Професия географ: д-р Велислава Симеонова

Професия географ: д-р Велислава Симеонова

Родена в гр. Троян. Завършва средно образование в СОУ „Максим Горки“ в Стара Загора. Следва География в СУ „Св. Климент Охридски“ от 2005 до 2009 г. Понастоящем живее в Барселона, Испания, където работи като университетски преподавател (в UNIBA: Centro Universitario Internacional към Universitat de Barcelona; Euroaula University School of Tourism). Велислава Смеонова същевременно е екскурзовод и интерпретатор на културно наследство.

Как географското ти образование от България Ви отведе в Барселона?

Мечтата ми да уча и да се реализирам в Барселона се роди още като студент по специалност География на СУ. Всъщност, това е периодът, в които започнах да пътешествам, тъй като географията като трансверсална наука те учи да усещаш и преживяваш света по съвсем различен начин. Едно от първите ми пътувания в Испания беше именно в Барселона - град, в който просто се влюбваш завинаги. Това беше и причината за кандидатствам докторантура в Барселонския университет, оценен като най-доброто висше учебно заведение в Испания.

С кой аспект на пространствените процеси бе свързано дисертационното Ви изследване?

Дисертационната ми работа беше свързана с процеси, които познавах сравнително от скоро, когато започнах. Въпроси, свързани със състоянието и промените в пространстантвеното планиране в България, както и трансформациите на пост-социалистическите източноевропейски прстранства под влиянието на процесите на Европеизация на териториалните политики станаха фокус на изследователста ми работа като докторант.

Сред географите в България, по мое мнение, това е сравнително слабо работена тематика и считам, че има достатъчно добра основа за нейното развитие и по-сериозно интегриране във висшето географско образование.

Какви особености отличават българската и испанската географска наука?

Със сигурност влиянието на Френската географска школа. Влиянието на тази школа в Испания и в частност в Каталуня е улеснено от френския език (има силна граматическата близост между каталунски и френски език), който е доста разпространен в страната още от XVIII в., когато започва да прониква и влиянието на френската култура тук въобще. Вероятно за това допринася и факта, че след 1714 г. на испанския престол се възкача крал от френска династия (тази на Бурбоните, на която наследник е и настоящият крал на Испания).

Влиянието на френската география върху испанската се изразява основно в разпространяването на концепцията за географската наука като наука на синтез със специален фокус върху регионалните изследвания. Имена като Y. Lacoste, P. Gourou, J. Labasse  или P. Claval са сред големите референции за регионалната и хуманитарна (обществена) география тук.

Подчертавам впечатленията си от развитието на география на градовете (geografía urbana), градските изследвания или социология на градските пространства въобще в специалности като география на Барселонския университет.
 

На теренна практика със студенти магистри от Латинска Америка  от специалност "Териториално планиране и опазване на околната среда"

Каква е ролята на Латинска Америка като социокултурно пространство в мирогледа на европейците и в частност на испанците? Имат ли българите обективна представа за актуалните процеси и трансформации в страните от America Latina?

Считам, че Латинска Америка е почти винаги възприемана като един макрорегион на контрасти и социални несправеливости. Динамиките в икономическото развитие на това пространство след втората половина на XX век, идеите на теорията за зависимото развитие, както и динамичните демографски процеси и тези на изключително бързия растеж и реорганизация на градските мрежи са фрагментирали латиноамерикаските общества социално и пространствено. Те са сред фокусите на географските проучвания тук и студентските програми за обмен с Испания показват необходимоста да бъдат заимствани добри европейски практики (колкото и полемични да бъдат те), за да бъдат подобрени редица териториални, екологични, социални и др. политики в региона. Има много какво да се желае разбира се в изучаването му... Що се отнася до България, пространствените образи, които създава Латинска Америка у българина са доста ограничени. В тази връзка, мисля, че все още липсва задълбочено познаване на социокултурната реалност и сериозността на социопространранствените неравенства и фрагментираност на страните, които обединяват латиноамериканския регион.

На научна конференция в Барселона, посветена на Латинска Америка - представен е доклад за образа на Латинска Америкам в съзнанието на българските студенти по география.  
Участник в Четвъртия международен конгрес по местно развитие, Лима, Перу
В античния град инките Мачу Пикчу

Какво отличава Барселона от другите испански и средиземноморски градове? Защо толкова много хора се влюбват в града?

