхме и ние да го коронясаме за император, именно в катедралата на Парижката Света Богородица.
Това място стана още „по-страховито“ след като изкачихме всичките 360 стъпала до върха. Ако те не те изморят, то панорамната гледка ще ти спре дъха.
И ако още не си влезнал във филма, то сега е моментът да опиташ да разгадаеш шифъра и да откриеш свещения Граал – тук можеш да намериш всичко: криптирани съобщения, пентаграми, скрити послания и други в най-известните творби на Леонардо като Мона Лиза и Тайната вечеря.
Le musée du Louvre
Тъй като не трябваше да спираме да мислим за какво сме там, репетирахме тук и там.
Петрунино хоро
Не е хоро, но помага за синхрона
Шопско хоро под Айфеловата кула, докато чакаме на опашката ...
...една хубава ръченичка и с песен на уста отиваме към върха.
А от толкова много височини – свят да ти се завие.
Имахме две представления за „загрявка“ преди да се появим на Гранд спектакле. Първото ни преставление беше в малкото градче Deauville, което приличаше на спретната вилна зона за почивка и отдих, далеч от големия град. Второто ни представление беше в Cabourge, което се намира на брега на Ламанша. Представлението беше с продължителност 40 минути и включваше запознаване с българските фолклорни области и български народни обичаи като Лазаруване и Сватба.
Български фолклорни области
Репетиции в залата за изяви и самодейност зад кметството на Кобург.
Кметството на Кобург с часовниковата кула
Нямаше как да пропунем крависите нормандските плажове на брега на Ламанша. Видяхме ги по време на отлив и вятърът беше толкова силен, че викахме, за да се чуем.
След кратката ни разходка в Кан, добавихме и последни щрихи към представлението.
Докато танцувахме или показвахме сцени от народни обичаи, вървеше презентация с превод на френски, която обясняваше какво правим и защо го правим.
Сватба - ритуално момата носи косата си разпусната и непокрита, а след омъжването - сплетена, което означава изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. На ресането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да вземе невестата от дома й.
Последни приготовления преди голямата вечер в Кан.
Готови за представление и завесите се отварят за La Flamme Bulgare!
Тъй като нямаше как да се снимаме по време на представленията, запазихме ключови моменти от нашите танци ето така:
Лазарки
Лазаруването е обичай с любовно-женитбен характер. Като лазарки, ние подготвихме своите китки, закичени с пръстенчета и ги оставихме да пренощуват на открито небе при пълнолуние. Поверието гласи, че на момата, чието пръстенче липсва на сутринта, й предстои да се омъжи за този, който й го е откраднал.
Мъжко соло
На мегдана – финал с Шопско хоро
А това са нашите приятелки - близначки, които срещнахме във Франция. Родени в България, но отраснали в Кобург, те са наши верни почитатели, които не пропуснаха нито едно наше предствление. Емоционално заредени повторихме своето „турне“ и през следващата година!
Май 2010 година
Автор: Искра Димитрова
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
-
03 Окт. 24 -
30 Септ. 24 -
26 Септ. 24
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
2 Коментара - Шопски ритми на френска сцена
Грозданка Димитрова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориФолклорист Петъ... (непроверено) February 08, 2017
Отговори