В югозападните части на Азия (на Арабския полуостров) се разполага една относително по-слабо позната страна – Република Йемен. В нейната източна част е провинцията Хадрамаут, в която се намира един странен глинен град – Шибам, разположен на 480 km от столицата Сана, известен и като „Манхатън на пустинята“.
Градът е разположен върху скалист терен над долината на р. Вади Хадрамаут във вътрешната пустинна част на страната. Климатът е изключително горещ и сух. Средната годишна температура е 23,7 °С, а годишните валежи са едва 64 mm. Но през октомври 2008 г. изключително интензивен валеж предизвиква сериозни разрушения и отнема живота на много хора.
Градът не е сред често посещаваните туристически обекти, което е запазило неговия своеобразен, старинен и неповторим вид, практически неповлиян от съвременното строителство. Той е пример за добре планирана древна архитекткура, основана на принципа на вертикалното строителство. Неговите „небостъргачи“ придават облика на града, който има дълга история.
Според археолозите Шибам е основан преди повече от 2000 години. Селището е имало транспортни и търговски функции, и през него са преминавали многобройните кервани с камили, пренасящи стоки към южната част на полуострова. Няколко пъти е бил столица на древното царство Хадрамаут. Честите нападения на бедуините изисквали поддържане на крепостната стена и бойната готовност. Постепенно площта, оградена от крепостната стена, се изпълнила с постройки и сградите могли да растат само във височина.
Тук са изградени най-високите в света здания от глина, като част от тях превишават 30 m. Основният строителен материал бил т.нар. мадар – смес от глина и слама, изсушена на слънцето. Обикновено по-ниските домове били 4-5 етажни, по-високите – 6-7 етажни, а най-високото здание е 11 етажа. Повечето от постройките са построени през XVI в. и те са плътно издигнати една до друга в неголямата площ, оградена със защитна стена. Близостта на сградите е давала възможност по време на нападение защитниците на града да преминават от една в друга.
Всеки етаж от високите сгради е зает от едно семейство, обикновено многобройно. Зданията били строени така, че слънчевата светлина да достига до домовете. От главната улица, която преминава през града, се отклоняват многобройни тесни улици, някои от които с широчина до 2 m. Сградите са били постоянно доизграждани и надстроявани и е трудно да се определи точното време на реконструирането им. Техният живот е свързан с живота на многото поколения, живяли в този мистичен пустинен град. Последните подобни сгради са построени през периода 1880-1915 г.
Уникалността и своеобразието на Шибам доведе до включването му в Списъка на ЮНЕСКО за културното наследство още през 1982 г., но заедно с това през 2015 г. попада в Списъка на световното наследство в опасност. Старинният Шибам, като много селища в страната, понася негативните последици от дългата война за обединението на Йемен, което предизвиква една от най-големите хуманитарни кризи в света. За щастие градът е пощаден от пряк конфликт. Средствата за поддържането му обаче не достигат и той изживява дълга социална криза.
За да се запази тази оригинална глинена култура са необходими сериозни финансови средства, които се получават от различни международни организации и частни лица.
Използвани източници:
https://en.wikipedia.org/wiki/Shibam ; https://www.dailysabah.com
Copyright © 2022 - Geograf.bg