Предполага се, че името й произлиза от испанската дума tatacuá - гърмяща змия, вид срещащ се в Колумбия и други южноамерикански страни.
За да живее в пустинята Татакоа човек трябва да знае да намира следите на водата. „Човек се оглежда за наличието на пукнатини в земята, което е предпоставка за вода” – казва Мигел Гонзалес, жител на тази ерозирала и безплодна долина в общината на Вия Виеха в Уиля, Колумбия.
В нейните 330 кв. км, в малки разпръснати имения живеят около 50 семейства, занимаващи се преди всичко с дребно животновъдство. До всяка къща се намира по една „мана” – малък подземен източник на вода, която блика от земята. „Без мана не можа да се живее” – коментират местни жители. Местното население пази тези манас като „собствените си очи”. Ограждат ги и ги охраняват, за да не влизат животни, „само птиците успяват да се промъкнат, за да търсят разпиляните семена от вятъра”.

В пустинята Татакоа (между реките Магдалена и Кабрера), която не е точно пустиня, а по-скоро „Тропическа аридна гора”, според официалната геоложка и географска дефиниция, се срещат 12 различни вида кактуси. Някои са продълговати и високи и ги наричат „опашка на лисица”, други приличат на свещници, а има и малки и ниски, които приличат на ананаси с бодли. Всичко това, в съчетание с червеникавия и сивия цвят на скалните формации и почвите и развитието на активна ерозия, придава на местността вид на пустиня. Тази така наречена пустиня, само на 5 часа път от Богота, е един от най-атрактивните пейзажи на Колумбия. През 1538 г. испанският конкистадор Хименез де Кизада я нарича „Долината на тъгата”.

Самата местност е разделена на две части, обусловени от различията в природногеографските им характеристики - по-малката част се откроява с червения цвят на почвата и изветрителната кора (медни отложения, оставени от водите, които са текли преди хиляди години), а главната по-обширна част е с по-сив и кафеникав цвят – който се дължи според учените на съединенията на оловото и цинка. Продължителните сухи периоди в Татакоа обуславят облика на целия природен свят - растителността, животинския свят и на ландшафтите като цяло.

В „пустинята” ерозията е властелин на пейзажа. Малкото представители на флората и фауната са се адаптирали по перфектен начин към минималната влажност и високите температури от 40–45ºС градуса. Растенията в тази местност са се приспособили към климатичните условия, развивайки коренова система, достигаща 30 m дълбочина, която им позволява да достигнат до богатите на подземна вода пластове. Животните, които се срещат по тези места са няколко вида сухоземни костенурки, много видове дребни гризачи, змии, паяци и скорпиони – типична пустинна фауна.

Татакоа е идеално място за любителите на астрономията и изучаването на небесни тела – местността е достатъчно отдалечена от каквито и да е светлинни и шумови замърсители и механични частици, освен това й географско положение спрямо екватора дава възможност да се обхване цялото небесно пространство само с един поглед (3º13 северна ширина и 75º10' западна дължина). Могат да се наблюдават практически всички съзвездия и космически феномени като „метеоритни дъждове”.
Посещението ми в пустинния район Татакоа ще остане незабравимо за мене, защото ме убеди още веднъж, че едно е да чуеш, а друго е да видиш и преживееш. Пожелавам и на вас да откривате подобни географски обекти и да ги опознавате и разкривате красотите им лично.
С поздрав от далечна Колумбия:
Емил Тодоров
(специалност Туризъм, ГГФ, СУ „Св. Климент Охридски”)
3 Коментара - Пустинята Татакоа – Долината на тъгата в Колумбия
Детелина (непроверено) February 08, 2017
ОтговориDian (непроверено) February 08, 2017
ОтговориФизико-географ (непроверено) February 08, 2017
Отговори