Село Тешово - перлата на Мървашко

Село Тешово - перлата на Мървашко

Южните части на Пирин безспорно са най-непознатите от величествената планина. Южен Пирин е най-ниският дял от трите в планината, а също така е и най-слабо посещаваният от туристите. В неговите поли обаче има няколко села, които будят интерес поради своята уникалност. Сред тях са Делчево, Гайтаниново, Голешово, Тешово и други. Днес ще обърнем внимание именно на последното. 

Карта на Южен Пирин

Тешово, както вече стана ясно, се намира в склоновете на Пирин планина. По-любопитното обаче за неговото местоположение е, че селото се намира на надморска височина от над 900 m. Някои части на селото надвишават дори и изохипсата на 1000 m. Тешово е част от Община Хаджидимово и има население от едва 120 души. Какво обаче представлява интерес в това слабо населено село и то в едно от най-отдалечените кътчета на България? 

Местоположението на село Тешово

Още в началото селото грабва своите посетители с уникалното си амфитеатрално разположение. Къщите сякаш са една върху друга, което „затваря“ пространството на селото и създава неповторим уют. Стръмните склонове на Пирин са почервенели от малки покриви, а блестящите бели фасади на къщите допълват чудната картина.

 

Преди да обърнем внимание на основните обекти в Тешово, първо трябва да вникнем в историята на селото. То попада на територията на две историко-географски области – Мървашко и Неврокопски Чеч. Ще наблегнем на влиянието на първата, защото именно с нея се наблюдава изконна връзка с историята на Тешово.

Мървашко е историко-географска област, която обхваща територията между Пиринска Бистрица, Струма, Шарлия планина,  Елеската котловина, долината на Места и седловината Попови ливади. Най-общо казано това е четириъгълникът между градовете Мелник, Сидрокастро (Валовища), Като Неврокопи (Зърнево) и Гоце Делчев. Две неща са обособил тази територия като самостоятелна историко-географска единица. Първата е географска – това е тази част от областта Македония, която не може да се причисли нито към Пиринска Македония, нито към Егейска такава. Втората е от битов характер – селата в този район са обединени от факта, че основният поминък на местните е свързан с железодобива. Диалектната дума „мърва“ означава този ситен прах, който се получава при изгарянето на дървените въглища и според хипотезите именно оттам идва името на областта. 

Карта на областта Мървашко

В областта желязо е добивано още през Античността. През Средновековието процесът се разраства и дори в грамота от 1347 г. на светогорския манастир „Великата Лавра“ пише, че манастирът получава доход от „топенето на желязо“ в  Трилисион“ (сега Търлис). Много пътешественици описват добивните процеси в своите пътеписи и книги. Едно от големите доказателства за важното значение на железодобива в района е, че османското правителство прилага специални мерки за стопанската дейност. В Мървашко не се налага ислямската вяра, за да може да се ограничи миграцията на местните и по-този начин дори да се поощри заселването на рудари от други земи в района. Именно такава е и историята на едно от мървашките села – Лехово. Името на селото идва от думите „лях“ и „лех“, които означават поляк според диалекта. Именно през османския период тук се заселват множество рудари от териториите на днешна Полша, Унгария и Трансилвания, които да се занимават с рудодобива. 

Руини от някога развитото село Старо Лехово, днешна Гърция; източник: Деян Василев

Тешово е представлявал един от основните железодобивни центрове в Мървашко. Селото е разполагало с множество пещи и няколко самокова, където се е преработвал добитият магнетитов пясък. Именно в Тешово е работил и последният самоков в България, като той спира да функционира през 1916 г. В селото е имало много ковачници (кузни), а през 18 в. дори е разполагало и с „керхана“ за изливане на гюлета (топ-куршум). 

Съвременна възстановка на самоков

През 1873 г. основи намира и учителската дейност в планинското село, като един от двигателите на това дело е учителят революционер Иван Попниколов. 

Картина на Атанас Тешовски в сградата на килийното училище

Селото остава извън територията на България след 1878 г. и по-този начин историята му през следващите десетилетия е свързана с освободителното дело. Тук са родени някои от големите войводи на ВМОРО, сред които най-много личи името на Атанас Тешовалията. Много са участниците от селото в македонските въстания и войните на България в периода 1885-1945 г. 

Паметник на прочутия войвода 

В началото на миналия век в селото има над 1200 българи, а турците са били около стотина. Днес обаче там живеят само българи, макар и десет пъти по-малко на брой. От един от най-големите железодобивни центрове между Дунав и Егейско море, днес селото е останало без основен поминък и демографската криза го е застигнала бързо.

 

Най-важният обект и символ на селото е църквата „Свети Димитър“. Тя е построена през 1843-1844 г. и впечатлява както с размерите си, така и с великолепно изографисаните си стени. Църквата разполага и с голяма камбанария с часовник, която е изработена от видните горнобродски майстори Братя Димкови. Трикорабната църква е изцяло декорирана с красиви стенописни икони, а дървеният иконостас е дело на прочутия бански зограф Димитър Молеров. Мъжете от зографския род Минкови, които пък са представители на Дебърската зографска школа, изписват останалите икони в църквата.

 

Черковните настоятели

Сред интересните икони има и такива, които представят части от родната история. На една от тях е изобразена сцена от избиването на болярските родове по време на Покръстването през 9. век. Впечатление прави и стенописът „Воцарение Симеоново. Наказание Владимирово“, който представя събитията от 893 г., когато Владимир Расате е свален от престола и бива ослепен, поради политическия му натиск спрямо християнството. Това е единственото изображение в България, което представя тази сцена. 

Избиването на болярските родове
Уникалното изображение на възцаряването на Симеон и ослепяването на Владимир Расате
Външен стенопис на Соломоновия съд и притчата за двете майки

Църквата днес е обявена за паметник на културата с регионално значение, но със сигурност тя е от национално такова, макар и това да не официално. 

Ясно си личат впечатляващите размери на храма "Св. Димитър" спрямо територията на селото

Друг забележителен обект е Тешовската кула, която се намира в близост до центъра на селото. Средновековната кула някога е била на седем етажа, с желязна врата, няколко бойници, отоплителни съоръжения и тръби. Освен за отбранителни функции, не е ясно каква точно роля е изпълнявала кулата. През османския период тя е използвана за склад на руда и гюлета, а също така тук е живял и турският надзирател на керханата. Впоследствие кулата започнала да се руши, а камъните ѝ са използвани за градежа на храма „Св. Димитър“. 

Тешовската кула
Поглед към църквата и кулата

Днес над селото има два кръста, край единия от които има изграден и параклис. От двете места се открива панорамна гледка към селото, както и към целия район. Открояват се съседните планини Боздаг, Стъргач, Славянка, Черна гора, Щудер и Родопите. 

Параклисът "Св. Панталеймон" и планината Боздаг в далечината

Това накратко представлява уникалността на село Тешово – кътче история, география и духовност. Село, което не може да остави безразличен спомен в паметта на всеки посетил го. 

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Врачешкият манастир "Свети Четиридесет мъченици"

ггф