Република Южна Африка – три географски срещи: Щраусовите ферми в Оудсхорн

Фотописът е част от поредицата Република Южна Африка – три географски срещи с проф. Румен Пенин:

• Пещерите Канго
• Щраусовите ферми в Оудсхорн
• Музеят на Бартоломеу Диаш

 Щраусовите ферми в Оудсхорн

След приятните часове в района на пещерите Канго пътешествието ни по Пътя на градините продължи към следващия планиран от нас обект – ферма за щрауси в района с най-голяма концентрация в света на тези удивителни нелетящи птици. Това е районът около град Оудсхорн, наричан „щраусовата столица на света“, където в различни периоди е имало около 400 щраусови ферми. Той е главният административен и икономически център на района. Населението му е над 60 хил. жители. Голяма част от тях работят в щраусовите ферми и промишлените предприятия, които преработват земеделската продукция.

Създаването на фермите започва през 1859 г. с около 2200 щрауса, но много бързо набира скорост, като главната причина е търсенето на щраусовите пера като модни аксесоари в заможните среди в Европа и Северна Америка. Белите щраусови пера са обект на специални търгове в Оудсхорн и край залива Мосел. Цената им е изключително висока – наричат ги „бялото злато“ на Южна Африка. Стойността на двойка щрауси, годни за развъждане, се вдига и постепенно броят на фермите рязко се увеличава. Това от своя страна предизвиква промяна в отглеждането на селскостопански култури, като се разширява производството на люцерна – основна храна за щраусите.

Благодарение на щраусите районът преживява икономически бум – строят се нови ферми и се увеличава търсенето на работна ръка, в селищата се увеличава строителството на жилищни и обществени сгради, модернизира се земеделието. Богатите издигат красиви дворци. Това от своя страна привлича много емигранти от европейските страни.

Както обикновено в такива случаи свръхпроизводството води до силна криза през 1885 г. и населението търпи загуби, а силните наводнения в областта допълнително усложняват обстановката. След Втората англо-бурска война (1899 – 1902 г.) настъпва втори бум, чийто пик е през 1913 г. Тогава щраусовите пера заемат важно място в износа на страната заедно със златото, диамантите и вълната. През 1914 г. настъпва втори много сериозен срив в развитието на щраусовите ферми – над 80% от тях фалират, животните са изклани и постепенно броят на щраусите в района от 300 хил. пада през 1932 г. на около 30 хил.

Едва след края на Втората световна война започва търсене на щраусово месо и кожа за различни промишлени дейности, което води до постепенно възстановяване на фермите. Туризмът допълнително стимулира развитието им. За пристигащите туристи се организират различни атракционни програми, предлагат се дегустации на щраусово месо и яйца в многобройните ресторанти, строят се хотели. През 2004 – 2005 г. и 2011 – 2012 г. в резултат на пораженията от птичи грип в този важен стопански сектор възникват сериозни проблеми и почти половината от фермите фалират. Като цяло районът дава около 80% от световния добив на щраусови продукти.

В много страни по света, както и в България, се правят опити за развитие на този вид фермерство с различна степен на успех. По една или друга причина в нашата страна то не придоби важно значение за животновъдството.

Автор: проф. Румен Пенин