Призрен – балкански град в подножието на Шар планина

Призрен е град, за който бях чувал още като дете. Наши близки казваха, че имат роднини в този град, и аз от любопитство го открих на картата на бивша Югославия. В онези времена не бе лесно да се пътува до нашата съседка на запад и така и не разбрах дали тези познати някога се видяха с роднините си. По-късно в университета, в рамките на втората ни специалност – история, се запознах по-подробно с връзката на Призрен с българската история.

При образуването на Косово градът остана в него. България бе една от първите страни, признали новата държава, и веднага се замислих как може да се попадне там. След като поутихнаха вълненията и сериозните военни сблъсъци между Сърбия и Косово, успях да организирам пътуване за студентите от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“ през Северна Македония до Косово, като включих столицата Прищина и Призрен. Оттам продължихме от север на юг през интересните и почти непознати албански градове и се прибрахме през Охрид и Битоля с много впечатления и спомени. Балканските страни, макар и наши съседи, продължават да ни изненадват с многообразието на природата, хората, историята и културата си. И при всяко пътуване правим своите лични географски открития.

Изглед от Призрен на фона на планината Пащрик
Призрен през 1863 г., снимката е направена от виенския фотограф Josef 

Призрен е разположен в западното подножие на Шар планина, онази същата, за която се пее в известната българска песен „Притури се планината“ в уникалното изпълнение на Стефка Съботинова. Песента е известна тук като „Се навали Шар планина„ (потърсете в интернет песента с това име). От този район са корените и на други български народни песни.

Градът е разположен живописно на р. Призренска Бистрица, която се влива в по-голямата р. Бели Дрин. Той се намира в южната част на известната историко-географска област Метохия. От по-високата част на града се откриват чудесни гледки на запад към долината на Бели Дрин и планината Пащрик (1986 m), а на север – към ридовете на планината Църнолева (1177 m), ограждаща от юг Косово поле.

Животът на града е около р. Призренска Бистрица

Призрен е с почти еднаква надморска височина със София – 563 m, климатът му обаче е по-топъл (ср. год. t 12 °С) и по-влажен (год. сума на валежите 860 mm). Населението му по последни данни е над 100 хил.д., а на цялата община - над 200 хил.д. Преобладават етническите албанци (около 80%), но тук живеят и босненци, сърби, българи, турци, евреи, цигани и др. В това отношение прилича на много балкански градове с подобно смесено население.

В южна посока от Призрен е областта Призренска Гора, където живеят българи, които са мюсюлмани (ислямът тук е приет през XV – XVIII в.). По-малката част от Гора е в Албания, а две села от горани са в Северна Македония. Говорът им е свързан със западнобългарския диалект, запазили са редица специфични обичаи. По-голямата част от тях живеят в Призренска Гора, като общият брой на гораните в Косово се оценява на над 10 000 души.Според други оценки те са значително повече, но са се разпръснали из бивша Югославия.

Част от стария квартал ан града
Реката с поглед към крепостта

Историческата съдба на Призрен е дълга и интересна. Градът се споменава в стари исторически документи като едно от големите селища на илирите. В района на крепостта над града са открити археологически доказателства за селищна дейност около 2 хил. г. пр.н.е. В античността го свързват с името Теранда. Градът е влизал в границите на Първото българско царство, по-късно в него е създадена Призренска българска епископия към Охридската българска архиепископия. По време на византийското владичество през 1072 г. в града избухва въстание против византийската власт под водачеството на Георги Войтех, а по-късно тук е обявен за български цар Петър III (Константин Бодин), считан за пряк наследник на цар Самуил. След възстановяването на българското царство Призрен е отново под българско управление, а по времето на Константин Тих е в границите на Търновското царство. По-късно е столица на сръбското Душаново царство.

Шар планина се издига над Призрен
Из старата част на Призрен

През 1455 г. градът пада под османска власт. През 1878 г. тук е създадена албанска национална организация – Призренска лига, която управлява територията на Косово и Метохия до 1881 г. След Първата Балканска война Призрен е включен в състава на Сърбия. По време на Първата световна война градът е превзет от българската армия и през декември 1915 г. е посетен от българския цар Фердинанд I. Тук са погребани и стотици български войници и офицери. През 1918 г. градът преминава под управлението на Сърбия.