За мен, това, което  отличава Барселона не само от останалите испански, но и европейски градове, това е нейният урбанизъм. Всъщност, урбанистичният план на Барселона от 1859 г. е все още функционален, адаптиран към социално-икономическите условия на развитие на града и показва невероятния капацитет на един еволюирал за времето си урбанист, инженер и географ, какъвто е Илдефонс Серда (автор на плана на Барселона).

Но не разбира се това кара да се влюбват хорат в Барселона, която е световноизвестна туристическа дестинация. В този контекст, тук мисля основно влияние оказва нейното културно (материално и нематериално) наследство, в т.ч. развитието и влиянието на модернизма като архитектурно и арт движение от края на XIX в. до двайсетте години на 20 в. Тук несъмнено споменаваме фигурата на Антони Гауди, който е един от „виновниците“ за възникването на модернизма в Каталония въобще, но и богатото архитекрутно наследство, което ни е оставил, заедно с други небезизвестни местни архитекти като Доминик и Мунтанер или Пуч и Кадафалк или световноизвестни артисти като създателят на кубизма Пабло Пикасо или сюреалистът Жоан Мирó.

На практика със студенти магистри. Темата е история и еволюция на плана Серда в Барселона.

Но има и нещо друго... Цялостното съчетание между урбанизъм, географски и климатични условия, история, гастрономия, архитектура и изкуство превръщат Барселона в мечтаната дестинация, която никога няма да се уморим да преоткриваме. И това е част от Магията на този невероятен каталунски и испански град.

Всеки турист свързва Барселона с архитектурата на Гауди (парк „Гюел“, Саграда Фамилия и др.), Камп Ноу, готическия квартал и плажовете на Барселонета. Остават ли много от прелести на каталунската столица скрити от очите на масовия турист? Самите жители на града познават ли всичките му потайности?

Без съмнение остават слабо познати редица места! Масовизацията на туристическата индустрия в Барселона, но и много други части на Испания, е факт през последните 10-15 години. В социален и икономически аспект, Барселона пострада доста от този масов туризъм и това доведе до появата на нови пространствени процеси, които са също във фокус на географкста дисциплина тук. Това са процесите на градската и туристическа джентрификация и създаването на градски социални платформи на ниво квартал за борба срещу превръщането на жилища (идентифициращи средната и средно-ниска класа в Барселона) в туристически апартаменти, отдавани под наем.
 

С група туристи в Барселона пред Триумфалната арка на Барселона

Макар странно за някои, музеи като този на стадиона Камп Ноу са сред най-посещаваните в града. Обекти на културното и историческо наследство като базиликата Саграда Фамилия, Парк „Гюел“ (един нереализиран проект за изграждане на комплекс от затворен тип за буржоазията на Барселона от началото на миналия век), обекти от Готическия квартал и т.н. са част от пространствената идентичност на Барселона и за това допринасят много повече процесите на туристическа масовизация, без да се взима предвид стойността на тези обекти като обекти, вписани в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

За щастие, има все още редица скрити кътчета в Барселона, които туризмът не е „масовизирал“ и които през последните години множество местни платформи, общински инициативи или местни агенции преглагат да бъдат посетени организирано от местното население. Един чудесен пример, който обичам да давам, е гробището „Побле Ноу“, разположено в едноименния квартал, непосредствено до един от плажовете на Барселона. Като първото в исторически план гробище на Барселона от XVIII в., то се изгражда поради чисто хигиенични и санитарни причини извън високата средновековна стена, която все още е ограждала града по онова време. В хода на урбанизацията на каталунската столица, гробищният комплекс (заедно с други такива) става част от сравнително централните територии на града, а географски погледнато е един добър маркер в изучаването на градската форма, еволюция и хоризонтална експанзия на Барселона. В него общината организира безплатни беседи на испански и каталунски език за местното население, което желае да научи повече за историята на града, за богатите индустриалци, които са допринесли за икономически разцвет в Каталунския регион или за особеностите на скулптурите, изработвани в продължение на десетилетия от местни и италиански артисти, които също могат да се видят там.

Друг интересен пример са бункерите под Барселона от времето на Испанската гражданска война. В хода на същата, Барселона се превръща в най-бомбандирания град в Западна Европа. Това е причината, под града да бъде изградена една уникална за времето си система от бункери, много  малко от които могат да бъдат посетени днес.

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Долината на р. Лом в Чипровска планина