Започваме по същество с нашата обиколка. Па̀зарджик е областен град в Южна България. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южния Централен регион. Населението на града е близо 70 000 души.
Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, изпратени от султан Баязид Втори през 15 век. Така е дошло първоначалното име на града – Татар Пазарджик. „Пазарджик“ е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „-джик“ показва, че градът е бил малък пазар. По-късно става важна станция на главния път през Балканския полуостров – Виа Милитарис, от Белград през прохода Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония – Кюстендил – Самоков – Моминоклисурския проход. От Пазарджик започва и водният път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина.
След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Първите тюркски поселници, юруците, са преди всичко животновъди. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и кожарството. От втората половина на 17 век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чумата и холерата.
От средата на 16 век в града започват да се заселват и българи-християни от околните села, които преди това посещавали града само за пазар. През втората половина на 16 век, когато в Пазарджик трайно се настанява българското население, градът се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Свето Успение Богородично“. Оттук се създава първата българска махала – Вароша.
ПОЗИЦИЯ 2: - При входа на острова (канал-ръкав)
„Край Татар Пазарджик конни бригади пасат в гъста горица сред реката. Преходник нема и прецапват през водата, но мънинките затъват в песъка до колене. Каваците премеждуват виждането. Влагата е грамадна и комарите са навсякъде, покрай водата връбниците са надвиснали. Баязид Осман преди триста и шейсе лета открил туй место и турил устоите на Татар Пазарджик. Инак го знаели траките, барем да са оставили нишан. Сега человеците ряжат каваци, па пращат и на стада добитък на препасва трявата. От заран до заник армия от коньове изнася дъсчени трупи за струване на шлепове по реката.“ Това е откъс от „Цариградски вестник“, публикуван през 1851 г., който описва природните условия около бреговете на р. Марица, където сега се намира паркът-остров „Свобода”.
Самият остров е с алувиален произход и един от множеството подобни острови по течението на р. Марица. Обикновено те са обрасли с върби и тополи. В продължение на милиони години р. Марица и нейните притоци, вливащи се край Пазарждик, (Чепинска река, Тополница и Луда Яна) са носили наноси от Рила, Средна гора и Родопити, с които са образували и голямата алувиална низина. Близките земи край речното течение се наричат речни тераси и те са най-големият резервоар на грунтови води. В района на града има също така и минерални води при с. Варвара и карстови води при с. Три водици.
ПОЗИЦИЯ 3: Паметник
Сред видовете, които кои растат в островния парк са множество видове дървета, характерни за различни части на света чинар, кедър и конски кестен от Средиземноморието, липа, бряст и клен от умерените ширини на Европа; секвоя от Северна Америка, гинко билоба от Източна Азия и др.
От изброените видове някои се срещат и естествено по българските земи – например по Северните склонове на Родопите и в долините на Струма и притоците й се срещат чинар, а пък конският кестен вирее в поддържания резерват „Дервиша” в Източния Предбалкан. През последните години пък се залесяват части от Сакар планина и Сърнена Средна гора с атласки кедър.
ПОЗИЦИЯ 4: - Динозаври
През последните години голяма атракция в парка са изработените модели на динозаври. Има фигури на бронтозавър, стегозавър, трицератопс, тиранозавър и т.н. Бронтозавърът е известен още и с името апатозавър. В действителност в района на града не са намирани останки от динозаври, но на територията на област Пазарджик е разкрито най-голямото находище на вкаменелости от времето на плиоцена, включително и останки от мастодонт.
ПОЗИЦИЯ 5: - р. Марица
Река Марица, наричана на гръцки език Еврос, а на турски – Мерич, е една от най-дългите реки в България и на Балканския полустров. Река Марица води началото си от двете Маричини езера, разположени в дълбок циркус на 2 378 m н.в., между върховете Манчо (2 771 m, на югоизток), Маришки чал (2 765 m, на юг) и Близнаците (2 779 m, на запад) в Рила. Водосборният й басейн е 53 000 km2, като 34 000 са българска територия. Цялата й дължина е 472 km. Най-големият и приток е р. Тунджа, вторият е р. Ергене, а третият – р. Арда.
Националният институт по метеорология и хидрология в България поддържа 21 автоматични хидроложки станции във водосборния басейн на реката, като 7 от тях са по течението на Марица (при Радуил, Белово, Пазарджик, Пловдив, Първомай, Харманли и Свиленград). След Дунав река Марица е най-пълноводната българска река. Средният годишен отток при станция Свиленград е 110 m3/s, като максималният отток е през месеците март и април, а минималният – август.
Въпреки, че цялото корито на реката в България и по-нататък в гръцка и турска територия е коригирано с водозащитни диги (изключение правят участъците преди и след град Симеоновград, където реката образува два къси пролома), много често Марица причинява големи наводнения, като излиза от коритото си. Най-скорощни са наводненията през февруари-март и август 2005 г. и март и май 2006 г., когато на българска територия бяха разрушени няколко моста по течението ѝ.
ПОЗИЦИЯ 6: Зоопарк
Част от парковия комплекс е и градският зоопарк. Тук живеят няколко вида бозайници като тигри, лами, чакали, лисици, сърни, маймуни мармозетка, лемури и др. От птици се срещат мишелови, гълъби, златни, среберъни и колхидски фазани и др.
ПОЗИЦИЯ 7: Розариум
Розариумът е едно от емблематичните места за парка, с площ от близо 300 дка. Тук е любимо място за отдих и срещи за гражданите на Пазарждик през топлите месеци от годината. В противоположния край на парка остава паметникът на основоположника на туристическото движение в България Алеко Константинов. Трудно можем да разкажем за толкова кратко време множеството интересни неща около града, като например, че градът е дал името на нос Пазарджик на остров Сноу от Южни Шетландски острови и че градът е побратим с градове като руския град Ставропол, беларуския град Борисов, гръцкият Драма, унгарския Татабаня, американския Уест Бенд и др. Но в бъдеще вие може да прочете още много интересни неща сами.
ПОЗИЦИЯ 8: Монумент на планета Земя
Нашата обиколка завършва при планетата Земя. Тук в приказния кът парка се намира и умаленият модел на нашата планета. Ето как реалната площ от 510 млн. km2 е пресъздадена в градския парк и най-малките му посетители лесно могат да учат видят разположението на континентите и океаните. Надяваме се, че научихте доста за острова, за града, за р. Марица и за Горнотракийската низина.
„Това беше нашата разходка из парк-остров „Свобода”! Моля последвайте ме/ни, защото сега отиваме в сградата на Профилирана гимназия „Иван Сергеевич Аксаков”, където идва времето за изненадите, които ще са под формата на тест.”
ТЕСТ:
А) колхидски фазан
Б) сребърен фазан
В) средиземноморски фазан
Г) златен фазан
А) Град Харманли е на р. Марица
Б) Средният годишен отток при Свиленград е 110 m3/s.
В) През 2005 и 2006 г. р. Марица причинява големи наводнения.
Г) В района на Свиленград има 4 къси пролома.
А) Манчов връх
Б) Иречек
В) Маришки чал
Г) Близнаците
А) атласки кедър
Б) източен бук
В) алпийска бреза
Г) ливански бряст
А) конски кестен – Средиземноморие
Б) гинко билоба – Източна Азия
В) секвоя – Северна Америка
Г) клен – Южна Америка
А) Делувиален Б) Алувиален В) Блатен Г) Езерен
А) 92 km
Б) 102 km
В) 112 km
Г) 122 km
2. Ивелин Цонев, гр. Варна – 189 т.
3. Стелена Ангелова, гр. София – 184 т.
Copyright © 2022 - Geograf.bg