Сателитът „Криосат“ проследява замръзването на Северния ледовит океан
Количеството на леда е малко по-голямо от същия период през 2010 г., но е с 1500 куб. км под най-високото ниво, регистрирано от космическия сензор през 2013 г.
Информацията, предоставяна от орбитиращия около Земята за шеста година апарат, е особено полезна за компаниите, които транспортират петрол и газ. Потребителите разполагат с моментни снимки на арктическия басейн, показващи информация от два дена, две седмици или един месец. Новите данни се добавят само няколко дена, след като са записани от сателита и радарния му инструмент.
„Криосат“ беше спрян през май, тъй като сложната му 3D технология за измерване на дебелината на морската ледена покривка не може да функционира през пиковия летен сезон на топене. Сега, когато отново започва да се формира лед, изкуственият спътник продължава наблюденията си. Въпреки че не произвежда надежни данни през юли, август и септември, събраните през октомври показания разкриват какво се е случвало по време на летния период. В потвърждение на информация от други апарати „Криосат” свидетелства за намаление на паковия лед до минимума от 4,41 млн. кв. км в средата на септември, което е четвъртата най-ниска стойност от началото на сателитната ера.
„Криосат” е експедиция на Европейската космическа агенция (ЕКА). Изкуствената апертура, с която е оборудван спътника е апертурата с най-висока резолюция, изпращана някога в орбита. Инструментът излъчва импулси от микровълнова енергия, които се отблъскват както от повърхността на леда, така и водата в пукнатините и теченията, които разделят плаващите ледени късове. Това му дава възможност да изчисли дебелината на леда. Картата с измерванията на дебелината се съчетава с данните за площта и дава информация за обема на леда.
Източник: ИА Фокус
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg