Рибата, която оформя кораловите рифове

Рибата, която оформя кораловите рифове

Рибите от вида Bolbometopon muricatum, разред бодлоперки, са уникални със своя размер, външен вид, хранителен режим и екологичното си въздействие върху екосистемите от коралови рифове. Достигат дължина до 130 cm и тегло около 45 kg. Това ги прави най-едрите рифови риби.

Автор: Rickard Zerpe, cc-by-sa 2.0, Commons Wikimedia

Хранят се с водорасли и мъртви корали с подобни на папагал човки, смилат калциевия карбонат и го изхождат под формата на пясък обратно върху рифа. Отхапват от рифа, изхождат се и отново същата процедура. Една риба може да преработи около 5 t калциев карбонат годишно. Рибите предпочитат да се хранят с по-бързо растящи видове корали, отколкото с бавно растящи. Това спомага за поддържането на по-разнообразна екосистема от коралови рифове. Също така, чрез изяждането на тонове мъртви корали, те дават възможност за развитие на младите корали. Рибите изяждат коралите и ги превръщат в пясък, а това намалява вероятността при буря парчета мъртви корали да унищожат живата популация. Ето защо Bolbometopon muricatum има съществено значение за оформяне на кораловите рифове.

Този вид се отличава със странната форма на главата си. По време на размножителния период мъжките индивиди използват изпъкналите форми на главите си, за да се удрят помежду си, наподопявайки дебелорогите овни (Ovis canadensis) в западната част на Северна Америка.

Автор: Rickard Zerpe, cc-by-sa 2.0, Commons Wikimedia
Автор: Rickard Zerpe, cc-by-sa 2.0, Commons Wikimedia
Автор: Jenny, cc-by-sa 2.0, Commons Wikimedia

В миналото видът е обитавал акватории от западната част на Тихия океан, Индийския океан и Червено море при температура на водата между 26 и 29°C и соленост 34 – 35,5 ‰. През последните десетилетия риболовът доведе до рязко намаляване на популацията им. В днешно време са срещани само в защитени или много отдалечени райони. Видът е особено уязвим, тъй като прекомерният риболов през последните десетилетия доведе до изчезването му от на много места. Този вид може да живее до 40-годишна възраст, достигат полова зрялост към 5-8-годишна възраст и вероятно имат ниска естествена смъртност като възрастни, затова нямат висок естествен прираст. Най-пагубно за оцеляването им в света, доминиран от хора, е тяхното предпочитание към плитки води (до 40 m дълбочина) и събирането им на големи пасажи.

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Из Алпите в района на прохода Фурка, Швейцария