Гърция е страна член на Европейския съюз, заема югоизточните части на континента Европа и най-южните на Балканския полуостров и граничи на север с България. Това я прави топ дестинация за много българи, решили да прекарат летните си дни в старите, но прекрасни елински земи. Такава беше и моята цел и на семейството ми, когато решихме да посетим страната през 2012 г., но не къде да е, а в най-южните ѝ континентални части – полуостров Пелопонес!
Преминавайки през цяла Гърция от ГКПП Кулата – Промахон, през Коринтския провлак, до село Плитра (крайната ни дестинация), видяхме как в действителност всичко се променя в посока север-юг.
В Плитра пристигнахме след 12 часов преход с кола. То се намира на 1300 км от София, но наистина беше уникално. Толкова малко, а с така разнообразни лица.
Имаше си типичните средиземноморски многобройни плажни ивици с чадъри от изсъхнали палмови листа. Даже се беше запазила малка част от стара наблюдателна кула (фар). А морето... за него нямам думи да го опиша, трябва да се види!
Село Плитра беше толкова малко, че може би спортът там беше единственото забавление на сушата. Затова пък селцата и градовете на полуострова бяха близки едно до друго и нашите приятели гърци решиха да ни разведат на много чудни и непознати за мен и моето семейство места, първото от които беше остров Елафонисос.
Това са първите сгради, с които ни посрещна островът. На пръв поглед, красиви и типични за гръцкия пейзаж – бели спретнати къщурки с небесно сини прозорчета.
До старогръцките кипри къщи беше тази църквичка, заобиколена от огромното море, чакаща и малкото останала вяра в моряците, в туристите, в хората, които вярват, че такива райски кътчета съществуват все още и на земята. А защо да е райско кътче... Ето заради това :
Това е най-уникалното място, на което може да стъпи човешки крак, дори и да къмпингува. Остров Елафонисос е малък, но плажните му ивици са безкрайни, покрити с мек и фин пясък. Според списание „GEO” именно този остров е сред топ дестинациите на Европа за най-красиви плажове.
Кристално сините и чисти води около острова, а и може би около целия полуостров Пелопонес, са идеални за гмуркане, плуване сред яхти и прекрасни за релаксация. Дори рибките в морето се грижат за комфорта на туристите, докато те седят неподвижни в плитките води, хищните риби им гризят мъртвата кожа, за да се подмлади (истинско натурално СПА изживяване).
Това беше началото на нашето душевно и географско обогатяване. Мислех си, че нищо вече не може да ме удиви и където и да ни заведат нашите приятели, мястото просто ще бледнее. Е, оказах се жестоко заблудена, защото къде да ни заведат в Гърция, ако не на ФИОРД!
Да, фиордът е тесен и дълбок морски залив , който в Европа се среща по северните крайбрежия на Скандинавския полуостров, което беше твърде далече от ширините, в които се намирахме. Така че това беше типичен представител за псевдофиорд… И то какъв!
Освен че служеше за добра транспортна комуникация на вътрешността на Гърция със средиземноморските круизи, които се организираха, това беше и чудесно място за забавления.
А след всяко подобно забавление в солените води следва... Душ :)
Така нашето незабравимо изживяване постепенно беше към своя край. Посетихме още много интересни и смайващи дъха места, които бих желала да посетя отново някое лято. И така пътувайки от село в село спряхме да направя още една последна снимка от върха на хълма до с. Плитра.
Залезът последната вечер беше неповторим, изпълнен с толкова много цветове, чувства и еуфория. Просто нямаше как да пропусна този момент, защото все пак „Човекът е човек, когато е на път”!
Снимки и текст,
Габриела Тепсизова
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.