Природонаучният музей в Котел - един от символите на Източна Стара планина

Любителите на природната география често се шегуваме, че естествената среда около нас е същински открит музей. Било планините, котловините, долините или низините, във всяка една форма на релефа могат да се открият толкова много природни забележителности, които да успеят да задоволят нашето любопитство. Има и такива места обаче, които сякаш могат да синтезират околната природа в една единствена сграда. Подобни обекти са природонаучните музеи.

В България има няколко по-големи природонаучни музеи. За съжаление точно този тип музеи у нас са едни от по-слабо развитите по отношение на съвременните технологии и нововъведения. И въпреки че не са от най-иновативните туристически атракции, те все пак са едни от най-интересните обекти за хората. Най-често това се дължи на големите колекции от екземпляри, като един от най-богатите музеи в този аспект е Природонаучният музей в планинския град Котел.

Музеят в Котел е една от многото забележителности в старопланинския град. Селището разполага с изключителен дух, базиран на страхотните гледки към околния Балкан, любопитното историческо развитие на града, а също така и на неговите видни личности. А те не са малко. Тук са родени Георги Раковски, Георги Мамарчев, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Берон, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Марко Лерински и много други значими за българската история имена. Към видните местни представители е нужно да отнесем и личността на Васил Георгиев.

Васил Георгиев (1875-1963) е местен учител, eстeствоизпитатeл и основоположник на Природонаучния музей в Котел. В продължение на десетилетия той събира множество образци на местната флора и фауна. През 20-те години на миналия век личната му колекция вече се състои от стотици екземпляри на вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, птици и бозайници. Стига се дотам, че научните среди започват да се интересуват от дейността на Васил Георгиев и през 1951 г. БАН инициират обособяването на музей в Котел, който да помести неговата богата колекция. Според някои източници музеят дори се счита за първият провинциален природонаучен в България.

В началото общината отдава малка сграда, но тя се оказва тясна за научната сбирка, която към този момент се състои от забележителните 30 000 екземпляра. Така е взето решение да се изгради нов голям комплекс, който да събере внушителната колекция. Новият музей е построен в западните покрайнини на града, недалеч от местността „Изворите“. Сградата е на два етажа и има площ от около 1000 m². Откриването на Природонаучният музей в града се случва през 1981 г. – по повод 1300 години България.

В музея има няколко тематични зали, които са подредени в логическа последователност - „Палеонтология“, „Висши растения“, „Насекоми“, „Риби“, „Земноводни“, „Влечуги“, „Птици“ и „Бозайници“. Залите и коридорите между тях са обогатени с много картини и схеми, сред които и красива карта на Източна Стара планина. Сценарият за експозицията на музея е дело на зоолога Николай Боев от БАН.

Днес Природонаучният музей в Котел е част от 100-те национални туристически обекти. Васил Георгиев заслужава признание за изключителния труд по набирането на тази богата сбирка, защото чрез нея в наши дни всеки може да се докосне до уникалната ни природа по един увлекателен и достъпен начин. Ако все още не сте били в Котел, то посетете този интересен музей, който може да се съчетае и с останалите значими туристически обекти в града и района му.