Първият българин посетил всеки национален парк в САЩ – Интервю на Географ БГ със Свилен Русанов

Един разказ за силата на любовта към пътуването и сбъдването на най-смелите географски мечти. Към преоткриването на най-великолепните места на планетата. От Южния Пасифик до Северната полярна окръжност. От пустините на Дивия Запад до бреговете на Атлантика. Пътувания, изпълнени с препятствия и приключения. Представяме ви интервю с пътешественика Свилен Русанов, който в края на 2024 г. успя да стане първият българин, посетил всеки един от националните паркове на САЩ.

Географ БГ: Кой бе първият национален парк, който посети и какво те впечатли в него? Как реши да отидеш там?

Свилен Русанов: Всичко започна с любознателността ми в часовете по География, която по- късно прерасна в истинско вдъхновение в ГГФ на СУ. Мигновено след завършването си се преместих в Масачузетс, за да преследвам мечтите си. Което ме доведе до първия парк който посетих – най-известното блато в света „Евърглейдс“ в южна част на щата Флорида. Всичко започна през ноември 2015 г., когато бях изумен от преживяването си там. Бях на тур със специална лодка ,задвижвана от гигантски вентилатор разположен в задната ѝ част. Налага се да е така, тъй като блатото е плитко и стандартния начин на задвижване, би бил опасен за обитателите му, перката може да нарани морските крави, крокодилите и т.н. След лодката влязохме на малка сцена, където един рейнджър хранеше 3-4-метрови крокодили със сурово пилешко месо, а те сякаш свикнали изпълняваха всяка негова команда като кутрета. Това ме изуми и зададе много въпроси у мен: Какво още е част от тази система на националните паркове, кои са другите и какво може да се види там? Напълно нова вселена се откри пред мен, а аз се впуснах да я опознавам и отговарям на тези въпроси. 

В Национален парк "Арките", Юта

Географ БГ: Кога се появи идеята за тази страхотна „колекция“ от пътешествия?

Свилен Русанов: В първите две години бе по-скоро опознавателно, повече информация, но по-малко пътувания. След Евърглейдс видях два национални парка в щата Колорадо („Грeйт Санд Дюнс“ и „Блак Кениън ъф Гунисон”), след това „Големия каньон“ в Аризона. През 2017 г. отидох до Хавайските острови (островите Оаху и Хаваи (Големия остров). Тогава нещо в мен се преобърна летях с хеликоптер без врати над активния кратер „Халемаумау“ на най-активния вулкан в света – Килауеа. Прекарах три седмици в Хаваи и специално няколко дни в този парк „Вулкано“, и сякаш повярвах, че всичко е възможно и, че щом съм стигнал до тук, мога да постигна и много повече… Само няколко месеца по-късно отидох в Аляска за първи път, а там ме чакаха невероятни преживявания . Първо отидох в южната част до град Суърд, където с хеликоптер прелетях над ледниковото поле Хардинг (1813 кв. км), кацнахме на една лагуна и с каяци загребахме към „Беър Глейшър“. Беше абсолютно изумително всичко това е в парка „Кенай Фьордс”. На следващия ден прекарах в колата движейки се на север, където случайно видях самолети на писта край пътя. Само 15 мин след като влязох в офиса на авиокомпанията, се озовах в самолет, отивайки на обиколка около най-високия връх на континента Северна Америка – Маунт Маккинли (вр. Денали 6197 м). Извадихме голям късмет с времето като успяхме не само да го зърнем, ами кацнахме на един от прилежащите му ледници над около 5000 м н.в. за около половин час. 

Кратерът на Килауеа, "Волкано", Хавай

Това беше най-интензивното и райско място, което бях виждал към момента. Тогава реших ,че ще се опитам във всеки възможен момент да ходя до нов национален парк, на всяка цена. Нямах богата леля или никакви спонсори, но тъй като обичам да съм самостоятелен се наложи да работя усърдно , а през ваканциите да пътувам до всички кътчета на САЩ ,където се намират Националните паркове. В ретроспекция мога да кажа, че това бе един прекрасен начин да комбинирам любовта си към Географията и практическото и приложение в ясно поставена цел.

