Рамсарските места в България

Рамсарските места в България

През февруари месец 1971 г. в иранския град Рамсар е сключено споразумение за опазване на влажните зони с международно значение и по-специално на местообитанията на водолюбиви птици, наречено още “Рамсарска конвенция”. Официалното му название е „Конвенция за влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици“. Понастоящем конвенцията е ратифицирана от 158 страни, в които се опазват 1721 зони, чиято площ надхвърля 1 500 000 km². Това е и първият международен договор, който пряко засяга опазването на биоразнообразието в света. 

Местоположението на град Рамсар

България е сред първите държави, присъединили се към Конвенцията, като е представена с 11 влажни зони, чиято обща площ е почти 500 km² или 0,45% от територията на страната. 

Карта на рамсарските места в Европа

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони биват: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”. 

Рамсарските места у нас, източник: МОСВ

Така наречените “Рамсарски места” са най-важните влажни зони у нас. За съжаление, губим тези ценни природни местообитания с плашеща скорост - в световен мащаб влажните зони деградират 3 пъти по-бързо от горите.

Според Конвенцията ето защо трябва да опазваме влажните зони:

  • Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни.
  • Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяават водните запаси и похранват подпочвените води.
  • Особенно ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел.
  • Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води.
  • В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени.
  • Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие.
  • Предлагат добри условия за отдих и туризъм.

В България, както стана ясно, има 11 влажни зони, попадащи в списъка на обектите от Рамсарската конвенция. Ето и кои са те:

Атанасовското езеро е свръхсолено езеро с белези на лагуна в южната си част. Значителна част от площта му се използва като солници, но със запазен примитивен начин на солодобив. Северната част на езерото е защитена територия – поддържан резерват, съгласно националното природозащитно законодателство. Влажната зона е обявена и като защитена зона /Натура 2000/ по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Атанасовското езеро е обявено от Министерството на здравеопазването за място със значителни запаси от лечебна кал. То е и част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района са установени 333 вида, от които 126 са включени в Червената книга на България (2011). Площ: 1404 ha

Разположено е в Североизточна България, на 6 km от границата с Румъния, източно от едноименното село. Между езерото и морето се простира ивица от пясъчни дюни и плажове. Водният баланс на езерото се определя главно от подземните води и валежите. При силно вълнение през пясъчната коса е възможно навлизане на морска вода в езерото. В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 254 вида птици. Мястото е от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до делтата на р. Дунав, то е едно от най-важните места при прелета на птиците по българското Черноморие. Площ: 350 ha

Намира се на черноморския бряг, западно от гр. Бургас между езерата Атанасовско и Мандра. Вая е най-голямото българско крайбрежно езеро и представлява открит лиман с плейстоценски произход. Има обем около 20 милиона m³, а площта му е 27,6 km². Част от територията на езеро Вая е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Защитената местност "Вая" обхваща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото и е обявена за опазването на застрашени видове птици. Влажната зона е обявена и като защитена зона /Натура 2000 място/ по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Площ: 2 900 ha

Сребърна е езеро, разположено на брега на река Дунав, на 18 km западно от град Силистра. На западния му бряг се намира село Сребърна. Eзерото е обявено за резерват, в който се включват бивши обработваеми земи, разположени северно от него; пояс от дървесни насаждения по брега на река Дунав; остров Комлука и акваторията, заключена между острова и брега на реката. Резерватът "Сребърна" притежава значително разнообразие от видове и екосистеми. Птиците са най-разнообразният компонент на фауната. В района са описани общо 216 вида, 124 от които са гнездящи, 87 са включени в Червената книга на България (2011). Това място е от значение за гнездящите водолюбиви птици, особено за къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/. Сребърна е единственото място за гнезденето му в България. Тук се намират и най-големите гнездови популации на световнозастрашените видове белоока потапница /Aythya nyroca/ и малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Площ: 1 464 ha

Карстовият комплекс "Драгоманско блато" се намира в Западна България на територията на област София. Влажната зона е единствена от този тип в България и рядка за Балканския полуостров. Комплексът представлява варовикови хълмове с падини между тях, в които се сформират влажните зони. Той е уникален, тъй като включва в състава си няколко типа влажни зони: последните опазени в България карстови блата – Драгоманско и Алдомировско блато, влажни ливади, алкални торфища, както и изкуствени влажни зони. Драгоманското блато е най-голямото варовиково блато в България, с площ около 400 ha. Много специфичен е районът в близост до с. Цръклевци, където се срещат различни типове влажни ливади. В комплекса са описани 256 вида птици, представляващи 61% от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. Площ: 14 967 ha

