Първият изчезнал бозайник в резултат на глобалното затопляне

Глобалното затопляне влияе върху жизнения цикъл на животните от полярните ширини до Екватора. Това влияние може да е свързано със загубата на местообитания, с промяна на жизнен цикъл, с промяна в температурните условия на средата, със загуба на храна и т.н. Само няколко примера, които илюстрират мащабите на последиците: полярните мечки губят своите местообитания – ледниците на Арктика се топят, а мечките живеят върху тях. Така те губят жизнената си среда и все по-трудно намират място, където да ловуват. Това причинява гладна смърт на много екземпляри. Покачването на температурите на въздуха същевременно пречи на всички животни, които изпадат в хибернация. Техният зимен сън се съкращава. Често се събуждат през зимата и нямат възможност да намерят храна. Това също води до гладна смърт. Покачването на температурите може да влияе пряко върху организмите, т.е. да не им понася по-високата температура. Това стимулира миграции на животните към места, където те не са местни. От друга страна затоплянето на моретата и океаните позволява на т. нар. инвазивни видове да се разпространяват масово, като потискат местните видове и ги обричат на изчезване. Доказано е, че повишаването на температурите на водите в различни езера и реки пречи на много видове риба да си хвърля хайвера. Техните хормони, свързани с възпроизводството, се активизират само при определени температури и когато затоплените водни обекти не могат да ги достигнат, т.е. водата им не може да се охлади толкова, това означава, че тези видове риба няма да се възпроизведат и това ще наруши популацията им и може да доведе до изчезването им. При редица влечуги и земноводни полът на новоизлюпените животински се определя в процеса на съзряване на яйцата в пясъка или тинята, където са положени. Така например е установено, че най-големият проблем за популацията на морската костенурка е затоплянето на пясъка. Това обстоятелство предопределя над 80% от новоизлюпените малки костенурки да са женски. Изследвания от началото на XX век свидетелстват, че съотношението между мъжки и женски около 50:50. Учените отдават промяната на глобалното затопляне.

Последиците при растенията от гледна точка на глобалното затопляне също са пагубни. В резултат на промените в климата редица заболявания по дърветата се разпространяват по-бързо. Много от вредителите се размножават в страшни количества и това води опустошаването на огромни площи с дървета, храсти и треви. Причината за тези неблагоприятни явления е най-вече свързана със затоплянето на зимите, когато температурите не падат достатъчно, за да причинят измирането на голяма част от яйцата и спорите на различни насекоми и гъбични заболявания. Благодарение на затоплянето на климата и човешката намеса много инвазивни видове растения се разпространяват в региони на Земята, където не са се срещали никога и където нямат естествени врагове. Това води до промяна в средата за живот и на редица животни.

Това са само няколко основни примера за проучените последици върху дивата природа от страна на климатичните промени. Навярно учените ще установяват и нови негативни проявления на глобалното затопляне върху живота на Земята. Промяната в климата стимулира ефекта на доминото, т.е. една промяна води до поредица от други промени. Климатът се променя и това променя условията за живот, след което се променят растенията и животинският свят. Цялата среда се променя. Промените влияят и върху самата природа, и върху хората. Всеки един проблем на дивата природа в бъдеще дава негативен ефект и върху живота и дейността на хората, защото балансът в природата е нарушен.

Вид плъхоподобен гризач (Melomys rubicola), който е обитавал ниския пясъчен остров Брамбъл Кей в Торесовия проток между Австралия и о. Нова Гвинея, е последно наблюдаван през 2009 г. През 2016 г. е официално обявен за изчезнал обявен за изчезнал вид бозайник от Департамента по околна среда и енергия на австралийския щат Куинсланд, Австралия. Причина за това е ясна – покачването на морското равнище в резултат на глобалното затопляне. През февруари 2019 г. Международният съюз за защита на природата (IUCN) потвърждава статута на изчезнал вид. Учените приемат, че това е първият документиран случай на бозайник, чието изчезване се дължи на антропогенни климатични промени.

Автор: Димитър Желев

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Древният тракийски град Кабиле край Ямбол