На върха на водопад "Йосемити"

Географ БГ: Има ли парк, в който си чувствал опасност, докато обикаляш и опознаваш?

Свилен Русанов: О, да, имайки предвид ,че тези места са обявени за защитени местности, това означава ,че природата е в естественото си състояние. Там няма телефонни клетки (обхват), не се осъществява индустриална дейност, ловът е забранен, сиреч природата е в естествената си форма с малки изключения. Това със сигурност изключва всички мерки за безопасност и удобства които имаме в нашия цивилизован свят. Опасности дебнат навсякъде: хипотермия в зимните месеци във всички паркове на север от 40-я паралел и във всички пустинни такива („Джошуа Трии“, „Долината на смъртта“, „Биг Бенд“ и др.). Рискът от обезводняване също е реален, където и да си, особено под жаркото слънце в тропическите райони „Вирджински острови“, Флорида, Хаваи, „Американски Самоа“. Понякога 4-5 литра вода нося със себе си, за да оцелея.

Във активните вулкани риск от пропадане в лавова пропаст или във високите планински преходи на Юта – „Зайън“, „Арчес“, „Каньнлендс“. В едно изкачване на „Зайън“ трудно около 4 часа попадаш на пътека широка 2 метра, а от двете и страни 300-метрова пропаст. Благополучно за мен , но не за друг българин! На следващия ден след моето посещение един български студент бе паднал от 300-метровия клиф, лека му пръст.

На ръба на "Ейнджълс лендинг" "Зайън"

Имах няколко трудни студени нощи в зимния Орегон, където снегът беше 3 метра дълбок и се наложи да спя край пътя в буса на температура -23°C. Или високо в планините на Невада, където бях единственият посетител със снегоходки, опивайки се да достигна до най-старите дървета на земята в „Грейт Бейсин“ не успях, беше прекалено трудно да правя пътека в дълбокия сняг сам, спрях след 4 часа изкачване със симптоми на височинна болест и дехидратация.

Дивите животни са друга опасна част особено мечките, които изискват специална подготовка. Специално на парковете в Аляска всеки посетител мината през „мечешко училище“ преди контакта си с дивите мечки. По-малко опасните бъфало (бизони) в „Йелоустоун“ или мусовете (северноамериканските лосове) във „Врангел“ са също смъртоносни. За мен най-голямата опасност се оказаха комарите в Пуерто Рико, носещи заразата със себе си, хванах треската „денге“, за която няма лек и две седмици брах душа, беше тежко, но оцелях ! Подготовката е повечето ситуации помага за избягването на опасностите. 

НП "Денали ", в близост до вр. Маккинли

Географ БГ: С какво националните паркове на САЩ са по-различни от тези в България?

Свилен Русанов: Освен сходните имена, че са паркове всичко друго е различно. Започвайки от географските фактори е почти невъзможно да сравняваме мащабите на териториите на България и тези на Щатите, също така отношението на обществата към идеята за природоопазване и защита. Ние, българите, имаме много да учим в това направление от тях. Това, което е създадено и се поддържа тук е отнело над 130 години с множество усилия на президенти, администрации, природозащитници, любители и генерации доброволци. Няма подобна система изградена на толкова високо ниво, никъде другаде в света. Наистина са вложени много средства в изграждането на инфраструктура, която да позволи на населението да бъде близо и да развива симбиотични връзки успоредно с човешкото развитие. Тук, в Щатите, десетки университети непрекъснато използват тези запазени екосистеми и хабитати, за да изследват, учат и надграждат към вече познатото. Наистина тези места са като стожер за природните науки и генерации от млади американци биват запленени още от детска възраст с програми като „Млад Рейнджър“ и др. Над 300 млн. посетители странстват из националните паркове в САЩ ежегодно. Много от тях са отворени 24 часа на ден, 365 дни в годината. В някой от по-известните като „Град Каньон“ в Аризона, „Греит Смоуки Моутаин“ в Тенеси и „Йосемити“ в Калифорния са толкова популярни, че се налага използването на специална система, за да се ограничи трафика и обезпокояването на обитателите в летните месеци, когато се наблюдава ежегоден бум на туристи. Към момента системата на парковете се съдържа от 63 национални такива със специален статут, първият от които е „Йелоустоун”, основан през 1872 г.