Комплексът е група от един голям остров (о-в Белене) и девет по-малки острова на р. Дунав, срещу град Белене. Най-важният тип екосистеми, характерни за комплекса са заливните крайдунавски гори и вътрешни блата, като остров Белене е най-големият български дунавски остров и единственият, на който се намират три сладководни блата, заедно със заобикалящите ги стари заливни върбови гори, както и съседните острови Милка и Китка (Люта), които са изцяло покрити със заливни гори. Комплекс "Беленски острови" предоставя мозайка от важни местообитания за гнездене, хранене и почивка на водолюбиви птици през цялата година. Той поддържа 141 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България (2011). Площ: 18 330 ha

Комплексът е разположен на около 50 km южно от областния център гр. Бургас и включва следните влажни зони:

1. "Устието на река Ропотамо"
2. "Блато Аркутино"
3. "Блато Алепу"
4. "Блато Стомополу"

Около 50% от комплекс "Ропотамо" е поставен под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Поддържаният резерват "Ропотамо" е обявен през 1940 г. първоначално като резерват с цел опазване на разнообразие от местообитания и богата флора и фауна, включително птици. Останалите 6 защитени територии в комплекса са обявени с цел опазване на застрашени местообитания, растителни и животински видове, включително птици. Комплексът е уникален обект по отношение на биоразнообразието и е обявен и като защитена зона (Натура 2000 място) по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. През 2003 г. в резерват "Ропотамо" е открит посетителски център. В центъра са оборудвани зала за демонстрации и информация за туристи и групи посетители. Посетителите могат да получат информация за резервата и неговите обитатели, да видят филм за природните богатства на резервата, да посетят и разгледат обекти по определен маршрут. Площ: 5 500 ha

Намира се на брега на Черно море близо до южната промишлена зона на град Бургас. Част е от комплекса на Бургаските влажни зони, включващ Атанасовското, Бургаското (Вая) и Мандренското езеро. Тя е най-източната лагунна част на Мандренското езеро. Пода представлява комплексна екосистема от блатен тип (еутрофно блато). Пода е едно от най-богатите места в страната по видово разнообразие на птици. Описани са общо 249 вида (65% от всички описани в България видове птици). Пода има статут на защитена местност съгласно националното природозащитно законодателство от 1989 г. Влажната зона е обявена и като защитена зона (Натура 2000 място) по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Площ: 307 ha

Ибиша е остров на река Дунав, разположен срещу село Долни Цибър, източно от град Лом, който се е образувал по естествен път под влиянието на речното течение – възникнал е от наносите от пясък и пръст, където течението е по-слабо. Западният бряг на острова е голяма пясъчна коса без растителност. Около острова се формират речни плитчини. Водният режим на острова изцяло зависи от режима на река Дунав, като част от острова се наводнява при високи нива на водите. Част от територията на острова е поставена под строга защита като поддържан резерват. Влажната зона попада в границите на защитени зони – Натура 2000 места, и по двете Директиви на ЕС - Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Международната значимост на остров Ибиша се определя от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. Площ: 3 365 ha

Езерото представлява естествена свръхсолена лагуна. Естествена пясъчна коса и изкуствена дига отделят лагуната от Черно море. В южната си част езерото е свързано с морето чрез канал. Основната част на Поморийското езеро е открита водна площ без растителност по бреговете. Езерото е важно заради своите естествени стопански ресурси – добив на сол, лечебна кал и потенциални рибни ресурси. Част от езерното дъно е покрита с лековита тиня. Поморийското калонаходище е едно от най-добрите в Европа. В южната част на езерото се добива лечебна кал, а в северната са разположени солниците, които се използват за солодобив от векове. Най-голямото богатство на Поморийско езеро е орнитофауната. В езерото и прилежащите му територии са установени 268 вида птици. Поморийското езеро е обявено за защитена територия съгласно националното законодателство през 2001 г. с цел опазване на застрашени видове птици. Комплексът е обявен и като защитена зона /Натура 2000 място/ по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Площ: 922 ha

Езерният комплекс включва две близкостоящи крайбрежни езера – Шабла и Езерец, свързани помежду си с изкуствен канал. Разположени са близо до Черно море, на 5 km североизточно от град Шабла. На изток езерото е отделено от морето с 30-50 m пясъчна ивица. На територията на Шабленския езерен комплекс са установени 248 вида птици. Езерото е едно от местата в страната със значителни струпвания на поен лебед /Cygnus cygnus/ и зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/ през зимата. Езерният комплекс е важна миграционна станция за щъркелоподобните /Ciconiiformes/, гъскоподобните /Anseriformes/ и дъждосвирцоподобните /Charadriiformes/. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица застрашени видове. Шабленско езеро е обявено за защитена територия – защитена местност съгласно националното законодателство през 1995 г. Влажната зона е обявена и като защитена зона (Натура 2000 място) по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Площ: 404 ha

Източници:

Европейската комисия в България 

Министерство на околната среда и водите

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Село Теплен в подножието на планината Стъргач

ггф