Република Южна Африка – три географски срещи: Музеят на Бартоломеу Диаш

В продължение на три седмици публикуваме фотопис от поредицата за Република Южна Африка с проф. Румен Пенин:

• Пещерите Канго
• Щраусовите ферми в Оудсхорн
• Музеят на Бартоломеу Диаш

 Място за „географско поклонение“ – музеят на Бартоломеу Диаш

С голям интерес очаквах да потеглим към залива Мосел, където е създаден музей на големия португалски мореплавател Бартоломеу Диаш – едно от емблематичните имена от времето на Великите географски открития. Всички туристи, пътуващи по Пътя на градините, се отбиват в този впечатляващ музей – едно от местата за „географско поклонение“.

Експедицията на Диаш тръгва от Лисабон през август 1487 г. с 3 кораба и 60 моряци. Плавайки на юг, те правят редица открития по западните брегове на Африка. Постепенно навлизат в Индийския океан и на 12 март 1488 г. достигат до крайната точка на плаването си в залива Алгол – близо до устието на р. Бушмен (недалече на изток от съвременния град Порт Елизабет).

Желанието на Диаш е да продължи на изток и да стигне дo Индия, но екипажът се разбунтува и експедицията потегля обратно. По пътя са открити и нови обекти – на 16 май е открит Иглен нос (най-южната точка на континента) и нос Добра надежда (открит на 16 август), както и заливът „Св. Елена“. Така португалците разбират за възможността да се плава около Южна Африка, за да се стигне до Индия. По-късно Вашку да Гама (1497 – 1499 г.) осъществява мечтата на португалците да открият морски път до Индия. Бартоломеу Диаш участва в началния етап на тази експедиция, а по-късно участва като капитан на кораб в експедицията на Педро Кабрал и присъства на откриването на бразилското крайбрежие. По пътя към африканските брегове на 29 май 1500 г. загива по време на силна буря до открития от него нос Добра надежда.

В музея, открит през 1989 г., има много експонати, свързани с историята на залива Алгоа, с природния свят на океана, но, разбира се, в центъра му е разположена реплика на кораба (каравелата) на Бартоломеу Диаш. Тя е построена в Португалия и е пренесена в залива Мосел през 1988 г. Може да се разгледа отвсякъде, а ако се качиш на палубата ѝ за момент може да си представиш, че се пренасяш във времената на Великите географски открития.

Към музея има аквариум, една от най-големите колекции на раковини в света и ботаническа градина и хербарий с редица интересни местни растителни видове. От нея се открива изключително красива гледка към океана. Тук се намира и Пощенското дърво, на което е бил закачен един голям ботуш, в който моряците, които спирали в залива да попълнят запасите си от прясна вода, слагали своите писма. Така дървото се превърнало в първата пощенска станция в страната.

По Пътя на градините има големи лозови масиви, които са в основата на развитото винарство в тази част на Южна Африка. Износът на качествени вина е част от износа на страната. На много места са създадени дегустационни центрове, в които се проследява историята на развитие на отрасъла и може да се опитат най-добрите марки вина. След посещението човек е приятно замаян, но това прави още по-романтично приближаването към Кейптаун.

Продължихме напред по Пътя на градините към още нови интересни обекти и след няколко дни щяхме да бъдем и на нос Добра надежда – едно от откритията на португалската експедиция, начело с Диаш. Не подминавайте тези обекти, ако някой ден имате щастието да пътешествате из географските простори на Южна Африка!

Автор: проф. Румен Пенин