Последният 63-и парк , Американска Самоа

Географ БГ: Ти имаш YouTube канал – @Svil Rus. Какво могат да открият в него потребителите на социалната мрежа за видео споделяне?

Свилен Русанов: Да, за мен каналът е един прекрасен начин да споделя преживяното с по-широка аудитория и да успея да запазя част от емоцията, свързана с всяко едно кътче което съм посетил. Разбира се това идва с огромен обем от работа по монтажа и изработката на тези кратки филми, някой от които специално изработвах на български език, за да може нашите деца да разбират по-лесно. Целта ми към канала е да оставя нещо след себе си, безкористно добро и ако това успее да вдъхнови дори и един ученик или любознателен човек, значи съм успял. Вярвам, че имаме нужда да възобновим връзката си с природата, специално в тази информационна какафония, в която живеем. Ежедневно сме залети с толкова много, ала големият дял от тази информация е с гръмки заглавия и не много задълбочено съдържание. Мисля, че всеки един учител и будител трябва да поеме отговорност за което и да направим заедно така, че истинските морални ценности на семейството и вярата в Бог, да бъдат въздигнати на по-високо ниво в тази нова информационна реалност. Трудно е ала младите книги почти не четат сега е времето на интернет, изкуствения интелект и т.н. Сферата на познанието, което носи светлина може да намери неизменно място в нашия живот.

Сред пътеката на гигантите в "Редуудс", Калифорния

Географ БГ: Кои бяха последните 3 национални паркове, които посети? Разкажи ни защо реши те да са последни и какво ги прави географски интересни?

Свилен Русанов: През последните две години пътешествието бе доста трудно, тъй като последните десетина парка бяха много отдалечени от останалите и един от друг също. Тази година започнах със петчасово плаване в бурното Карибско море, за да стигна до парка „Драй Тортуга“, само няколко месеца след това през лятото карах 24 часа до северните части на щата Мичигън където се качих на кораб за още 6 часа в „Горното езеро“ до парка „Айл Роял“. Месец след това преминах северната полярна окръжност два пъти от Феърбанкс, Аляска ,за да стигна 400 км на север в Хребета Брукс, където са „Кобук Вали“ и „Гейтс ъф дъ Арктик“. Два месеца след това летях до Скалистите планини на границата с Канада до парка „Глейшър“ в щата Монтана. После през Калифорния и островите „Ченъл Айлъндс“ на път към вероятно едно от най-вълнуващите пътешествия в живота ми. Първо беше до най-отдалечения парк този на Американска Самоа – единственият, който се намира в Южното полукълбо (14° ю.ш. и 170° и.д.), където, с божията помощ, успях да завърша това невероятно приключение, постигайки целта си. Подарък от съдбата бе фактът ,че съм първият българин, посетил всички национални паркове на САЩ. Изпълнен съм с благодарност към всеки който ме е вдъхновил, подкрепял и насърчавал да стигна до края, специално към Господ, който ме опази невредим въпреки множеството опасности.

Връчена грамота за завършването на приключението, Американска Самоа

Географ БГ: Какви уроци научи през тези 9 години?

Свилен Русанов: Природата е величествена, необятна и очарователна, ние сме част от нея, както и тя е част от нас. Колкото повече човек я обожава, толкова повече успява да намира съвършенството във всяка капчица роса, във всяко поточе, пчеличка и т.н. Един прекрасен начин да погледнем вътрешно в себе си и да подсилим тази връзка с нея. Погледнато още по-специфично от моята гледна точка, тази на „Бай Ганьо“ от милата ни татковина първо научих, че ние българите също можем да постигаме високи резултати в действителността. Но само когато имаме ясна цел и направим план за осъществяването ѝ, и го следваме със цялото си сърце, и се адаптираме към средата, в която сме, и не се предаваме пред нищо, до края на света. Ала най-важно да вървим напред с цялото си сърце и вяра в Господа, без страх.

Карта на приключението с хронология

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Църквата "Успение Богородично" в Констанца, Румъния

ггф