Косово е в състава на Югославия, създадена още през 1918 г., получава автономен статут през 1945 г. и съществува под различни имена до пълния разпад на Югославия. На 17 февруари 2008 г. Косово обявява едностранна независимост от Сърбия. Избира свой парламент и създава нова конституция, според която е „независима и суверенна държава“ с форма на държавно устройство „парламентарна република”. Както в цялата държава, така и в Призрен, избухват сериозни етнически конфликти преди и след решението да се създаде отделна държава Косово. Това е причина големи части от града да са частично или напълно разрушени, да се унищожават ценни културни обекти, да се предизвикат вълни от бежанци.

Черквата „Св. Георги“ в централната част на града

Из града са пръснати християнски храмове, повечето от които не действат

Къщите на стария град (Калая) напомнят на нашенските и са разположени по планинските склонове. Край мостовете има много кафенета и лавки с всякакви вкусотии, а в малките ресторантчета могат да се опитат местни гозби, което и направихме със спътниците ми. Еврото е официалната валута в Косово, но се запознахме и с търговец, който каза, че при него може да пазаруваме и с левове, тъй като често идвал в България и поддържал търговски връзки с български бизнесмени.

Два от символите на Призрен – джамията „Синан паша“ и православната черква „Свето Възнесение Господне“
Джамията „Синан паша“, построена през 1615 г.

Попаднахме на религиозен албански празник, за който много млади хора бяха облекли национални носии и танцуваха под звуците на голям оркестър в центъра на града. Техният танц, напомнящ нашето хоро, се извиваше на главния площад до късно вечерта.

Срещи с местните хора

Призрен е известен с филигранните си изделия от сребро

След етническите сблъсъци в града и Косово са останали малко православни черкви. Тогава са разрушени и пострадали много християнски черкви и параклиси, превърнали се в призрачни руини на един отминал свят. С интерес разгледахме черквата „Св. Георги“. Тя е била седалище на епископа на епархията Рашка и Призрен. В нея се пазят ценни ръкописи и книги. Най-ценна е иконата „Богородица Одигитрия“ от XIV в.

Друга голяма черква е „Света Богородица Левишка“, която е била издигната през XI в. и по-късно доизградена в т.нар. вардарски стил от Майстор Никола. В нея според специалистите са запазени фрески от периода на царуването на Иван Асен II.

Високо над града се издига крепостта Приздрияна (Призренското кале или още Калая), която е била издигната във византийско време и за първи път е спомената в документ от 1019 г. от Василий II Българоубиец под името Приздрияна. За времето си е изиграла много важна роля за охраняването на керванския път от адриатическите градове през Шкодра и долината на р. Дрин към Тетовското поле (Полога) в днешна Северна Македония.

На планинския склон над града се издига и един от символите на Призрен – православната черква „Свето Възнесение Господне“, която силно е пострадала по време на етническите конфликти в града в началото на ХХІ век. На около 3 km от града е и православният манастир „Свети Архангели“ в границите на крепостта Призренец. В Призрен има и католически храм и синагога (тук e една от най-малките еврейски общности на полуострова) и се издигат няколко джамии. Най-внушителна и интересна в архитектурно отношение е джамията „Синан паша“, построена през 1615 г. С Призрен е свързана и Майка Тереза. Нейният баща – Никола Бояджиу, е оттук. Семейството е албанско католическо.

Из района на Призрен

През последните години Призрен се стреми да привлече повече туристи и да заздрави икономиката си. В града се провежда международен фестивал на документалните и късометражните филми „Докуфест“, основан през 2002 г., на който всяка година има и с българско участие. Въпреки че в Косово все още няма добра туристическа инфраструктура, държавата предприема мерки за развитие на туризма. Макар и малка държава, Косово има какво да покаже на гостите си – природни красоти, културно-исторически паметници, запазени традиции и обичаи, вкусна кухня. България откри консулство в Призрен, към което българите могат да се обръщат за помощ или консултация, когато планират пътуване в този град.

Призрен отвисоко, картина на Buron Kaceli

Хората в града с гордост казват: Когато Париж е бил в блато, Призрен е бил постлан с калдъръм. Историята отдавна е разменила ролите им и само бъдещето ще покаже накъде отива този стар балкански град.

Автор: проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Ючхисар, скална крепост и град в Кападокия, Турция. Най-голямо скално образование и най-висока точка (над 1300 м) в област Кападокия